В насрещното

Улица Екзарх Йосиф (в участъка от Стефан Стамболов до Мария Луиза) е еднопосочна. Улицата е тясна, вървят трамваи и колите могат само откъм Мария Луиза да влизат.

Това не пречи на служебният автомобил на министър Тотьо Младенов да цепи мощно в насрещното. Онзи същият черен мерцедес, на който се возеше Госпожа Другарката.

Нарушението не свършва дотам, защото след кръстовището на Халите еднопосочните улици продължават, но са най-краткия път до паркинга на МТСП (знаете го, оня между министерството и Централна баня).

Еднопосочността не пречи и на друг един държавен автомобил, този път черно BMW с регистрационен номер 9004.

Не пречи и на много униформени, шапкари и пагонджии да си търкалят личните автомобили до мястото, където изпълняват служебните си задължения на полза роду.

Софийски сезони 2

Малко след началото на сезона на миризливите подмишници, в София настава следващият :) Известен още като сезона на джапанките или господството на мръсните пети.

Всичко де що е свободно в събота и неделя хуква да разхожда шляпалките. Резултатът е необходимост от пароструйка пред всеки жилищен вход :)


Снимката е от Flickr

Софийски сезони

Ако зимата и началото на пролетта не са най-добрите сезони на София, какво да кажа за първите топли дни. Тогава, уважаеми читателю, настъпва сезонът на миризливите подмишници.

Не съм чаааааак толкова чувствителен нос, но щом усещам как талазите те удрят сутрин с първите зари на слънцето ... какво остава да се разходиш по среда-пладне в сърцето на тоя европейски град. Имаш чувството, че археолозите са разровили нещо мноооого старо и доста опасно, но издайническите му следи са полепнали по мишците на трудовия народ.

Сигурен съм, че не е заразно, но също така съм убеден, че се изискват титанични усилия да си поддържаш миризмата. Да ходиш с една и съща юнашка фланелка тип потник, да не объркаш посоката на долното бельо (сещате се - жълтото отпред), да се чудиш вечер колко скилидки чесън да храно-смелиш между ракиите и на сутринта с бодра стъпка да заявиш на всички около себе си правото да съществуваш. Нахален, горд и миризлив. Устремен съм смрадливото си бъдеще.

Кулинарно 9

Малко вкусно пилешко удоволствие

Вадя от фризера едни пилешки гърди и след размразяване ги бия учестено с чукчето докато станат поне двойни на размери и дваж по-тънки от първоначалното им състояние. После ги овалвам в смес от галета, пармезан, сол и черен пипер и ги забравям за точно шест минути от всяка страна във фурната на функция грил. Добре, че сложих под тях хартия за печене иначе тавата щеше да ме озори докато я върна в чист вид отново :)

На седмата минута от обръщането полагам върху филенцата по две парчета моцарела и изчаквам минутка и половина да се разтече :) После една ивица песто отгоре за разкош и е готово да се снима :)

В случая гарнитурата е морковена салата с портокали, рецептата съм я откраднал от едно заведение, дето вече го няма - бистро Руж на улица Любен Каравелов, близо до пресечката с Граф Игнатиев.

Наслаждавайте се :)

С благодарност към Жак Пепен

Събота преди обяд, мързеливо време - тъкмо удобният момент да си припомня едно предаване на Жак Пепен и един от неговите съботни обеди.

Заедно със свой приятел и колега си направиха едни прости макарони със сирене и забулено яйце отгоре, а в моят вариант остана само забуленото яйце. Другото си е домашен хляб, масло и сирене.

Пак е вкусно :)

Кулинарно 8

Много набързо да споделя - пиле с круша и синьо сирене, запечени във фурната. За гарнитура - запечени картофи и няколко цветенца карфиол. Това тъмното върху крушата е редуциран сос от мед, вино, портокалов сок и портокалови корички. Крушата първом се запържва в една лъжица мед и после отива върху пилето :). Подробностите са на страница 64 в декемврийския брой на списание GoodFood

Наслаждавайте се!

На заден план се вижда и един хляб - наполовина бяло и типово брашно, сусам и слънчогледови семки. Става прекрасен :) Ако някой иска рецептата - да пише :) Нищо не крия.

Кулинарно 7 - без търговски вид, но вкусно

Излезе новият брой на GoodFood и на корицата какво - бананова тортааааа :) Я да се пробвам и аз дали ще ми се получи такава картинка :) Речено-сторено. Отсега да кажа - не стана като на снимката, не ползвах описаните там бонбони-дунапренки и мааалко промених рецептата. Пак се получи, даже много ми се получи. Но, да почна отначало.

Тестото е доста трудоемко и времеемко, защото както съм писал вече, не си падам по кухненската механизация. Започнах със 165 грама масло и толкова грама кафява захар.



Отнема около половин час да докарам състоянието от първата до втората снимка само с помощта на дървена лъжица. Рецептата включва и четири яйца, първите две от които доста помогнаха на процеса да се съединят маслото със захарта. Така де, няма да се моря излишно :)


Следващият етап е 320 грама брашно, чаена лъжичка канела и чаена лъжичка бакпулвер. В рецептата пишеше брашното да е самонадигащо, но аз такова не ползвам и затова удвоих дозата на бакпулвера. Рационализация първа - сложих и маааалко галета, ей така за пробата. Никак не се усеща и да си призная, тестото така е по-добро. Да не забравите да добавите и другите яйца от общо четирите по рецептата. В списание пише яйцата да се слагат едно по едно и след яйцето и по една лъжица от брашното, но аз действам по-директно. Всичките яйца, добро разбъркване и после брашното. Накрая се добавят и четири лъжици прясно мляко.

Ей това е сместа преди да влезе във фурната, но последния щрих, за да стане тортата бананова, са два големи смачкани банана. После отиваме да се печем - на 170 градуса с обдухване, 50 минути по часовник.


Отново ползвах формата с падащ борд, за да нямам проблеми с ваденето на блата цял.

Следва охлаждане и малко преди да изстине цялостно - рязане на три, за да се оформят блатовете. Тук да споделя един трик. Понеже е почти невъзможно да се опазят блатовете цели след разрязване, на помощ идва дъното на формата за печене. Много е лесно - като разрежа с дълъг нож блата, подпъхвам дъното и така вдигам отрязаното парче. После то лесно се плъзга някъде встрани, за да не пречи на следващото рязана. За полагането на блатовете при сглобяването на тортата - пак дъното и няма пукнатини (почти)


Накрая - крема и сглобяването. За крема се ползват 300 грама сметана и една кутийка дулче де лече. Това с дулчето си го мисля от много време да го пробвам, но накрая му дойде времето. Как се прави дулче де лече научих от Йоана, пак по неин съвет сварих повече кутийки, да си имам :) Трите неизползвани и чинно измити в момента са декорация :)

Разбитата сметана се съединява с един нарязан на ситно банан и почнах сглобката. Блат, дулче де лече, половината от крема, блат, дулче, втората половина от крема, блат, дулче за финал.

Ето го и крайния резултат. Няма търговския вид от корицата на списанието, но пък по думите на хората, които от снощи вечерта до този момент ометоха половината (и аз в това число) се е получила доста вкусна. Има вид на кекс, ама какво толкоз. Канелата и банана много добре се съчетават с карамеления вкус на дулчето.


Наслаждавайте се!