събота, юли 19, 2014

Куцият гълъб

Искам да ви разкажа за това гълъбче, което трета година живее някъде на покрива на нашата кооперация. Дойде отникъде, намери си мястото под слънцето и животът започна за него. Малко на един крак. Гълъбчето е куцо, не знам причината и мога само да гадая. Да предположим за момент, че родителите му са били служители от гълъбешките служби за сигурност и са искали да го предпазят от лошия див капитализъм, който се задал след някакви "промени".



Недъгът му сигурно му пречи, защото стъпките му по покривите се различават от тези на останалите прелитащи хвъркати. Те, останалите, стъпват напето и чуваш ритмичното чук-чук-чук-чук по олука. Веднага разбираш когато той е наоколо, защото чуваш чук-туп-чук-туп. Сигурно така гълъбешките служби могат да го наглеждат накъде е поел.

Знам, че е момче, защото виждам напролет как се дуе на женските, как се увива накуцвайки около тях и иска да създаде поколение. Сигурно се сещате за резултата - той или е винаги на сухо или последен свива гнездо. С някоя от изостаналите, които никой от нормалните не е пожелал. Или пък с другарка, която наблюдателите му са изпратили с партийно поръчение да го изпразни от напрежението, пък после ще видят там нещо с яйцата какво да се прави.

Тази година Куцко е без женска, но продължава да се дуе и да търси, размножителния период не е свършил. Сигурно Куцко не знае, че гълъбешките служби са заети да рият едни други курешки и нямат време да му пратят опърпана другарка да го поразтуши.

Дано до октомври Куцко успее да разбере едно много просто нещо за неговия гълъбешки живот - освен да тупа по олука, той може да лети. Виждал съм го да се рее свободен над жълтите павета, където куцото му краче не правеше впечатление на никого. Май съм го мяркал и на Орлов мост да блокира движението. Сигурен съм, че беше и пред Парламента в нощта на белия автобус. Не се виждаше много-много, но беше там, сигурен съм.

Успех, гълъбе. Искам да летим заедно, а ако се случи да ходим, няма да те гледам в крачето дето го влачиш. И ти не гледай в моите недъзи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар