News Writing and Reporting

Заглавието отгоре е на една книга. Не особено дебела. Има няма 400 страници. Явно малко хора са я чели. Малцинство един вид.

Научаваме от вестниците, че Костадинка Рашкова, по-известна като Царица Костадинка платила близо 100 хиляди лева данъци - главници, лихви, просрочия и тънъ.

Въпросче веднага. Тоест двечки, ако позволите:
1. Как никой от пишещото братство не се сети да попита за произхода на тая сума ами само рапортува новината. Какво има зад нея - мълчина. Щото да не напомням на целомъдреното читателство воинство същата тая царира каква сума и откъде й беше извадена при обиск на летище в Париж ... или да напомня?
2. Като как да разбирам сега това плащане - царичката надиплила пачките и сичко после чисто, тоест индулгенцията е преведена, опрощението е дадено и оттам нататък Костадинка е цялата в бяло?!? Моля пояснете.

Та сега да се върна на заглавието - една новина не само се рапортува беззъбо, напудрено и копи-пейст. Защото както много пъти съм казвал - триж по-важно от това КАКВО е ЗАЩО ти го казват.

Minority. Report

Според различни източници "малцинство" се определя като група, която е "поставена и непривилегирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве". Българското законодателство има определения, които защитават малцинствата и "определят равни права за хората независимо от тяхната народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в определена организация или партия"

Сега да се заровим в цифрите:
1. Мъжете в България са малцинство, жените са 51.3%
2. Турската етническа общност е 8.8%, циганската е 4.9%
3. Общо животновъдите, риболовците, пчеларите в България са по-малко като брой от турците
4. Според проучвания (правени навън) приблизително 1% са хомосексуални и 1% са бисексуални
5. Само 18% от хората между 25 и 64 години са с висше образование
6. Държавната администрация е малцинство - малко над 10% от общото население
7. 11.5% са безработните
8. Фейсбук България е малко по-голяма от реална София - 2.2 милиона (тук броим и фалшивите профили заради фермите)
9. Само 492 депозита в банките са над 1 милион лева

Тоест казано накратко - ако сте жена от български етнически произход, не сте имала и помен от бисексуално или хомосексуално преживяване, нямате висше образование и фейсбук профил ... имате шансове да попаднете в групата на мнозинството. Много малки шансове. Защото ще отидете в някоя друга малцинствена група:
- кърмачка
- домакиня
- шофьорка

Иначе речено - в това отношение сме нормална държава. Както всяка друга и ние сме държава на малцинствата. Различните видове и групи. Всеки ден ти минава от малцинство в малцинство:
- тези, които се бръснат всяка сутрин
- тези, които ходят пеш
- тези, които наистина гледат витрините, а не собственото си отражение в тях
- тези, които работят нещо, а не поливат фермата от служебния комп
- тези, които четат етикета на храната
- тези, които ...

Раят, това са другите

Ще започна с едно всеизвестно обобщение, макар така да не се започва разсъждение - НА БЪЛГАРИНА ВИНАГИ НЯКОЙ ДРУГ МУ Е ВИНОВЕН! Дали е времето, котката на съседа, самият съсед, вятърът, управниците ... някой друг.

Нарича се "външен локус на контрола" (екстерналност) и е термин от психологията.

Така удобно и лесно българинът намира извинение, оправдание, индулгенция. За собствените си грешки.

И сега ще е така - на циганите ще им е виновна държавата, която ги забрави и замете под килима. Без мисъл за последствията в дългосрочен план, без идея че порочният кръг ще подпали купчина лайна. С много видимост и излишно демонстриране на толерантност, точно заради липсата на визия, циганите започнаха да пречат. С начина си на живот, с предимствата си, с помощите, с показността си. Нали знаете - два лева да има в джоба си, ще вдигне банкет и ще купи сателитна чиния.

После ще се оправдава, че краде, щото няма работа. А кражбите ще останат ненаказани, защото полицията всеизвестно няма топки и не иска да застане на мястото си - ще бъде обвинена в расизъм, а това не е добре за образа на политикът. Който освен липсата на топки е известен и с липсата на непопулярна позиция.

На българите ще са им виновни циганите, турците, арменците, евреите и всичко друго различно и непознато, което живее на съседната улица, но е на светлинни години като светоусещане, манталитет и разбиране.

На лумпенизираната част от българите, известна като футболни фенове, освен съдията, ще са им виновни всички, които имат повече - циганите, турците, арменците, евреите, българите ... Повече акъл, повече коса на темето, повече топки.

В тази безизходна ситуация няма правилно решение, наясно съм. Когато една срещу друга се изправят две нямащи страни, които искат своето и са готови да мятат камъни и молотов ... Най-добре е танковете да дойдат. И тогава ще им е виновна полицията, която не е уважила тяхното изконно право на протест, защита на разбиранията им и свободите на изразяване. И на двете страни.

Все едно гледате две невръстни деца да се карат за лайното в пясъчника. И двете го искат неистово. Вие знаете, че и на двете ще им навреди и се опитвате да им го вземете. Накрая виновния сте вие, защото и двете сополанчета ще реват. Майките и на двете ще ви обвиняват, че малките принцове и принцеси са в сълзи и сополи. Всъщност сте виновни защото сте оставили в пясъчника да се появи лайно.

Уродът от утрешния ден

Въобще не ме е еня кога слънцето ще спре да грее и ще избухне. Не ми дреме какво ще се случи със света през 2153г. Точно през оная работа ми е кой ще е президент на Р.Б. през 2075г. пък дори и да се казва Лили Иванова.

Ужасът бавно пълзи по гърба ми и си проправя път към двете полукълба в моменти, в които гледам как българските медии и журналисти създават уроди. Същите тези медии, които отразяваха земетресението в Япония. Същите тия мили мои родни картинки, с някои от които ежедневно ми се налага да работя.

Надвесени над лабораторната маса и въоръжени с вселенска липса на критерии, мили мои, вие създавате уродите на утрешния ден. Хипократовата клетва е детска броилка в сравнение с онова, върху което трябва да се закълнете преди да ви дадат свитъка с дипломите. Които гордо отнасяте на село при баба и отпочвате да журналясвате, да надигате хорските чаршафи в търсене на новина, да вдигате пръст, да сочите, да изобличавате.

И не, истината никога не е била въпрос на гледна точка. Точка, която ви се мержелее нейде в далечината и от дистанцията на късото си мозъче вземате за торта, а то било лайно.

Уродът, който създавате и който ще живее в утрешния ден има следните характеристики, мили мои късогледчета:

• Скача подред против матурите, униформите, приемните изпити.
• Не иска да работи за 400 лева щото е завършил хипер-престижен ПУЦ със специалност "Редосеялки 4-ти разряд".
• Болен от поредица от болести, той моли някой друг да го евтаназира, щото не може да си плаща сметките и да се грижи за себе си.
• С наводнена къща, същият този реве пред областния управител как държавата е длъжна да му построи отново къщата.
• Държи снимка на сина си, който самокатастрофирал в самотно дърво и настоява застрахователите да изплатят кредита на синчето, лека му пръст

Защото така му е по-лесно.

Защото поколението от епохата на развития социализъм има извинение да смята, че държавата трябва да се грижи за всеки и всичко. Следващите нямат. Никакво. Извинете.

Не се чудете кой ги създаде тия мрънкащи бройлери с вид на турбо-чалга певачки, остатъци от коса след тонове боя и екстеншъни, дебели ланци от лъскав кух метал, бицепси и походка на горили, стероидни или силиконови творения, мрънкащи безотговорни същества с неясен пол. Вие го направихте.

Без свян, без осъзнаване, без да искате.

Най-опасни са убедените грешници. Които вярват в правотата на това, което вършат. Хитлер, Сталин, професор Вучков. И вие.

Без да се срамувате, без да се замисляте, без да го искате. Всеки ден ми предоставяте достатъчно материали с един общ знаменател - покъртителна човешка история, в която някой не е поел отговорност за себе си и действията си и иска остатъка от човечеството да му свърши работата. Да му прекопае градината, да му опрости кредита, да го евтаназира. Добре, не човечеството, нека държавата направи това вместо него.

Не вярвам да прочетете това, не вярвам и да го разберете. Написах го защото ми дойде в повече. Много повече. Две неща не мога да търпя, да го знаете - повърхностността и безнаказаността. Вие имате по много и от двете.

My Dear tcv tcv

Мили ми Цецко,

За да не се излагаме пред другарите и партньорите ни за Белене, вижте там с твоите хора да регламентирате какво значи "струпване на граждани" и да можем да реагираме по-бързо на провокации. Ама го направете законно, щото ония в Брюксел не лягат да спят и нас гледат.

Вижте как може да се запише в наредба, че всяко събиране на повече от осем майки и шест детски колички да е "струпване" и да подлежи на разпръскване. Не се научиха тия на ред, ей. Аз им опрощавам, те ме плюят. Дай едно рамо тук и ще оправим работата, със Симеончо съм говорил.

Намери там с Веждито как да го направите, ама искам сбирки на повече от 12 души за барбекю, да изисква канонично одобрение от Синода или местния владика. Че като се напият и не знаят как да партизанстват и може пак да ни боядисат монументчето.

Отивай там да се оправяш оперативно, аз отивам да откривам най-големия в Европа. То аз най-големия го открих като зех тоя пост, ама айде от мен да мине. Трябва да го имаме тоя най-големия, че Фъндъчката искала да прави София столица на Европа. Няма лошо, ще я направим столица и тогава ще викат - ония от София не дават. Ех какъв живот ще настане тогава.

Винаги твой,
Баце Бойко

Закон или морал?

Не е законен искът на семейството на Мануела Горсова за обезщетение, търсено от застрахователя на М. Стависки. Сигурно е морално да търсиш начин да помогнеш на детето си. Което те гледа всеки ден, но не те вижда от години.

1000 съдии поискаха оставката на ВСС и оттам един се намери да каже, че нямат законно основание. Имат ли морално такова? Те си знаят. Отговорът на члена, който реши да се крие зад процедурки и правилца май е достатъчен.

Имаме ли нужда от закон ако моралът бърше сълзи в ъгъла? Кое е водещото?

"всички ще сме вярващи в неделя
и във петък всички бяхме вярващи.
днес, в събота, кой няма да се отрече
кой ще е още вярвящ, в събота"
Христо Фотев

Spring

When I grow up I will become pesto.

67,7% не е малко, ще знаете :)

Кулинарните вдъхновения могат да дойдат от неподозирани места, повярвайте. От простряното пране на отсрещния балкон, от хубава цветова комбинация някъде, от подхвърлена реплика, от рецепта на известен готвач (която аз, както ми е добре известно, ще обърна с хастара навън в опит да я подобря)

Вчера имаше мил, семеен повод да се опитам да потърся вдъхновение за нещо специално, което да не е сложно и да може да стане в рамките на час. Една трета от опита стана, втората трета сякаш искаше още нещо, третата третина нещо не ми се получи. Нищо, другия път.

Това е началото - в главната роля три чифта пилешка гръд, разделени в съдинки. Едната е акомпанирана от сметана, къри и горчица. Жълтото не ми се получи много наситено, следващия път ще сложа и боя вътре :) Зелената роля е проста като трева - лимонов сок и песто. Червеното е авантюриста в компанията - сладък червен пипер, мед, розе.


И трите си плачат за още компания, но първо им се полага да си поседят самички, за да се опознаят добре, да си поговорят, да се съчетаят (не в смисъла на джейксъли от Аватар).

Ето и присъдените им допълнения - гъбки, червен лук, тиквичка на лентички


В хубавите филми партньорите си подхождат, допълват се някак си магически. Тук кумуваха девет дървени шишчета. (отивам на уроци по фотография, фокуса ми никакъв го няма)


След горещи страсти под палещите лъчи на грила, запознайте се с вечерята ни :) Аз съм доволен на 67,7% ... ще пробвам пак по-нататък

Загадка

Ще направя една голяма тава тирамису на онзи, който познае какво е общото между личностите, подредени по-долу:

1. Петър Манджуков, Кинтекс
2. Павел Найденов, по-известен като бащата на Илия Павлов
3. Иво Недялков, известен още като Фараона
4. Румен Овчаров
5. Спас Русев
6. Денис Ершов
7. Слави Бинев
8. Богомил Бонев

Personal. Image

Основен закон в предизборния ПР е, че един специалист може да направи всичко освен едно нещо - да подмени кандидата. Може да го прати да сади картофи, да милва дечица, да се конущисва с бабите. Може да му нахули бяла касинка край поточна линия, да тикне в ръцете му златна лопата за първа копка, да го курдиса до девойки в народна носия и трикольор за рязане.

Обикновено ПР-а е зад кадър, с пудра в едната и носна кърпа в другата ръка.

Ако прехвърлим гореказаното в реалиите на корпоративния ПР, като правиш интервю на шефа си в луксозно списание, мислиш за много неща.

Мислиш за мислите, които трябва да отрони. За сентенциите и антропологично устойчивите сравнения, които трябва да вмъкне. За баланса между бизнеса и личния му живот, за който му остава все по-малко време и как се наслаждава изцяло на ценните моменти със семейството си.

Най-вече мислиш как да го облечеш в тъмна риза с тъмно сако, да разкопчееш ризата до третото копче, за да се види ясно дебелия златен ланец. За броеницата, която трябва артистично да положиш върху работното му бюро. За списанието с яхтите, което да тикнеш в ръцете му (най-добре да е предишния брой на същото издание, за което давате интервюто)

И въпреки многото вглеждане в детайла да ти остане време да намериш паралелите и сравненията, за да бъде всичко на мястото си.


Снимката е реална, няма значение кой е мениджъра и кое е списанието.

Silencium

Днес е най-мълчаливият ден в живота ми. Ever.

Казах четири думи: "Пускана ли е пералнята?". Можех и тях да не изрека. И пак всичко щеше са е изказано, отговорено и обмълчано.

Колко много казваме като не промълвяваме и колко малко, когато говорим?

Дали е само днес или трябва да свиквам?

Вие не сте хора, вие сте журналисти *

* - за момента не мога да посоча източника на тази фраза, вчера я видях в Twitter

Една нация се сплотява, сближава и прави всичко възможно да се пребори с бедствие и стихия, раните от която ще пази дълго време. Със сигурност за пет години нищо няма да личи по земята и икономиката й. Ще остане споменът, поуката и разказите.

На няколко хиляди километра от там, пишещия брат търси неуморно. И намира всячески начини вола да роди теле, паниката да се промъкне под прага на вратата и да ни накара да гледаме под постелката на леглата си преди да се завием и заспим. При мен - неуспешно. Но при майката на Албена емоцията е надвила рационалното и Албена се мести от Токио в Киото.

Там умората е отстъпила мястото на решителността и увереността, че ще се справят. Тук изпразваме аптеките и капем йод върху бучки захар, после ги бутаме в невинните детски уста. Защото нашите мили родни медии твърдят, че облакът може да стигне до България.

Кой каза, че имало облак? Кой потвърди, че последният е ядрен? Откога облаците се движат със скорост 2000 км в час, втурнали се към земята като една човешка длан? Или просто индулгирате миналите си грехове от 1986, когато пишехте за манифестации, реколтата от марули и развитото социалистическо общество?

Още много неща мога да изпиша за качеството на пишещото братство, но в началото на годината помолих сам себе си да хейтя по-малко. Затова ще спра с обобщението, което вчера споделих в Twitter. Родните "ядрени" журналисти са като горнооряховските лекари. Единствената разлика е, че техните кофи са пълни с мастило.

И докато търсят теми за несъществуващи истории, ето ви една от мен:

Това е опашка за вода в пострадалия град Сендай (източник)















Представете си сега подобна опашка на двора на 22-ро училище в София и тогава пишете. За каквото си искате, осъзнавайки пълната отговорност, която носите и последствията, до които може да довете използването на мастилото от вашата кофа.

И още малко на същата тема.

Народен театър

Неделя следобед, топло е като през май. Хора и деца са изпреварили кокичетата и са нацъфтели по паркове и градинки. Майки, колички, колела, глъч и радост навред. Топло.

Дядо бута бебе, голямата внучка върти кръгчета по плочките. Колелото е ново, хубаво, "дядо, дядо, виж какво мога".

Бум, буф, колелото и внучката са на земята. Минута мълчание, дядото внимава как е бебето в количката. Момичето се изправя на колене. Писъци, писъци, писъци. Пищи пронизително, ръцете стискат корема ниско долу.

Майката притичва набързо, писъците се усилват, сълзи няма. "Казах ли ти аз да внимаваш ма, тъпа гъска такава!!!"

Неделя следобед, топло е като през май. Хора и деца са изпреварили кокичетата и са нацъфтели по паркове и градинки. Майки, колички, колела, глъч и радост навред. Топло.

The hood

Куче, захапало напреки голям кокал, ситни между бараките.

Перхидролена блондинка на платформи пуши в очакване на ъгъла.

Мачо с дълго черно палто, дънки и маратонки се оглежда с жажда в погледа и мачка нервно плетена шапка.

Арабин гони трупната миризма на шилешко с наргиле ябълка и канела, не знае къде се продава кускус.

Банички, цигари-цигари-цигари, спици за балканче, крадена стока, полицейска кола.

Чифт тъжни ботуши под стрехата събират вода от капчука.

Трети март на женски пазар.

Глупостта и алчността са доживотни - updated

Ето началото на една статия, която видях днес от приятел във фейса:

"Ивайла Пламенова от Шумен е едно от шестте деца в света с изключително рядкото заболяване аноректална малформация тип клоака - родена е без уретра, анус и полови органи.

Когато бебето се родило лекарите три дни умували момче ли е или момиче. "Гладко като кукла от кръста надолу. Това беше моето детенце, когато го видях за първи път", казва майката Кристина. 23-годишната жена с невероятна сила и самообладание разказва историята, която преобръща живота на семейството й."

Който иска да прочете останалото - ето линк

Това, което ме втрещява, изумява, оставя ме безмълвен и ме кара да вия като полярен вълк посред бял ден е ... РЕКЛАМАТА!!!!

Вие ми кажете колко алчен, тъп, безчувствен, опериран от емоции и елементарно възпитание трябва да си, за да сложиш контекстуална реклама на витамини в контекста на една трагедия. Уебмастър и онлайн маркетинг са хубави думи, модерни. Този (или тези) специално, които стоят зад стореното трябва да намерят първият виртуален стълб на срама и да се самоокачат там. С големи табели през вратовете - СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ЩЕ ПЪРВО ЩЕ МИСЛЯ.














Update - 15.42h, 24/02/2011
Малко след като написах този пост, използвах формата за контакт на сайта, публикувал историята. Върнаха ми отговор

"Здравейте!
Искрено се извинявам за неудачното включване, тя е отстранена.
Благодарим ви за наблюдателността и за бързата реакция.
С уважение, ............"

Money Does Smell

• Херберт фон Караян
• Клаудио Абадо
• Алексис Вайсенберг
• Хосе Карерас
• Андреа Бочели
• Николай Гяуров
• Рикардо Мути
• Монсерат Кабайе
• Катя Ричарели
• Мирела Френи
• Веселина Кацарова
• Дарина Такова
• Анна Томова - Синтова
• Гена Димитрова
• Емил Чакъров
• Емил Табаков
• Юрий Башмет
• Найджъл Кенеди
• Емир Кустурица

Всички тези имена имат нещо общо помежду си. Какво, ще попитате. И с право. Само да кажа, че списъкът е кратък и непълен. Има и още. С нещо общо помежду си.

Общото е Зала 1 на НДК.

Тези велики творци са излизали и са поставяли залата в краката си.

Сега е ред на други велики титани. Буквално. Днес в залата ще дефилират никому неизвестни мъже. Ще се бият до кръв и без предпазни средства, ще оставят своята потна следа върху същата тази сцена, над която се е реела палката на Караян и Мути.

Ще бушуват страсти и залата ще е в краката им. Пълна с почитатели на бруталността, на първичността, на приматската сила. Свободни двубои.

Парите не миришат, казал един римски император и обложил пикаенето с данък. Парите не миришат, докато не се докосне човек до тях.

Да ви пикая на залата и двореца, пък ако искате, ще ви платя за кефа.

П.С. Получих забележка, че не става ясно какво има довечера в зала 1 на ндк - има турнир по свободни борби, евфемистично наречени mixed martial arts, което ще рече лупаници кой как свари и както го е учил дядо му пехливанина - бой, кютек, малко кунг-фу, евентуално каратенце нещо. Баталия му е другото име.

Booooooom

Защо главната редакторка на гръмнат вестник изглежда толкова добре в 7.30 сутринта?

Вариант 1 - много е ранобудна и към шест и половина вече е с грим, тон, фон, пудра и перли. Блузата бяла и огладена, само перчемът липсва. Напомня оная песен народната за юнака дето към бесилото. Имам познат на мой познат, който винаги е с изряден чифт бели слипове, защото ако стане нещо . . . Няма да продължавам.

Вариант 2 - потеклото и историята говорят за поколения дворци, английски морави, сдържаност и фасада. Все пак никой не е виждал кралицата по пеньоар и ролки. Макар, че ако Бъкингам гръмне . . . Няма да продължавам.

Вариант 3 - както навремето в казармата, ограничен кръг посветени знаехме за предстояща тревога. Затова спяхме с "кофража", за да имаме време като дойде заветния час, да станем и да поведем масите, да оглавим раята и с гърди на амбразурата . . . Ама винаги се намираше по една порта да изпее на останалите и раята и тя се правеше, че спи под юрганите, с кофража и те.

Вариант 3.1 - високо горе в олимпа, в кръга на набъбващо self admiration society са решили, че интелигентността на драгия зрител е близо до тази на анаболен хуманоид и с първосигналността на кучето на Павлов. И ще изкльопат театрото, без забележки. Поради което марионетките трябва да изглеждат добре, даже много добре. С бели огладени ризи, там в епицентъра, да водят. С двата реда перли прекалиха.

Пък да видим.

В същия момент ЦЦ-мъж предотвратявал четири пъти по-голям взрив. Бая тиражни вестници имали в Пазарджик. Само дето не-гръмналата бомба е като Г-точката - ще трябва да я  приемем на вяра, малцина са я виждали, още по-малко са я пипали.

ГСП

ГСП = гарнизон с преспиване



Напоследък българският политически живот е толкова многопластов, задълбочен и изискващ сериозен анализ. Като душата на загорял кашик, облечен в шаячна униформа и насочил взор към портала на Н-ското поделение.

Политикът (кашикът) е способен на всякакви подвизи и геройства, за да си издейства гарнизон с преспиване, да хвърли въшкарника, да се облече цивилка и да се ... така де, продължението го знаем. Може да залови диверсант, да уцели десетката на учебни стрелби, да дари кръв, да разболее баба си, да ожени сестра си, да подслуша аскер-аркадаша, да изпие кофа тебешир ... всичко може. Само да види в книжката заветния подпис и после да се наслади на гледката на портала, от външната страна, откъм улицата.

Способен е да рендоса калъп сапун и да го кипне в топла вода, да накара киртаците да лъскат коридора до безсъзнание цяла нощ.

Стига резултата да си заслужава.

Гарнизонката ще му се отблагодари за всичко - ще го приласкае в топлите си заведения, ще го запознае с нови обекти, ще го накара да се чувства свободен и пак човек (за ден, за нощ), ще му отвори райските двери на сладостта без ангажименти.

Затова кашикът е готов на всичко, за да я получи.

Може да накара близък съратник да се офлашка самичък, може да планира малка симпатична бомбичка пред свободната преса (ама малка де, никой не трябва да пострада, само парлама да стане), може със сълзи на очи да отиде при ротния и да изхленчи, че баба му е починала (вероятно за трети път, зависи от смяната на ротните).

За едното ГСП. За ония заветни 48 часа, в които ще царува над трепетливите мацуранки.

Те ще го гледат с обожание и ще се наслаждават на тихата му мъжественост, която той грижливо е събирал по полигона. Ще са готови да го бранят с цената на всичко и ще виждат себе си като Мариана на барикадите, заголили гръд като щит. За ония тъй скъпи 11 минути ... телевизионно време.

Sunday

Ясна неделна утрин
Въздухът остър от студ
Бавно мързеливо събуждане

По какво разбираш, че е станало 10?
По миризмата на яхния през прозореца

Стопански сметки, България

Един леко и неволно подслушан разговор:

- Ауууу, много ти е хубаво това, колко струва (б.а. става дума за някакво герданче)

- Ми на мене с отстъпката ми е 10 лева, иначе в магазина е към 20-26 някъде. Ама нали се сещаш, че като дойдат малко бройки и като си ги харесаме ние и за продаване не остава... Чакат после клиентките като докарат пак.

И като ме навяха едни мисли - как аджеба ценообразуват новите български търговци, честните частници един вид; колко дълга е тая хранителна верига, че от Китай дотук идва на 5 лева примерно, продавачките го купуват за по 10, клиентките за по 20; всъщност тоя пластмасов боклуджак (невероятно модната комбинация розово-червено, б.а.) колко точно му е производствената цена ...

И въпросът за конфиденциалността на "персионала", ама айде това няма да го обсъждам

Catwalk

Catwalk, roof version

Hello world

Такааааа. Май ще стане работата. Ще се пробвам поне. Пък каквото сабя . . .

Станах малко повече мобилен и ще се пробвам да съм малко повече активен. Активно блогиращ имам предвид. От дивана, от кафето, от колата, от . . . От определени места няма да блогирам.

Вероятно постовете ще станат по-кратки, по-рошави и по-спонтанни. Ама няма лошо, нали? Дано.

Хубав ден от мен и за тези, които ме четат - битката с държавата за "ергенския данък" е възобновена. Тръбата свири сбор и аз се строих, батальон от един. . .