понеделник, ноември 11, 2013

Кой?



Важен въпрос. Смислен. Навременен.

Но отговорът, уважаеми читатели, няма ви хареса.

Ти. Аз. Ние.

Да, всички ние заедно и всеки един поотделно предложи и назначи Пеевски, Иванов, бат Сали и който още се сетите. Или поне с бездействието си позволихме това да се случи. Което е едно и също, колкото и да не искате да се съгласите.

Ти. Аз. Ние.

С живота си от 9 до 5, със затварянето си в удобният ни микро-свят от приятели и познати, с  мълчанието пред дребни нарушения, с двайсетте лева между личната карта и шофьорската книжка, с извърнатата настрани глава, със сведения поглед.

Ти. Аз. Ние.

С нищоправенето си ние позволихме държавата да бъде превзета, оставихме устоите да прогният, допуснахме моралът да изчезне, емигрирахме вътре в нашата си подредена кочинка. С бездействието си направихме така, че да имаме премиер-призрак, сиви кардинали, взаимни мръсни обвързаности.

Ти. Аз. Ние.

И ето ни го резултата от общите ни бездействия. Проблемът е толкова голям, че чак не виждаме решението. Отрочето на взаимното ни мълчание е толкова уродливо, че не искаме да го припознаем и търсим начин да прехвърлим бащинството ни върху самото него.

Аз.

Късно осъзнаваме собствената си сила да променим нещата. Или навреме, а в началото ни се струва късно. През 2008 година заведох дело срещу държавата в Комисия за закрила от дискриминация. Поводът - данъчните облекчения за млади семейства. Комисията отсъди в моя полза и посъветва държавата да промени закона. Тя не го направи. Аз май се отказах да повторя упражнението и да стигна докрай. Още не е късно, ще го направя.

Откакто активно карам колело по улиците на София станах много лош за хората, които на светофарите изхвърлят фасовете си направо на улицата. Понякога горящият фас идва направо в лицето ми. Започнах да им ги хвърлям обратно в колата. Понякога им ги изгасям и връщам с невинна усмивка и думите "май си го изпуснахте"

Преди време направих забележка в магазин, че продадоха цигари на ученичка. Имахме скандал с управителя първия път, аз имах своите аргументи. Вторият път, когато станах свидетел на същото, той ме видя, аз само го погледнах и ученичката си излезе без цигари. При третия път поне се е огледал да види дали не съм наоколо. Да, наясно съм, че малката пикла ще отиде на другия магазин и оттам ще си купи цигарите. Знам, малко е, миниатюрно е. Но си е мое, аз го постигнах.

Ти. Ние.

Разгневете се. Ядосайте се. Поемете дъх. Огледайте се.

Огромният уродлив проблем е преплетено кълбо от малки, застояли, тинясали проблемчета. Хвани си един и го реши. В началото е трудно. Не става от първия път. Но си заслужава.

И не спирай, моля те. Продължавай да се оглеждаш, да си поемаш дъх и най-важното - не спирай да бъдеш гневен и ядосан. Друг начин няма.