Загадка

Премиер на посещение в Москва.

Посещение има, Москва има, премиер няма ...

Москва има, премиер има, среща няма ...

Да се объркаш направо, кое го има, кое го няма

БГ Бубка

Сергей Бубка освен със шестте си световни титли овчарски скок е известен и с факта, че е изобретил стратегията бубка. Знае се, че още в началото на своята кариера, Бубка е бил възможен да скочи шест метра и отгоре, ама защо да си стреля целия патрондаш украинската му лисица. Малко по малко, по сантиметър-два на стъпка и ето ти тебе цяла спортна кариера, медали и купи за библиотеката в хола, държавна пенсия и волга подарък.

Българският Бубка е наречен от майка си Яне, по баща Янев. Натрупал едни папки в килера и пред вратата му върволица от анонимни полицейски служители, които само нему имат вяра и мъкнат ли мъкнат сигнали. Само дето само наблюдаващите офицери от ДАНС и Яне още си вярват на тая буба. Умните хора вече гадаят кой ще е следващият злободневен проблем, с който ще адресират Яне с някоя папчица. Нека се пробваме ...

1. Боклука на София?
2. Мръсни тайни около Първанов?
3. Агентурни пикантерии около някой десен политик?

Да намирате най-малкото общо кратно? Правилно - все каузи, угодни на битието на хамстера министър-председател. Борбата е на няколко фронта, но Сергей знае, учил се е от опита на шивачките-многомашиннички и тъче ли тъче. Пък да видим.

За дупетата

В последните двайсет години една тенденция ме тревожи. Много.

Минат не минат четири години и по екраните и плакатите като се нароят едни млади, стройни, умни, сръчни, увратни ... депутати да стават. Ми да стават, лошо няма. Лошото идва после, като почнат да се заседяват по банките и кабинетите и задните им части отпочнат стремежа си да запълнят цялото седално пространство в широкия министерски кабинет.

Няколко примера привеждам моменталически. Помните ли Милен В. като се върна от Лондон да оправя България какво стройно и пъргаво ергенче беше. А сега като почнат да го снимат по вестниците и оп, глътне коремчето и стегне бузки. Ама виждаме ние, не спим.

Николай В. и той едно време като си дойде, беше толкова мащабен, че лесно се поддаваше на домашни инциденти (тип жена ми ми насини окото) току се появяваше пред публика бушониран. Сега не - стабилен тен, няма синини, даже толкоз натежа, че почна отпечатъци по тротоара да оставя.

Президента П. помните ли? Левенто чедо, историк ... пък сега ... бузьо и гъзьо

И моят любим хамстер Стамишков. Какво миловидно беше (тип да му нащипеш бузките румени) в началото. А сега бузите толкова големи, че не се събират в кадър. Дупцето и то нарастнало пропорционално на несъбраното ДДС.

Едно ме притеснява обаче. Доста ме притеснява. Задника и очите, анатомически, при мъжа са на един бушон. Тоест дебелогъзието и дебелоочието прогресират заедно.

Поклон ...

... доземи!!!

Дълбок поклон към цялото правителство, начело със Стамишков (а.к.а. хамстера) защото мисли за народа и без скрупули, забава и уплах въведе извънредно положение в София.

Понеже вече смея да припозная Дядо Коледа в хамстера, ще посмея да си пожелая още няколко неща, ако не е много нахално от моя страна:

1. Да се въведе вечерен час, така по-бързо ще се събират боклуците от улицата
2. Да се въведе национална униформа за всички, работещи в държавните учреждения да е червена, за гнусните частници нека е синя
3. Да се произведат бели ленти за ръка с някакъв подходяш символ (примерно 6-ъгълна звезда) и всички, които не си изхвърлят боклука на определените за целта места, да бъдат задължени да я носят непрестанно
4. Обществено да бъдат порицавани всички, които носят сини работни униформи и имат наглостта да печелят месечно повече от една легална министерска заплата
5. За бързо справяне с кризата и изпълнение на отколешната мечта социалистическа тая страна да стане водеща сила на пазара на горива, да се въведе дневен лимит за бензин. Остатъкът да се събира принудително и да се продава на световните борси

Дядо Хамстер, това е само началния ми списък, като се присетя за още други обществено-полезни неща, пак ще ти пиша.

Дневният ред ...

... на един хамстер

01.00 часа - Да се събуда облян в студена пот и да си запиша нещо на едно листче
02.00 часа - Да проверя къде е листчето
07.00 часа - Да прочета на глас на Елена какво съм написал. Тя да го хареса много. Написал съм "Да възложа на няколко министъра да ми намерят причини и начини. Трябват ми, щото извиненията и оправданията ми към Вълка вече не вършат работа, който пък ми каза, че боклука е новия газ и нали не искам и аз както Карлович. Не искам"

09.00 часа - Да извикам майстори да ми сложат нова изолация на прозорците, не мога да се съсредоточа от тия протести навънка.

11.00 часа - Да извикам бойни другари да измислим как Кремиковци да продължи да работи поне до края на август. Да проверят другарите разни фондове, от които можем да плащаме на инвеститори да инвестират временно.
13.00 часа - Да хапна нещо

15.00 часа - Да ударя една шайба до Барозу, да го питам дали е прочел последното ми писмо и какво мисли да ми отговори. Тия експерти нещо много ги бавят, не бива така.

17.00 часа - Елена ми се обади и ми каза, че е харесала написаното. Умна жена.

19.00 часа - Барозу ми се обади. Прочел го, ама няма да ми отговаря. Що така?

Тя е жива

За вярване или не, но демокрацията е жива!!! По свой си начин, но крета ... мъждука и се опитва да свети като премазана светулка върху спирачния път на валяк. Не заради нещо друго, ами просто така е по-добре. За хамстера Станишев и кръговете мишки и плъхове около него. Наистина е по-добре.

Имаме си призната действаща демокрация, никой не може да оспори това. Имаме си и най-наглото правителство, което сме си избирали в последните години. Имаме си и най-беззъбата, импотентна и хашлащка опозиция, която можем да си пожелаем.

Някой да вижда пречки наглярите да си въртят гешефтарските завери? Опозицийката, тя милата, седнала като недокосната мома на ръба на леглото, чака. Чака сирищнишкия хубостник да насрочи дата за избори. Щото тогава на момата може да й дойде ...

Някакви стотина блогърчета се опитват да правят вятър и всеки си тръби за неговата си болка. И ето ти тебе парадокс - лайте си, блогърчета, вятъра отива в алените ни платна. Щото още веднъж доказвате, че има демокрация тука и тя е жива.

И аз съм част от тоя лай зад оградата. Пазя си територията един вид. Нямам избор защото.

Математиката вече не е точна наука

Излиза, че математиката вече не е точна наука. Поне според хамстеровия министър на парите и паричките.

Как стигам до това дълбокомъдрие ли? Ето как:

Като едно прозрачно министерво, минфин си публикуват данните. За януари - добре, по национален бюджет 631 милиона излишък. Като туриш и някакви европари и току стигат милиард (907 милиона). Идва февруари и какво да видим. Ми те жълтиците в гърнето намалели, вече са 300 милиона. Айде слагаме и европейските пари, ама пак стигаме само до 587 милиона.

Де го милиарда от преди един месец ... няма го ... Или някой е бъркал в оцетеното буре (справка Чудомир) или най-добре някой както прозрачно ги е турил тия числа, така прозрачно да вземе да ги обясни. Мъжката, с бяла риза, вчесан перчем и айде на мегдана.

Не, както знаем вече - математиката не е точна наука. Нищо не й пречи на устата министерска да изрече, че няма таквоз нещо като намаление нивото на парите в сантиметри. После притежателят на същий тоз сурат да внесе поправка (помните ли кои политици пращат преводачи да обясняват какво са имали предвид) и да изтресе, че нищо притеснително нямало, очаквано било това. Ама какво ме учудва - гьонсуратщината явно е заразна. Естествено че е очаквано, горе долу колкото сто милиона лева бонуси е очаквано.

Добре, господа министри и господин хамстере, не разбирам от икономика, висшата математика ми е близка колкото космодрума Байконур. Това не ми пречи от личен опит да знам, че ручането на жабета под светлините на рампата е неприятно в своите последствия занимание.

Пак от опит знам, че като ми показвате картинка със залез и дългокоса девойка, яхнала бял кон, да тича по прибоя ... трябва да потърся лайната из дюните някъде.