По-голямата грешка

Оттеглянето на Делян Пеевски беше по-голямата грешка от неговото назначаване.

Всъщност, замислете се, драги читатели. Делян Пеевски беше наложен на старицата-столетница само и единствено за да бъде оттеглен по-късно. Дори и старицата да е имала минимални надежди да се договаря на що-годе принципни позиции с ДПС, след приемането на номинацията (под дулото на "правителството пада") всяка такава мъждукаща надеждица беше отвяна от отчасти планирано народно недоволство.

След първото огъване на старицата да приеме Пеевски, дойде "катарзисът" на оттеглянето, който отвори широко вратите ДПС да иска (и да получава) още и още и още. Доган и сие не за първи път демонстрират (по този начин) че винаги има кой да опере пешкира и да отнесе ибрика. Замисъл - изпълнение - снишаване е сарайската тактика и тя се прилага не за първи път. В момента са в етап снишаване и чакат да отмине поредната буря, на фона на която посръбват кайвенце някъде.

Аз лично мога само да предполагам какво е поискано след като Пеевски отгърмя:
- какво му е дадено на него, за да изиграе бушонната роля (ако въобще я осъзнава)
- какво ДПС поиска и получи след "неспазената" уговорка за бушончето да оглави ДАНС

Станишев не я разбира голямата политика, това е факт.

Мисля би било добре да се обърне с гняв навътре в столетницата и да потърси врагът с партиен билет, на когото няма да му е за първи път да бабува на политически проекти. Търсенето ще отнеме 12 минути, максимум.

Доколкото мога да се досещам, този въпрос вече е бил обсъждан по време на пленум-по-никое-време. В паниката на проба-грешка-катарзис, старицата и нейните функционери не са си задали следващите въпроси. Притиснати да държат пръстчета по многобройните пробойни на дигата, не подозират откъде ще им дойде следващото.

А то винаги идва от едно и също място.

От същото място произхождат и наглед независими хора, които някак лесно се съгласяват ГДБОП да излезе от повереното им министерство и да отиде в ДАНС и които наричат "белия автобус" ... добре свършена работа.

Прав е човекът, добре е свършена работата. Въпросът е кой печели. От древния Рим, другарю Станишев, винаги това е бил въпросът. До момента нямате нищо спечелено. Впрочем, спечелили се, сбърках - получили сте купчина данайски дарове и им се радвате като туземец на мънисто. Търкаляйте си го между пръстите, но обърнете поглед и отвъд, за да видите кой ви чопли храма отвътре и спокойно заявява, че ако сега има избори, ще добави минимум десет мандата.

Уважавай ме като враг, поне това!

Йовчев, ти май нещо ми се подиграваш, а?

Как искаш да имаш моето уважение като министър, като аз нямам твоето като опонент? Сигурно защото моето оръжие не са коктейлите молотов и импровизираните бухалки. Моите оръжия са бели дрехи, фенери и една свирка, вързана на връвчица. А, и една значка влиза в арсенала.

И срещу тази моя екипировка ти изправяш някакви дребни душици с криминални и парични зависимости? Пращаш ми някакви хора да ме натискат протеста да се радикализира? За да имаш основание да изправиш срещу свирката ми водното оръдие, да свалиш фенерите ми със сълзотворен газ, да окъпеш белите ми дрехи в кръв? Срещу значката какво ще изправиш?

Ясен си ми, Йовчев, като бял ден си ми ясен.

Нека ти кажа нещо - две от заптиета, дето ми ги пусна тихомълком, са отстреляни. Край с тях, можеш да ги свалиш от ведомостта с надника. Няма ги. Чудиш се кои от всичките ли? Чуди се, няма да ти кажа.

На мен (и всички хора с разум) на демонстрациите всеки ден, ни е ясно, че слушате, снимате, записвате си. Анализирате. Нека ти кажа нещо - в 2013 година ти ми пращаш някакви фелтфебели без капацитет. На тях им отнема 36 часа да анализират какво им казвам. На теб ти отнема 36 часа да измислиш как да реагираш. На мен ми отнема 20 минути да ги разбера откъде си ги наскубал, как си ги обвързал в зависимости, защо ги ползваш.

36 часа. 20 минути.

За времето в което ти само мислиш какво да направиш, аз мога да свърша още 107 други неща освен онова, което вече съм направил. Защото мога и да не спя в тези 36 часа. 108 действия срещу едно мислене. Губиш.

Няма как да имаш моето уважение като опонент, щом ме оценяваш толкова ниско. Няма как срещу моята свирка да изправиш нещо, каквото и да е, нещо. Безсилен си, признай го и публично вече. Да, известно ми е. Както ти знаеш много за мен, така и аз имам канали да се информирам за теб. Губиш. Въпрос на време е някой да се пропука.

Очаквам нечий катарзис, истински.

На всичките седем и кусур милиона души в България им е ясно, че приказката свършва. Наясно са, че сте се овъртолили във взаимни зависимости от пари и грях, престъпления и нарушения, интереси и изгоди. Няколко десетки хиляди проявиха смелост и гражданско поведение да ви кажат, че това не им харесва. Че това трябва са спре. Че повече не може така.

Аз знам, че между вас има и достойни хора. Няма начин да няма. Хора, на които им е трудно да заспиват, с усилие гледат децата си право в очите, искат да бъдат отново добри. Да, всички искаме да изградим чиста и свята република и за разлика от вашата влъхва аз не смятам, че тя се прави от чисти и свети хора. Такива просто няма.

Чиста и свята република се прави от чисти правила и свети закони.

Не е далеч денят, когато всички вие, един по един, признаете публично, че наистина повече не може така. Ще признаете, че сте заменили уважението с платено клакьорство, че сте пробутали напред обожанието вместо истинската любов, че зависимостта не е уважение. Ще си дадете сметка, че на оня дето дърпа твоите конци някой друг държи неговите, а ония дето ти им дърпаш конците, дирижират някой от другите, дето управляват теб.

Вместо рамо до рамо, вие сте един зад друг. Доверието ви се дължи на взаимни подозрения. Деградацията си манифестирате като извисяване. Децата ви нямат приятели, а платени компании. Със или без тефтерчета си записвате кривите черти на измислена реалност. 

Реалност от зависимости.

За всички вас имам един прост цитат: "За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора."

Защото човек не е красив, когато е паднал. Човек не е красив, когато е прав. Човекът е красив, когато се изправя.

А сега накъде?

От тридесет и повече дни държавата протестира - явно на площада, тайно на масата, вътре в душата си, навсякъде. По-лудите глави от демонстриращите го правят явно, открито и честно - с децата, кучетата, колелетата, със себе си. На улицата.

Рейтингът на правителството пада главоломно, сгромолясва се и доверието в парламента.

Факт е, че лятото започна и онези от протестиращите заведоха децата, жената и кучето на море, на село, на вилата, в планината. Видимо е, че явно демонстриращите намаляват по улиците. Но не и в душата.

Управниците признават, че нямат план. Предстоят им доста непопулярни мерки.

Въпросът не е в това дали, как, докога ще продължат демонстрациите по улиците на София и другите градове. Въпросът е предизвикалите тези демонстрации да проумеят какво ги извади там. Защото продължаването на сивото задкулисие много успешно ще извади други групи на улицата:

• първи вероятно ще са полицаите, щом ги "освободим" от извънредния труд покрай масовостта на протестите
• ще последват миньорите
• вероятно ще се включат и лекарите и учителите
• не изключвам възможността да бъдат подкрепени от преподаватели и студенти
• допишете списъка

Щафетата ще продължи.

Цифрите са ясни, ако пренесем 16% одобрение към всяка една от горните групи, това правителство освен мъртво-заченато, не-дородено и раздирано от вътрешни противоречия няма никакъв мандат да направи каквото й да е. Каквото й да е. Освен да угаси лампите преди отпътуването си.

изображението е от www.oreablog.com/

240 фенера = държавата не работи

С пълното съзнание за евентуалните последствия в личен, професионален и обществен план: това на снимката съм аз, Дарин Стойков, единият от организаторите на акцията "240 фенера в небето, 240 депутата в небитието". Но не това е важното, сега ще ви разкажа и докажа защо и как държавата не работи и не изпълнява основно свое задължение - да съдейства на своите граждани в реализирането на техните мечти. Не, не го прави. Не се сещам всъщност някога да го е правила.

Фактите:
Събрахме се трима съмишленици и подготвихме всичко - намерихме фенерите, приятели и познати осигуриха с малки суми финансирането, създадохме събитие във facebook и го популяризирахме отново сред приятели и познати. И тримата сме твърдо убедени във върховенството на закона и го спазваме. Затова и решихме да вървим по законовия ред.

Аз отделих няколко часа от времето си, за да прегледам законите и наредбите и не открих уреждане на подобен казус. Може и да го има, но аз не го открих като публична информация, затова поех по логичният според мен курс на действие.

Изпратих уведомителни писма до публичния мейл и мейлите на всички генерални и заместник-генерални директори на РВД с искане за обратна разписка при отваряне и прочитане на писмото. Получих само една, явно от получател на публичния мейл. Нищо повече.

След шест часа липса на каквато и да е реакция, започнах обаждания на публичните телефони на РВД. Никой. Никой не вдига обявеният телефон. Ако не познаваш някого вътре, няма как да пробиеш системата.

Проверих разписанието на излитащите и кацащите полети на летище София в периода, за който планирахме акцията и препратих уведомлението до публичните мейли на всички авиокомпании, които намерих. За всеки случай.

По системата "от човек на човек" издирих телефон на служител в ГВА, който беше най-разумния (малка извадка, всъщност единственият) който ми даде някаква информация. Неофициално, по телефона, без ангажименти. За всеки случай.

Преместихме мястото от Орлов мост на Националния стадион заради въздушния коридор. Събрахме се хора. Имахме подготвени пожарогасители, бутилки с вода, доброволци, инструктори. За всеки случай.

Полицай на мотор се поинтересува какво ще правим, получи обяснения и задейства колегите си - дойде патрул, извика пожарна кола, охраняваха ни. За благодарност им дадохме няколко от фенерите, за децата им.

Един от доброволците следеше в реално време въздушния трафик над София. За всеки случай.

Пуснахме фенерите, бяхме по детски ентусиазирани, екзалтирани, пълни с положителна енергия.

Всъщност това е най-масовото пускане на фенери в България досега. Факт. Дълго след това го обсъждахме, пълни с положителна енергия и емоции от преживяното.

Горчилката, обаче, остава. Държавата не работи. Никой в администрацията или системата не осъзнава простия факт - основното им задължение е да съдействат гражданите да реализират мечтите си - в работата, в живота, вкъщи, на улицата. Не да ги реализират, да им съдействат. Българите (твърдо вярвам) наистина са пословично трудолюбиви и инициативни и са способни да преобърнат света в преследване на мечтите си и имат едно просто искане - да не им пречат.

Вместо това получаваме в отговор една стена от мълчание, незаинтересованост и тишина. Страшната тишина на държавната машина е най-смазващата истина. От нея от време на време се процежда по нещо, благодарение на единици вътре - човекът в ГВА, полицаят на мотора, пожарникаря в колата. Но системите са спрели, часовниците са се огънали, държавата не работи.

АЗ ИСКАМ: Прозрачност и почтеност

Аз съм на 38 години, неосъждан гражданин на Република България. Аз съм съвестен и редовен данъкоплатец. Аз се ползвам от всички права, дадени ми от Конституцията и спазвам всички закони, които се отнасят до моята скромна личност.

Всичко това ми дава основание ясно, конкретно и нееднозначно да заявя своята позиция. Тя се обобщава и събира в две думи. Да, те станаха известни от екрана на една-две-три национални телевизии по време на кафето пред Министерски Съвет на 1 юли 2013 година.

Засега са цитирани правилно, но не съм сигурен дали са правилно разбрани, затова пояснявам.

image source - www.capital.bg

АЗ ИСКАМ: ПРОЗ-РАЧ-НОСТ

В какво се изразява
Законодателството в Република България би следвало да бъде в полза на обществото или на достатъчно големи негови части, без да бъдат засягани интересите или дискриминирани други такива от прилагаето, приемането, неприлагането, неприемането или отменянето на закони, наредби, правилници и други законови и нормативни актове.

Как
1. Задължителна оценка на социалното, икономическото, демографското и всякакво друго въздействие върху устойчивото развитие на страната и обществото. В бюджета на Народното Събрание да залегнат достатъчно средства с които да бъде възлагана подобна оценка на всеки законопроект преди разглеждането му в ресорната комисия. Сумата няма да е голяма и със сигурност ще има добра възвращаемост на инвестицията с оглед съкращаване на евентуални бъдещи разходи в пари и време в случай на приемане на закони, заради които държавата може да бъде осъдена да плаща глоби, обезщетения или други.

2. Директно излъчване на заседанията на всички комисии в Народното Събрание - онлайн и на специализиран канал на новите мултиплекси, когато станат реалност.

3. Директно излъчване на заседанията на Министерски Съвет - по същия начин. Забрана за използване на механизма "на подпис" във всички ситуации.

4. Задължение при налагане на отлагателно вето от страна на Президента, това да се прави публично от трибуната на Народното Събрание. Досега имаше добри опити в началото на един минал вече мандат, но някак си беше забравено и прекрането. Инициативата беше добра, заслужава си да бъде върната отново.

АЗ ИСКАМ: ПОЧ-ТЕ-НОСТ

В какво се изразява
Много пъти съм казвал, че основният проблем на обществения и политическия живот е безнаказаността. Поради липсата на регулиращи механизми, хората и бизнеса са длъжни да нагаждат себе си, идеите си и поведението си спрямо прищевките или капризите на поредица от хора с известно количество власт и контрол. Липсата (поради една или друга причина) на ефективно работеща съдебна система и магистратура само задълбочава този проблем.

Как
Колкото и да е на пръв поглед сложен, този проблем има много просто решение - отчетност и изборност.
1. МВР - всички ръководители на РДВР и РПУ да станат изборни длъжности (със съответния образователен ценз) и тези избори да се провеждат заедно с изборите за местна власт.

2. Съд - всички председатели на градски, районни и каквито там има други видове съдилища (без върховните) да станат изборни длъжности, отново след подходящ образователен ценз.

3. Прокуратура - след внимателен анализ на системата, да бъде въведена изборност и в тази част от правораздаването, дори може да се кандидатират по време на местни избори по двойки - кмет и градски прокурор.

4. Преглед и анализ на съществуващите механизми и изградени системи (здравеопазване, образование, социални услуги) и промяна на тяхната същност в посока да заработят в името и за интереса на групата, заради която са създадени.

Ще дам само един пример - колкото и да им е неприятно на медиците, в момента здравната система обслужва предимно и единствено тях, а пациентите са някакъв досаден бъг в системата, който те са принудени да търпят. Сори, личи ви, много ви личи. Въвеждането на частни ЗОК и принципа "парите следват пациента" вероятно ще ви накара да забравите израза "цветя и бонбони не пием"

АЗ ИСКАМ

Написах го набързо и се концентрирах върху нещата, за които съм размишлявал. Със сигурност има още много, много неща за промяна. Има време, времето е наше.

И накрая ще си позволя да цитирам един много умен човек, мой преподавател по политология - "Държавата по дефиниция е много силна и затова на нея всичко й е забранено, с изключение на нещата, които са й изрично разрешени. Човекът (индивидът) е много слаб и затова на него всичко му е разрешено, с изключение на нещата, които са му изрично забранени"

Време е да се съобразите.

Рестарт

Просто е, системата е зациклила и е необходимо някой с достатъчно разум и топки да използва бастър-копчето. При простите системи схемата е "среден пръст за четири секунди" и екрана светва наново.

При малко по-сложната държавна машина ще са необходими повече средни пръсти в синхрон.

Отдавна ми се върти в главата една полу-безумна идея за частичен рестарт на държавната система, особено в частта правораздаване и правоохраняване. Всъщност не е толкова безумна.

Аз искам:

1. Промяна на Изборния кодекс и синхронизиране на изборите за Парламент и местна власт. Така ще даваме мандат през четири години на преобладаващите настроения и ще спестим доста средства за организация. Някак си очаквам и повече синхрон между централната и местната власт.
2. Райониране на населените места и мажоритарен избор на общински съветници. Сори, принадлежността към силната партия не е достатъчно за представителство.
3. Всички по-високи постове в системата на МВР и правосъдието да станат изборни с въвеждане на образователен ценз. Няма нищо лошо или сложно в това хората в града да избират шефовете на РДВР-тата и РПУ-тата. Същото се отнася и до ръководителите на районните и градските съдилища и прокуратури.

Не искам много, нали?

Аз избирам, ти избираш, той избира, тя избира, ние избираме. Сори, май избрахме

източник - www.bnt.bg

Като че ли избрахме. Не всеки един поотделно, а заедно всичките с право да го правим. Нали не сте забравили, че сме в състояние на представителна демокрация и на четири години се провежда мащабно социологическо проучване, наричано за краткост избори.

Някои от нас избраха статуквото и дадоха глас на строителите. На моите приятели във фейсбук ще кажа следното - спрете да съдите за света по себе си и да си мислите, че изборът на хората е продиктуван от страх (да не си загубят работата) или страх (да не дойдат други да ги доят). Седнете си на гениалните части и размислете малко - тази партия говори по начина, по който говори мнозинството от населението. Дори и изтеклият записан разговор от вилата им е близък и познат, те така си говорят.

Ама вие се обиждате, наричате това профанизиране на политиката, ама не можело така да се говори. Мили ми ради госпожини - може, така се говори. Ако гнусливо туряте кърпичка под носа всеки път като чуете думата "педал" ... не излизайте от вкъщи, моля, има опасност да получите пристъп само на 12 километра извън обсега на обичайните ви местообитания (къщата, офиса, клуба, парка, пистата).

С риск да ви обидя, мили ми, светът не започва и не свършва със собственият ви кръг, който вие удобно наричате "приятели, познати, колеги". Истинското име на вашето обкръжение е mutual admiration society. И не, светът не се движи от реката от хейт, която създавате. В допълнение - светът не се управлява с мърморене, критика и постоянно споменаване на терминал 1 и терминал 2. Ако толкова много ви се отлита оттук - айде, пътя. Няма да ви спирам.

Други от нас избраха да се върнат ония, дето увеличават пенсиите. И какво лошо виждате в това? Или пак премерихте света по себе си? Данни на НЦИОМ показват, че младите под 30 са най-малко гласувалите. Най-масово са гласували хората над 60. Ми какво да ви кажа - топло време, слънчево, гласува им се на хората. Разбираемо е и друго - ако човек сега е над 60, то при началото на промените е бил на 40 и нещо (примерно), работил е на сиво, черно или не е работил последните преходни 23 години, осигуровките сигурно са били близки до минус безкрайност. Що да не си даде гласа на някой, където да трансферира желанието си за "достойни старини". Хем ще има кого да псува в кръчмата, хем току виж пак е ебнал системата и макар да не е внасял за пенсия, ще му я дадат.

Поколение на кантар, уважаеми, на кантар - половината им стаж минал в социализма, другата половина в мътното и калното на прехода. Според вас кой от двата периода си спомня с по-добро? М? Айде пак да се замислите.

Екстремисти, етнически вот и еко-екстремисти няма да коментирам. Дясното и него няма да го коментирам. Само един пример - дават някакъв брадат човек да говори за какво и за кого е гласувал и понеже изборите не са приключили, БНТ не му пишат името и партията. Ама гледам го и не вдявам кой е тоз брадатия, не го познавам. А той бил бившия кмет на Карлово, дето прие боклука на София преди време, гушна едни милиони и после оглави синята партия. Толкоз.

Резултатите са такива каквито са, защото никоя от големите партии не искаше да ги спечели тия избори. НИ-КО-Я. Поправка, една от партиите искаше, ама е прекалено малка, за да й дадат управлението. Всички други, мастодонтите, факторите в българската политика, колосите на управленския капацитет - не искат да се занимават с тая държава. Просто не искат. Вариантите са два - или проблемите са прекалено сериозни и няма опция още четири години да тупаме топката на място или просто не е останало много за крадене и лапане.

Всъщност има и трети вариант - колкото и да не ви се вярва, уважаеми, вашето мърморене и хейт е дало резултат. Щото ги е страх. Страх ги е да не им се види пак червения гъз като се качат на високо. Фейса е прекалено голям вече, народа се понаучи освен да пцуе в кръчмата, да завежда дела в КЗД, ВАС и другаде. И ако тази хипотеза е вярна, то изборите вие ги спечелихте, не мислите ли. Ако тази хипотеза е вярна, то следващия парламент и правителство ще бъдат подложени на масирано гражданско наблюдение и ще го правите със същия жар и плам, с който сте наблюдавали растежа на първите си косъмчета под носа или изпълването на чашките на сутиена през пуберитета (заградете съответния пол).

Честито ви, народни представители, извоювахте пряка демокрация без да сте я искали. Вие сте победителите, ти си победител. Честито. Готов ли си да поемеш тази отговорност?