Куцият гълъб

Искам да ви разкажа за това гълъбче, което трета година живее някъде на покрива на нашата кооперация. Дойде отникъде, намери си мястото под слънцето и животът започна за него. Малко на един крак. Гълъбчето е куцо, не знам причината и мога само да гадая. Да предположим за момент, че родителите му са били служители от гълъбешките служби за сигурност и са искали да го предпазят от лошия див капитализъм, който се задал след някакви "промени".

Недъгът му сигурно му пречи, защото стъпките му по покривите се различават от тези на останалите прелитащи хвъркати. Те, останалите, стъпват напето и чуваш ритмичното чук-чук-чук-чук по олука. Веднага разбираш когато той е наоколо, защото чуваш чук-туп-чук-туп. Сигурно така гълъбешките служби могат да го наглеждат накъде е поел.

Знам, че е момче, защото виждам напролет как се дуе на женските, как се увива накуцвайки около тях и иска да създаде поколение. Сигурно се сещате за резултата - той или е винаги на сухо или последен свива гнездо. С някоя от изостаналите, които никой от нормалните не е пожелал. Или пък с другарка, която наблюдателите му са изпратили с партийно поръчение да го изпразни от напрежението, пък после ще видят там нещо с яйцата какво да се прави.

Тази година Куцко е без женска, но продължава да се дуе и да търси, размножителния период не е свършил. Сигурно Куцко не знае, че гълъбешките служби са заети да рият едни други курешки и нямат време да му пратят опърпана другарка да го поразтуши.

Дано до октомври Куцко успее да разбере едно много просто нещо за неговия гълъбешки живот - освен да тупа по олука, той може да лети. Виждал съм го да се рее свободен над жълтите павета, където куцото му краче не правеше впечатление на никого. Май съм го мяркал и на Орлов мост да блокира движението. Сигурен съм, че беше и пред Парламента в нощта на белия автобус. Не се виждаше много-много, но беше там, сигурен съм.

Успех, гълъбе. Искам да летим заедно, а ако се случи да ходим, няма да те гледам в крачето дето го влачиш. И ти не гледай в моите недъзи.

XYZWQ Банка обича цифрата "27%"

Уважаеми колеги ПР, особено банковите такива,

Искрено се надявам да осъзнавате прозрачния и все по-прозрачния свят, в който ви се налага да работите. Освен почтеност, той изисква от всички и повече изобретателност (когато се налага) #замислетесебе

Неназованата банка днес (10 юли 2014) година разпространява съобщение до медиите, в което твърди: "Ръст в търсенето на жилищно кредитиране в последния месец отчита ........ банка. Нарастването в края на юни 2014 г. е с 27% спрямо същия месец миналата година."Две неща ми направиха впечатление веднага - цифрата, която не срещам за първи път и думата "търсенето". Бърза справка на посочените телефони за повече информация вади наяве факта, че въпросните проценти са .... ръст на запитванията за кредити. Не на обема одобрени и отпуснати кредити, не на броя одобрени и отпуснати кредити, на запитванията. По-нататък в текста става ясно, че такива запитвания клиентите можели да правят и с въведената революционна услуга "видео-чат в скайп"

След това уточнение звучи някак логично, че най-много запитвания има от по-големите родни градове, не мислите ли.

Да се върнем на така симпатичната къдрава цифра 27%

На 29-ти април 2013 година банката разпространява обемист анализ на кредитирането и там виждаме, че финансираните ипотеки за панелни апартаменти са ... 27%

Пауза от шест месеца и на 21-ви октомври 2013 година разбираме, че потреблението на кредитни карти от същата институция е нараснало с .. 27% Не ни става ясно дали потреблението е мерено в брой потърквания на картичката (транзакции) или е гледана общата сума на плащанията с тоз инструмент на ПОС-терминал или пък е смятана сумата на тегленията от банкомат. Или пък и трите ... не е ясно.

Нова пауза, тоя път е по-дълга и на 10-ти юли 2014 година 27% се увеличават видео-чатовете, мейлите и другите форми на запитвания. Освен хубавата цифра, има още един постоянен елемент - ръстовете винаги са на годишна база. Винаги.

Уважаеми колеги, така ли градите имидж на коректни и прозрачни партньори?

Хронология на бездействието

Петък, 06 юни 2014 година, София
19:16 часа, обаждане към телефон 112 за черен мерцедес СА9090ХК паркирал спокойно на улица Пиротска №5 в пешеходната част, точно до знак В2 "забранено влизането на МПС и в двете посоки" и указателна табела "от 09:00 до 21:00 часа" Автомобилът е на някакъв фактор в бижутерийния магазин, пред който спира (очевидно редовно)

"Благодарим Ви за сигнала, предаден е на полицията"

Петък, 06 юни 2014 година, София
19:35 часа
Никой не е дошъл, аз си стоя и си пуша на близката пейка. Междувременно автомобилът е излязал за кратко и се е върнал на същото си място.

Петък, 06 юни 2014 година, София
20:13 часа
След 53 минути седене, пушене и чакане бижутерният магазин е затворил, автомобила на собственика го е откарал нанякъде, от полицията няма и следа.

Послепис - магазинът е собственост на сирийски гражданин (по данни от интернет на име Мохамед), сградата е собственост на ВМРО

Мамицата ви

снимка - novini.bg

Майната ви на всичките десетки хиляди в МВР, с риск да обидя някого или да нагрубя приятел. Майната ви! Не ми дреме колко малко мислите, че получавате. Не ми пука колко сте натоварени! През оная работа ми е колко ви е тежко и трудно!

Както и да го погледнете, всички вие вкупом, воглаве с любимия си министър изяждате, изпивате и после изпикавате един милиард лева всяка година. Събрани от мен, от останалите, от данъците. Насреща предоставяне насрана и напикана работа. Нито повече, нито по-малко.

Фактите:

• 140 лева изтеглени по принуда от банкомат след побой и прорезни рани по главата от домашно сатърче
• 2400 лева за метална пластина и титаниева мрежа на черепа. До живот
• 19 висящи досъдебни производства на извършителя

Жертвата можеше да е всеки. Може да е всеки - приятел, колега, роднина, непознат. Не, такива случаи не стигат до медиите. Стават част от статистиката и дотам.

Защото, мили ми полицайчета и разследващи такива, не си вършите работата. Премятате папки и преписки по цял ден, чудите се кога да си го преместите, пиете кафе от автомата на входа и пушите цигари без бандерол. Които най-вероятно сте прибрали от циганката на Женски пазар, за да не я закачате. После се качвате на патрулните коли по пет-шест човека и се прибирате при салатата и ракията.

Чудите се как да надуете отчета си за месеца и затова отивате седем коли да задържите двама дилъри с три грама трева общо. Пазите си малките мръсни тайни един на друг, криете се и не смеете да извадите собствените си миризливи ризи. Вече не усещате колко сте мръсни и го приемате за част от пейзажа.

Не помагате. На никого. Най-малкото на пострадалия от фактологията по-горе. Да, първо сте го обвинили него, че го е инсценирал, мамицата ви. Вместо да си свършите работата за оня с 19-те висящи производства, три ефективни присъди и един господ знае още какво.

А това е само върхът на мръсния ви айсберг, само повърхността на кочината. Крийте си се един друг, пийте си кафенцата, чоплете си носовете. Явно друго не можете. Майната ви!

Собствеността или личността

Преди два дни автомобил на Генка Шикерова беше запален за втори път в рамките на месеци. Ние от ДЕОС излязохме с остра декларация и в личния ми профил във фейсбук се оформи една дискусия за необходимостта от по-специална защита на отделни професии (лекари, учители, журналисти).

Това ме предизвика да се замисля какво всъщност дискутираме.

Твърдото ми убеждение е, че не бива да се въвеждат специални норми за защита на отделните граждани заради професията, която изпълняват. Подобно действие само отваря една огромна кутия на Пандора и след като сме допуснали едно изключение, няма начин да спрем само дотам и да не чуем аргументите на други гилдии, да добавим и тях, след това и на други и после на други и още и още. Докъде? Докога?

В основата на дискусията лежи много по-дълбок въпрос и той е за светоусещането и за духът на нашето законодателство. По една или друга причина философията на закона е ясна и очеизвадна: повече тежест се отдава на престъпленията против собствеността, а не на престъпленията против личността. Фактите са прости и безмилостни – текущият Наказателекн Кодекс съдържа общо 64 члена, които описват различни престъпления против различни видове собственост (но не и интелектуалната такава). За престъпления против личността са отделени скромните ... 21 члена.

Законотворецът е отделил три пъти повече време и внимание да раздроби, анализира, оцени и заложи норми срещу посегателства върху собствеността и вероятно на същия законотворец му е минал мерака и колкото да не е без хич е претупал другото.

Ако се върнем към началото на този текст – палежът на колата най-вероятно ще бъде разгледан като престъпление против собствеността. Спазвайки буквите на законите, разследващите ще пропуснат факта, че е за втори път (те вече го направиха, заявявайки че почерците на извършителите са различни), няма да вземат под внимание простия факт, че Генка Шикерова е бременна и най-вероятно нейната работа ще е само една от хипотезите, по които ще водят разследването.

Защото законите дават повече тежест на тъпите ламарини отколкото на чувствата и страховете на личността.

По същата идиотска и нелепа логика полицаите ще откажат да образуват разследване за десет буркана туршии, откраднати от незнайна баба в незнайно село. Но ще образуват такова за моето откраднато колело, защото е на по-голяма стойност. Няма никакво значение, че моето колело е по-малоценно за мен (спрямо тогава добрата ми заплата) отколкото бурканите на бабата, с които тя е разчитала да оживее студените месеци като си добави нещо към пенсията от 153 лева и 48 стотинки.

И пак по същата логика като ми търсят колелото (поправка – като манкират някакви действия, които наподобяват търсене) те ще търсят 11 килограма алуминий, гуми и смазка. Без грам замисляне, че те за мен означават много повече от това.

Накратко – необходим, болезнено необходим е нов Наказателен Кодекс. Но с много повече внимание и емпатия към човека. Много повече. Тогава няма да имаме нужда да защитаваме отделни професии, защото ще сме защитили всички. Просто е.

Защото трябва

ДЕОС. В момента това словосъчетание носи смисъл само за посветените и онези, с които сме споделили най-съкровените си идеи, мечти, въжделения. Много искам да започне да говори и на други хора, познати и непознати, привърженици и противници, последователи и неутрали.

Намерихме се на жълтите павета, които трамбовахме с различна интензивност от 14-ти юни насам. В началото плахо, опипом, скришом и много предпазливо говорихме за нуждата от промяна. Срещнахме стената на мълчанието, борихме я с фенери, стени, рояли ... не падна. Някои прескачаха оттатък, а после ни ги връщаха след престой в районното.

Срещахме се, обсъждахме, планирахме. На деветия месец след началото излязохме на светло. Да, родихме се от протеста. Ние сме ДЕОС.

Аз съм там, сред основателите, защото трябва.

Защото ми писна да гледам как политиката се изроди в тънки сметки, дебели дебили, тъмни сделки и светло бъдеще дето никога не идва. Защото фасадата не е цялата сграда, а кулисите се владеят от бездарни марионетки. Защото вместо обещаната промяна ми сервираха същата подмяна и ми надписаха сметката. Защото знам, че има и много други като мен - без идеологически обвързаности, без мътни зависимости, без кални петна.

Защото трябва.

Защото искам двамата ми племенника да учат език не за да емигрират, а за да четат. Защото искам децата на Жустин да не търсят портокаловата градина в чужбина, а да създадат ябълкова тук. Защото споделям мечтите на Михаил.

Защото така е правилно - от нулата, на чисто, без обвързаности, честно.

Кой?

Важен въпрос. Смислен. Навременен.

Но отговорът, уважаеми читатели, няма ви хареса.

Ти. Аз. Ние.

Да, всички ние заедно и всеки един поотделно предложи и назначи Пеевски, Иванов, бат Сали и който още се сетите. Или поне с бездействието си позволихме това да се случи. Което е едно и също, колкото и да не искате да се съгласите.

Ти. Аз. Ние.

С живота си от 9 до 5, със затварянето си в удобният ни микро-свят от приятели и познати, с  мълчанието пред дребни нарушения, с двайсетте лева между личната карта и шофьорската книжка, с извърнатата настрани глава, със сведения поглед.

Ти. Аз. Ние.

С нищоправенето си ние позволихме държавата да бъде превзета, оставихме устоите да прогният, допуснахме моралът да изчезне, емигрирахме вътре в нашата си подредена кочинка. С бездействието си направихме така, че да имаме премиер-призрак, сиви кардинали, взаимни мръсни обвързаности.

Ти. Аз. Ние.

И ето ни го резултата от общите ни бездействия. Проблемът е толкова голям, че чак не виждаме решението. Отрочето на взаимното ни мълчание е толкова уродливо, че не искаме да го припознаем и търсим начин да прехвърлим бащинството ни върху самото него.

Аз.

Късно осъзнаваме собствената си сила да променим нещата. Или навреме, а в началото ни се струва късно. През 2008 година заведох дело срещу държавата в Комисия за закрила от дискриминация. Поводът - данъчните облекчения за млади семейства. Комисията отсъди в моя полза и посъветва държавата да промени закона. Тя не го направи. Аз май се отказах да повторя упражнението и да стигна докрай. Още не е късно, ще го направя.

Откакто активно карам колело по улиците на София станах много лош за хората, които на светофарите изхвърлят фасовете си направо на улицата. Понякога горящият фас идва направо в лицето ми. Започнах да им ги хвърлям обратно в колата. Понякога им ги изгасям и връщам с невинна усмивка и думите "май си го изпуснахте"

Преди време направих забележка в магазин, че продадоха цигари на ученичка. Имахме скандал с управителя първия път, аз имах своите аргументи. Вторият път, когато станах свидетел на същото, той ме видя, аз само го погледнах и ученичката си излезе без цигари. При третия път поне се е огледал да види дали не съм наоколо. Да, наясно съм, че малката пикла ще отиде на другия магазин и оттам ще си купи цигарите. Знам, малко е, миниатюрно е. Но си е мое, аз го постигнах.

Ти. Ние.

Разгневете се. Ядосайте се. Поемете дъх. Огледайте се.

Огромният уродлив проблем е преплетено кълбо от малки, застояли, тинясали проблемчета. Хвани си един и го реши. В началото е трудно. Не става от първия път. Но си заслужава.

И не спирай, моля те. Продължавай да се оглеждаш, да си поемаш дъх и най-важното - не спирай да бъдеш гневен и ядосан. Друг начин няма.