Собствеността или личността

Преди два дни автомобил на Генка Шикерова беше запален за втори път в рамките на месеци. Ние от ДЕОС излязохме с остра декларация и в личния ми профил във фейсбук се оформи една дискусия за необходимостта от по-специална защита на отделни професии (лекари, учители, журналисти).

Това ме предизвика да се замисля какво всъщност дискутираме.

Твърдото ми убеждение е, че не бива да се въвеждат специални норми за защита на отделните граждани заради професията, която изпълняват. Подобно действие само отваря една огромна кутия на Пандора и след като сме допуснали едно изключение, няма начин да спрем само дотам и да не чуем аргументите на други гилдии, да добавим и тях, след това и на други и после на други и още и още. Докъде? Докога?

В основата на дискусията лежи много по-дълбок въпрос и той е за светоусещането и за духът на нашето законодателство. По една или друга причина философията на закона е ясна и очеизвадна: повече тежест се отдава на престъпленията против собствеността, а не на престъпленията против личността. Фактите са прости и безмилостни – текущият Наказателекн Кодекс съдържа общо 64 члена, които описват различни престъпления против различни видове собственост (но не и интелектуалната такава). За престъпления против личността са отделени скромните ... 21 члена.

Законотворецът е отделил три пъти повече време и внимание да раздроби, анализира, оцени и заложи норми срещу посегателства върху собствеността и вероятно на същия законотворец му е минал мерака и колкото да не е без хич е претупал другото.

Ако се върнем към началото на този текст – палежът на колата най-вероятно ще бъде разгледан като престъпление против собствеността. Спазвайки буквите на законите, разследващите ще пропуснат факта, че е за втори път (те вече го направиха, заявявайки че почерците на извършителите са различни), няма да вземат под внимание простия факт, че Генка Шикерова е бременна и най-вероятно нейната работа ще е само една от хипотезите, по които ще водят разследването.

Защото законите дават повече тежест на тъпите ламарини отколкото на чувствата и страховете на личността.

По същата идиотска и нелепа логика полицаите ще откажат да образуват разследване за десет буркана туршии, откраднати от незнайна баба в незнайно село. Но ще образуват такова за моето откраднато колело, защото е на по-голяма стойност. Няма никакво значение, че моето колело е по-малоценно за мен (спрямо тогава добрата ми заплата) отколкото бурканите на бабата, с които тя е разчитала да оживее студените месеци като си добави нещо към пенсията от 153 лева и 48 стотинки.

И пак по същата логика като ми търсят колелото (поправка – като манкират някакви действия, които наподобяват търсене) те ще търсят 11 килограма алуминий, гуми и смазка. Без грам замисляне, че те за мен означават много повече от това.

Накратко – необходим, болезнено необходим е нов Наказателен Кодекс. Но с много повече внимание и емпатия към човека. Много повече. Тогава няма да имаме нужда да защитаваме отделни професии, защото ще сме защитили всички. Просто е.