Уродът от утрешния ден

Въобще не ме е еня кога слънцето ще спре да грее и ще избухне. Не ми дреме какво ще се случи със света през 2153г. Точно през оная работа ми е кой ще е президент на Р.Б. през 2075г. пък дори и да се казва Лили Иванова.

Ужасът бавно пълзи по гърба ми и си проправя път към двете полукълба в моменти, в които гледам как българските медии и журналисти създават уроди. Същите тези медии, които отразяваха земетресението в Япония. Същите тия мили мои родни картинки, с някои от които ежедневно ми се налага да работя.

Надвесени над лабораторната маса и въоръжени с вселенска липса на критерии, мили мои, вие създавате уродите на утрешния ден. Хипократовата клетва е детска броилка в сравнение с онова, върху което трябва да се закълнете преди да ви дадат свитъка с дипломите. Които гордо отнасяте на село при баба и отпочвате да журналясвате, да надигате хорските чаршафи в търсене на новина, да вдигате пръст, да сочите, да изобличавате.

И не, истината никога не е била въпрос на гледна точка. Точка, която ви се мержелее нейде в далечината и от дистанцията на късото си мозъче вземате за торта, а то било лайно.

Уродът, който създавате и който ще живее в утрешния ден има следните характеристики, мили мои късогледчета:

• Скача подред против матурите, униформите, приемните изпити.
• Не иска да работи за 400 лева щото е завършил хипер-престижен ПУЦ със специалност "Редосеялки 4-ти разряд".
• Болен от поредица от болести, той моли някой друг да го евтаназира, щото не може да си плаща сметките и да се грижи за себе си.
• С наводнена къща, същият този реве пред областния управител как държавата е длъжна да му построи отново къщата.
• Държи снимка на сина си, който самокатастрофирал в самотно дърво и настоява застрахователите да изплатят кредита на синчето, лека му пръст

Защото така му е по-лесно.

Защото поколението от епохата на развития социализъм има извинение да смята, че държавата трябва да се грижи за всеки и всичко. Следващите нямат. Никакво. Извинете.

Не се чудете кой ги създаде тия мрънкащи бройлери с вид на турбо-чалга певачки, остатъци от коса след тонове боя и екстеншъни, дебели ланци от лъскав кух метал, бицепси и походка на горили, стероидни или силиконови творения, мрънкащи безотговорни същества с неясен пол. Вие го направихте.

Без свян, без осъзнаване, без да искате.

Най-опасни са убедените грешници. Които вярват в правотата на това, което вършат. Хитлер, Сталин, професор Вучков. И вие.

Без да се срамувате, без да се замисляте, без да го искате. Всеки ден ми предоставяте достатъчно материали с един общ знаменател - покъртителна човешка история, в която някой не е поел отговорност за себе си и действията си и иска остатъка от човечеството да му свърши работата. Да му прекопае градината, да му опрости кредита, да го евтаназира. Добре, не човечеството, нека държавата направи това вместо него.

Не вярвам да прочетете това, не вярвам и да го разберете. Написах го защото ми дойде в повече. Много повече. Две неща не мога да търпя, да го знаете - повърхностността и безнаказаността. Вие имате по много и от двете.

My Dear tcv tcv

Мили ми Цецко,

За да не се излагаме пред другарите и партньорите ни за Белене, вижте там с твоите хора да регламентирате какво значи "струпване на граждани" и да можем да реагираме по-бързо на провокации. Ама го направете законно, щото ония в Брюксел не лягат да спят и нас гледат.

Вижте как може да се запише в наредба, че всяко събиране на повече от осем майки и шест детски колички да е "струпване" и да подлежи на разпръскване. Не се научиха тия на ред, ей. Аз им опрощавам, те ме плюят. Дай едно рамо тук и ще оправим работата, със Симеончо съм говорил.

Намери там с Веждито как да го направите, ама искам сбирки на повече от 12 души за барбекю, да изисква канонично одобрение от Синода или местния владика. Че като се напият и не знаят как да партизанстват и може пак да ни боядисат монументчето.

Отивай там да се оправяш оперативно, аз отивам да откривам най-големия в Европа. То аз най-големия го открих като зех тоя пост, ама айде от мен да мине. Трябва да го имаме тоя най-големия, че Фъндъчката искала да прави София столица на Европа. Няма лошо, ще я направим столица и тогава ще викат - ония от София не дават. Ех какъв живот ще настане тогава.

Винаги твой,
Баце Бойко

Закон или морал?

Не е законен искът на семейството на Мануела Горсова за обезщетение, търсено от застрахователя на М. Стависки. Сигурно е морално да търсиш начин да помогнеш на детето си. Което те гледа всеки ден, но не те вижда от години.

1000 съдии поискаха оставката на ВСС и оттам един се намери да каже, че нямат законно основание. Имат ли морално такова? Те си знаят. Отговорът на члена, който реши да се крие зад процедурки и правилца май е достатъчен.

Имаме ли нужда от закон ако моралът бърше сълзи в ъгъла? Кое е водещото?

"всички ще сме вярващи в неделя
и във петък всички бяхме вярващи.
днес, в събота, кой няма да се отрече
кой ще е още вярвящ, в събота"
Христо Фотев

Spring

When I grow up I will become pesto.

67,7% не е малко, ще знаете :)

Кулинарните вдъхновения могат да дойдат от неподозирани места, повярвайте. От простряното пране на отсрещния балкон, от хубава цветова комбинация някъде, от подхвърлена реплика, от рецепта на известен готвач (която аз, както ми е добре известно, ще обърна с хастара навън в опит да я подобря)

Вчера имаше мил, семеен повод да се опитам да потърся вдъхновение за нещо специално, което да не е сложно и да може да стане в рамките на час. Една трета от опита стана, втората трета сякаш искаше още нещо, третата третина нещо не ми се получи. Нищо, другия път.

Това е началото - в главната роля три чифта пилешка гръд, разделени в съдинки. Едната е акомпанирана от сметана, къри и горчица. Жълтото не ми се получи много наситено, следващия път ще сложа и боя вътре :) Зелената роля е проста като трева - лимонов сок и песто. Червеното е авантюриста в компанията - сладък червен пипер, мед, розе.


И трите си плачат за още компания, но първо им се полага да си поседят самички, за да се опознаят добре, да си поговорят, да се съчетаят (не в смисъла на джейксъли от Аватар).

Ето и присъдените им допълнения - гъбки, червен лук, тиквичка на лентички


В хубавите филми партньорите си подхождат, допълват се някак си магически. Тук кумуваха девет дървени шишчета. (отивам на уроци по фотография, фокуса ми никакъв го няма)


След горещи страсти под палещите лъчи на грила, запознайте се с вечерята ни :) Аз съм доволен на 67,7% ... ще пробвам пак по-нататък

Загадка

Ще направя една голяма тава тирамису на онзи, който познае какво е общото между личностите, подредени по-долу:

1. Петър Манджуков, Кинтекс
2. Павел Найденов, по-известен като бащата на Илия Павлов
3. Иво Недялков, известен още като Фараона
4. Румен Овчаров
5. Спас Русев
6. Денис Ершов
7. Слави Бинев
8. Богомил Бонев

Personal. Image

Основен закон в предизборния ПР е, че един специалист може да направи всичко освен едно нещо - да подмени кандидата. Може да го прати да сади картофи, да милва дечица, да се конущисва с бабите. Може да му нахули бяла касинка край поточна линия, да тикне в ръцете му златна лопата за първа копка, да го курдиса до девойки в народна носия и трикольор за рязане.

Обикновено ПР-а е зад кадър, с пудра в едната и носна кърпа в другата ръка.

Ако прехвърлим гореказаното в реалиите на корпоративния ПР, като правиш интервю на шефа си в луксозно списание, мислиш за много неща.

Мислиш за мислите, които трябва да отрони. За сентенциите и антропологично устойчивите сравнения, които трябва да вмъкне. За баланса между бизнеса и личния му живот, за който му остава все по-малко време и как се наслаждава изцяло на ценните моменти със семейството си.

Най-вече мислиш как да го облечеш в тъмна риза с тъмно сако, да разкопчееш ризата до третото копче, за да се види ясно дебелия златен ланец. За броеницата, която трябва артистично да положиш върху работното му бюро. За списанието с яхтите, което да тикнеш в ръцете му (най-добре да е предишния брой на същото издание, за което давате интервюто)

И въпреки многото вглеждане в детайла да ти остане време да намериш паралелите и сравненията, за да бъде всичко на мястото си.


Снимката е реална, няма значение кой е мениджъра и кое е списанието.