Заедно със свой приятел и колега си направиха едни прости макарони със сирене и забулено яйце отгоре, а в моят вариант остана само забуленото яйце. Другото си е домашен хляб, масло и сирене.
Пак е вкусно :)
събота, февруари 20, 2010
С благодарност към Жак Пепен
Събота преди обяд, мързеливо време - тъкмо удобният момент да си припомня едно предаване на Жак Пепен и един от неговите съботни обеди.
Заедно със свой приятел и колега си направиха едни прости макарони със сирене и забулено яйце отгоре, а в моят вариант остана само забуленото яйце. Другото си е домашен хляб, масло и сирене.
Пак е вкусно :)
Заедно със свой приятел и колега си направиха едни прости макарони със сирене и забулено яйце отгоре, а в моят вариант остана само забуленото яйце. Другото си е домашен хляб, масло и сирене.
Пак е вкусно :)
понеделник, февруари 15, 2010
Кулинарно 8
Много набързо да споделя - пиле с круша и синьо сирене, запечени във фурната. За гарнитура - запечени картофи и няколко цветенца карфиол. Това тъмното върху крушата е редуциран сос от мед, вино, портокалов сок и портокалови корички. Крушата първом се запържва в една лъжица мед и после отива върху пилето :). Подробностите са на страница 64 в декемврийския брой на списание GoodFood
Наслаждавайте се!
На заден план се вижда и един хляб - наполовина бяло и типово брашно, сусам и слънчогледови семки. Става прекрасен :) Ако някой иска рецептата - да пише :) Нищо не крия.
Наслаждавайте се!
На заден план се вижда и един хляб - наполовина бяло и типово брашно, сусам и слънчогледови семки. Става прекрасен :) Ако някой иска рецептата - да пише :) Нищо не крия.
неделя, ноември 01, 2009
Кулинарно 7 - без търговски вид, но вкусно
Излезе новият брой на GoodFood и на корицата какво - бананова тортааааа :) Я да се пробвам и аз дали ще ми се получи такава картинка :) Речено-сторено. Отсега да кажа - не стана като на снимката, не ползвах описаните там бонбони-дунапренки и мааалко промених рецептата. Пак се получи, даже много ми се получи. Но, да почна отначало.
Тестото е доста трудоемко и времеемко, защото както съм писал вече, не си падам по кухненската механизация. Започнах със 165 грама масло и толкова грама кафява захар.
Отнема около половин час да докарам състоянието от първата до втората снимка само с помощта на дървена лъжица. Рецептата включва и четири яйца, първите две от които доста помогнаха на процеса да се съединят маслото със захарта. Така де, няма да се моря излишно :)
Следващият етап е 320 грама брашно, чаена лъжичка канела и чаена лъжичка бакпулвер. В рецептата пишеше брашното да е самонадигащо, но аз такова не ползвам и затова удвоих дозата на бакпулвера. Рационализация първа - сложих и маааалко галета, ей така за пробата. Никак не се усеща и да си призная, тестото така е по-добро. Да не забравите да добавите и другите яйца от общо четирите по рецептата. В списание пише яйцата да се слагат едно по едно и след яйцето и по една лъжица от брашното, но аз действам по-директно. Всичките яйца, добро разбъркване и после брашното. Накрая се добавят и четири лъжици прясно мляко.
Ей това е сместа преди да влезе във фурната, но последния щрих, за да стане тортата бананова, са два големи смачкани банана. После отиваме да се печем - на 170 градуса с обдухване, 50 минути по часовник.
Отново ползвах формата с падащ борд, за да нямам проблеми с ваденето на блата цял.
Следва охлаждане и малко преди да изстине цялостно - рязане на три, за да се оформят блатовете. Тук да споделя един трик. Понеже е почти невъзможно да се опазят блатовете цели след разрязване, на помощ идва дъното на формата за печене. Много е лесно - като разрежа с дълъг нож блата, подпъхвам дъното и така вдигам отрязаното парче. После то лесно се плъзга някъде встрани, за да не пречи на следващото рязана. За полагането на блатовете при сглобяването на тортата - пак дъното и няма пукнатини (почти)
Накрая - крема и сглобяването. За крема се ползват 300 грама сметана и една кутийка дулче де лече. Това с дулчето си го мисля от много време да го пробвам, но накрая му дойде времето. Как се прави дулче де лече научих от Йоана, пак по неин съвет сварих повече кутийки, да си имам :) Трите неизползвани и чинно измити в момента са декорация :)
Разбитата сметана се съединява с един нарязан на ситно банан и почнах сглобката. Блат, дулче де лече, половината от крема, блат, дулче, втората половина от крема, блат, дулче за финал.
Ето го и крайния резултат. Няма търговския вид от корицата на списанието, но пък по думите на хората, които от снощи вечерта до този момент ометоха половината (и аз в това число) се е получила доста вкусна. Има вид на кекс, ама какво толкоз. Канелата и банана много добре се съчетават с карамеления вкус на дулчето.
Наслаждавайте се!
Тестото е доста трудоемко и времеемко, защото както съм писал вече, не си падам по кухненската механизация. Започнах със 165 грама масло и толкова грама кафява захар.
Отнема около половин час да докарам състоянието от първата до втората снимка само с помощта на дървена лъжица. Рецептата включва и четири яйца, първите две от които доста помогнаха на процеса да се съединят маслото със захарта. Така де, няма да се моря излишно :)
Следващият етап е 320 грама брашно, чаена лъжичка канела и чаена лъжичка бакпулвер. В рецептата пишеше брашното да е самонадигащо, но аз такова не ползвам и затова удвоих дозата на бакпулвера. Рационализация първа - сложих и маааалко галета, ей така за пробата. Никак не се усеща и да си призная, тестото така е по-добро. Да не забравите да добавите и другите яйца от общо четирите по рецептата. В списание пише яйцата да се слагат едно по едно и след яйцето и по една лъжица от брашното, но аз действам по-директно. Всичките яйца, добро разбъркване и после брашното. Накрая се добавят и четири лъжици прясно мляко.
Ей това е сместа преди да влезе във фурната, но последния щрих, за да стане тортата бананова, са два големи смачкани банана. После отиваме да се печем - на 170 градуса с обдухване, 50 минути по часовник.
Отново ползвах формата с падащ борд, за да нямам проблеми с ваденето на блата цял.
Следва охлаждане и малко преди да изстине цялостно - рязане на три, за да се оформят блатовете. Тук да споделя един трик. Понеже е почти невъзможно да се опазят блатовете цели след разрязване, на помощ идва дъното на формата за печене. Много е лесно - като разрежа с дълъг нож блата, подпъхвам дъното и така вдигам отрязаното парче. После то лесно се плъзга някъде встрани, за да не пречи на следващото рязана. За полагането на блатовете при сглобяването на тортата - пак дъното и няма пукнатини (почти)
Накрая - крема и сглобяването. За крема се ползват 300 грама сметана и една кутийка дулче де лече. Това с дулчето си го мисля от много време да го пробвам, но накрая му дойде времето. Как се прави дулче де лече научих от Йоана, пак по неин съвет сварих повече кутийки, да си имам :) Трите неизползвани и чинно измити в момента са декорация :)
Разбитата сметана се съединява с един нарязан на ситно банан и почнах сглобката. Блат, дулче де лече, половината от крема, блат, дулче, втората половина от крема, блат, дулче за финал.
Ето го и крайния резултат. Няма търговския вид от корицата на списанието, но пък по думите на хората, които от снощи вечерта до този момент ометоха половината (и аз в това число) се е получила доста вкусна. Има вид на кекс, ама какво толкоз. Канелата и банана много добре се съчетават с карамеления вкус на дулчето.
Наслаждавайте се!
вторник, октомври 20, 2009
Кулинарно 6
Занемарих го малко тоя блог, ама си имам причини :)
Сега към готвенето. Снощи като се прибрах малко по-късно и реших да експериментирам леко с една манджа от типа "готвя се сама, не ме закачай". В една кръгла тавичка положих малко зехтин, отгоре нарязано на жулиени свинско контра-филе, после посипах със сушени манатарки, сол и черен пипер и бяхме готови. С едно алуминиево фолио отгоре за около 45 минути във фурната и вече плачеха за масата :) Десет минути преди да ги сервирам, махнах фолиото, за да придобият жулиенките запечен ресторантски вид.
Наслаждавайте се :)
Сега към готвенето. Снощи като се прибрах малко по-късно и реших да експериментирам леко с една манджа от типа "готвя се сама, не ме закачай". В една кръгла тавичка положих малко зехтин, отгоре нарязано на жулиени свинско контра-филе, после посипах със сушени манатарки, сол и черен пипер и бяхме готови. С едно алуминиево фолио отгоре за около 45 минути във фурната и вече плачеха за масата :) Десет минути преди да ги сервирам, махнах фолиото, за да придобият жулиенките запечен ресторантски вид.
Наслаждавайте се :)
сряда, септември 16, 2009
engrish.com
Има един хипер забавен сайт www.engrish.com където любознателните наканончени япончета снимат и публикуват всякакви надписи на лош, ама много лош английски. Смешно, та чак тъжно.
Моята днешна скромна контрибуция е от една летищна латрина (ъъъъ, тоалетна де) в която любезните пилоти са искали да ни кажат да напуснем мястото по начина, по който искаме да го заварим. Тоест като комунистическа поликлиника - чисто, безплатно и общодостъпно. Получило им се е някак си, engrish-а им е много добър. Инджой
Моята днешна скромна контрибуция е от една летищна латрина (ъъъъ, тоалетна де) в която любезните пилоти са искали да ни кажат да напуснем мястото по начина, по който искаме да го заварим. Тоест като комунистическа поликлиника - чисто, безплатно и общодостъпно. Получило им се е някак си, engrish-а им е много добър. Инджой
понеделник, септември 07, 2009
Каре гъзове
Миналата седмица Красимир Костов от КАТ подхвърли в ефира на bTV, че сигурно не е лошо хората да снимат нарушения, ако имат възможност. Не е особено ясно какво да правим по-нататък с така събрания доказателствен материал, снимките демек.
Та по същество. Пътувам в неделя следобед по направлението Бургас-Сливен. Тапата започва някъде след края на магистралата и простира снага до Петолъчката. Нормално, нека не забравяме, че пропускливостта на пътя се измерва с бройка коли за час. И понеже не сме намерили средство да манипулираме времето, но пък намерихме време да се обзаведем с таралясници втора-трета-ента употреба и си ги търкаляме гордо по асфалта - правим тапи, чакаме демек.
Прави впечатление дисциплината, която е обзела колоната - караме, спираме, караме, спираме. Нарушения не правим. Полиция дал господ - на мотори, край коли, има. И независимо, че се бавя и няма да ми остане много време да се видя със семейството си, у мен се заражда добро чувство. Спокойствие, има ред явно, някой е поел нещата и върши нещо по въпроса. Дотук добре.
След като се намериха един два елемента да байпасват колоната и да се навират като шугави, спомних си подмятането на Костов и извадих телефона, камерата демек.
В колекцията ми в момента има четворка гъзове, точно като каре за белот, насладете им се.
Гъз 1, спатията
Софийска регистрация, комби купено с вероятната цел да събира повече буркани в багажника. Слаба боя, става за цакане ако няма нещо по-силно наоколо. В неговия случай по-силното се материализира под формата на насрещна колона и спатийката беше принуден да отбие в канавката, ако иска да се размине с челен сблъсък от първи род (просто нахакване в другия)
Гъз 2, каро
Като няма риба и рака е риба, явно не са ми стигнали парите за Х3, затова сега търкалям тая хондичка, ама нищо й няма, глей как изядохме тука 100 балъци, дето стоят в колоната.
Гъз 3, купа
Силна боя съм и авантюрист по душа, не ми пука, че го правя на мост, където и в нормален трафик лентата е непрекъсната.
Гъз 4, пика
Този заслужава особеното ви внимание, защото е висок и голям. Толкова висок и толкова голям, че да пресече в насрещното, да продължи през нивата по черния път и да се довлачи с мръсна газ и облак прах обратно на платното, точно преди табелата "Венец". Част от прахоляка - на вашето внимание в долния ляв ъгъл.
Номерата на колите нарочно не са закрити. Не ме интересуват защитените им лични данни или евентуални претенции. Ако се намерят обидени, наскърбени или с накърнени достойнства - да ме съдят. Ще стане интересно. Постарах се да не слагам целия номер на червеното ауди пред мен, защото то си беше там през целия път.
Та по същество. Пътувам в неделя следобед по направлението Бургас-Сливен. Тапата започва някъде след края на магистралата и простира снага до Петолъчката. Нормално, нека не забравяме, че пропускливостта на пътя се измерва с бройка коли за час. И понеже не сме намерили средство да манипулираме времето, но пък намерихме време да се обзаведем с таралясници втора-трета-ента употреба и си ги търкаляме гордо по асфалта - правим тапи, чакаме демек.
Прави впечатление дисциплината, която е обзела колоната - караме, спираме, караме, спираме. Нарушения не правим. Полиция дал господ - на мотори, край коли, има. И независимо, че се бавя и няма да ми остане много време да се видя със семейството си, у мен се заражда добро чувство. Спокойствие, има ред явно, някой е поел нещата и върши нещо по въпроса. Дотук добре.
След като се намериха един два елемента да байпасват колоната и да се навират като шугави, спомних си подмятането на Костов и извадих телефона, камерата демек.
В колекцията ми в момента има четворка гъзове, точно като каре за белот, насладете им се.
Гъз 1, спатията
Софийска регистрация, комби купено с вероятната цел да събира повече буркани в багажника. Слаба боя, става за цакане ако няма нещо по-силно наоколо. В неговия случай по-силното се материализира под формата на насрещна колона и спатийката беше принуден да отбие в канавката, ако иска да се размине с челен сблъсък от първи род (просто нахакване в другия)
Гъз 2, каро
Като няма риба и рака е риба, явно не са ми стигнали парите за Х3, затова сега търкалям тая хондичка, ама нищо й няма, глей как изядохме тука 100 балъци, дето стоят в колоната.
Гъз 3, купа
Силна боя съм и авантюрист по душа, не ми пука, че го правя на мост, където и в нормален трафик лентата е непрекъсната.
Гъз 4, пика
Този заслужава особеното ви внимание, защото е висок и голям. Толкова висок и толкова голям, че да пресече в насрещното, да продължи през нивата по черния път и да се довлачи с мръсна газ и облак прах обратно на платното, точно преди табелата "Венец". Част от прахоляка - на вашето внимание в долния ляв ъгъл.
Номерата на колите нарочно не са закрити. Не ме интересуват защитените им лични данни или евентуални претенции. Ако се намерят обидени, наскърбени или с накърнени достойнства - да ме съдят. Ще стане интересно. Постарах се да не слагам целия номер на червеното ауди пред мен, защото то си беше там през целия път.
четвъртък, септември 03, 2009
Жълто
Втори ден ми липсва нещо жълто!!!
Като едно погражданчено социално животно, yours trully привикна да си разделя отпадъците. Честна градска, така си е :) Хартийките, опаковките, всякаква пропаганда тип "брошурка на метро" заминава в чистото пликче, а като съм в добро настроение и измитите кофички от кисело мляко, майонеза и друг джънк им правят компания.
Излизам с така сбрания боклук в понеделник и що да видя - кварталната жълта кофа я няма. Не се е скрила зад ъгъла, няма я зад будката на Паркинги и гаражи, на нейното място няма купчина стопена пластмаса. Мистерия. И тук представете си ме мен в понеделник сутрин - изкъпан, обръснат, анти-респирант под мишниците и леванто зад ушите, раницата за фитнес на гърба, усмивката 28 карата, чорапите чисти. И ми я няма кофата. Жълтата.
Не съм седнал на бордюра да рева безутешен, ако това си мислите. С ядно Шакил-о-нийл-забива-за-тройка замахване запратих разделно събраното в общовойсковата кофа. АЕС-Х да му мислят.
Днес ситуацията се повтаря. Този път съм с две торби, но жълтата кофа пак я няма. Психически подготвен, отделям внимание на черната и тръгвам да обикалям района за жълта кофа. И емпирично установявам, че в района на задния двор на Министерски съвет, което с други думи си е пъпа на София ЖЪЛТИ КОФИ НЯМА.
Пироман далтонист да си - няма да намериш ни една да й палнеш клечката. С трън да въртиш, само черно ще закачиш. След като вече четвърти ден ми я няма жълтата кофа, Монк в мен се обади на Екобулпак да пита. Познайте дали му вдигнаха телефона или дали му върнаха обаждане. Като е така - ще подновя старата си практика в знак на мълчалив протест да си хвърлям остатъците в кофите на Министерски съвет. Бойко има опит с боклука, ще знае какво да направи с моя скромен принос. Халал да му е, сливи не искам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
