Кулинарно 6

Занемарих го малко тоя блог, ама си имам причини :)

Сега към готвенето. Снощи като се прибрах малко по-късно и реших да експериментирам леко с една манджа от типа "готвя се сама, не ме закачай". В една кръгла тавичка положих малко зехтин, отгоре нарязано на жулиени свинско контра-филе, после посипах със сушени манатарки, сол и черен пипер и бяхме готови. С едно алуминиево фолио отгоре за около 45 минути във фурната и вече плачеха за масата :) Десет минути преди да ги сервирам, махнах фолиото, за да придобият жулиенките запечен ресторантски вид.

Наслаждавайте се :)

engrish.com

Има един хипер забавен сайт www.engrish.com където любознателните наканончени япончета снимат и публикуват всякакви надписи на лош, ама много лош английски. Смешно, та чак тъжно.

Моята днешна скромна контрибуция е от една летищна латрина (ъъъъ, тоалетна де) в която любезните пилоти са искали да ни кажат да напуснем мястото по начина, по който искаме да го заварим. Тоест като комунистическа поликлиника - чисто, безплатно и общодостъпно. Получило им се е някак си, engrish-а им е много добър. Инджой

Каре гъзове

Миналата седмица Красимир Костов от КАТ подхвърли в ефира на bTV, че сигурно не е лошо хората да снимат нарушения, ако имат възможност. Не е особено ясно какво да правим по-нататък с така събрания доказателствен материал, снимките демек.

Та по същество. Пътувам в неделя следобед по направлението Бургас-Сливен. Тапата започва някъде след края на магистралата и простира снага до Петолъчката. Нормално, нека не забравяме, че пропускливостта на пътя се измерва с бройка коли за час. И понеже не сме намерили средство да манипулираме времето, но пък намерихме време да се обзаведем с таралясници втора-трета-ента употреба и си ги търкаляме гордо по асфалта - правим тапи, чакаме демек.

Прави впечатление дисциплината, която е обзела колоната - караме, спираме, караме, спираме. Нарушения не правим. Полиция дал господ - на мотори, край коли, има. И независимо, че се бавя и няма да ми остане много време да се видя със семейството си, у мен се заражда добро чувство. Спокойствие, има ред явно, някой е поел нещата и върши нещо по въпроса. Дотук добре.

След като се намериха един два елемента да байпасват колоната и да се навират като шугави, спомних си подмятането на Костов и извадих телефона, камерата демек.

В колекцията ми в момента има четворка гъзове, точно като каре за белот, насладете им се.

Гъз 1, спатията
Софийска регистрация, комби купено с вероятната цел да събира повече буркани в багажника. Слаба боя, става за цакане ако няма нещо по-силно наоколо. В неговия случай по-силното се материализира под формата на насрещна колона и спатийката беше принуден да отбие в канавката, ако иска да се размине с челен сблъсък от първи род (просто нахакване в другия)


Гъз 2, каро
Като няма риба и рака е риба, явно не са ми стигнали парите за Х3, затова сега търкалям тая хондичка, ама нищо й няма, глей как изядохме тука 100 балъци, дето стоят в колоната.


Гъз 3, купа
Силна боя съм и авантюрист по душа, не ми пука, че го правя на мост, където и в нормален трафик лентата е непрекъсната.



Гъз 4, пика
Този заслужава особеното ви внимание, защото е висок и голям. Толкова висок и толкова голям, че да пресече в насрещното, да продължи през нивата по черния път и да се довлачи с мръсна газ и облак прах обратно на платното, точно преди табелата "Венец". Част от прахоляка - на вашето внимание в долния ляв ъгъл.


Номерата на колите нарочно не са закрити. Не ме интересуват защитените им лични данни или евентуални претенции. Ако се намерят обидени, наскърбени или с накърнени достойнства - да ме съдят. Ще стане интересно. Постарах се да не слагам целия номер на червеното ауди пред мен, защото то си беше там през целия път.

Жълто

Снимка www.ecobulpack.com

Втори ден ми липсва нещо жълто!!!

Като едно погражданчено социално животно, yours trully привикна да си разделя отпадъците. Честна градска, така си е :) Хартийките, опаковките, всякаква пропаганда тип "брошурка на метро" заминава в чистото пликче, а като съм в добро настроение и измитите кофички от кисело мляко, майонеза и друг джънк им правят компания.

Излизам с така сбрания боклук в понеделник и що да видя - кварталната жълта кофа я няма. Не се е скрила зад ъгъла, няма я зад будката на Паркинги и гаражи, на нейното място няма купчина стопена пластмаса. Мистерия. И тук представете си ме мен в понеделник сутрин - изкъпан, обръснат, анти-респирант под мишниците и леванто зад ушите, раницата за фитнес на гърба, усмивката 28 карата, чорапите чисти. И ми я няма кофата. Жълтата.

Не съм седнал на бордюра да рева безутешен, ако това си мислите. С ядно Шакил-о-нийл-забива-за-тройка замахване запратих разделно събраното в общовойсковата кофа. АЕС-Х да му мислят.

Днес ситуацията се повтаря. Този път съм с две торби, но жълтата кофа пак я няма. Психически подготвен, отделям внимание на черната и тръгвам да обикалям района за жълта кофа. И емпирично установявам, че в района на задния двор на Министерски съвет, което с други думи си е пъпа на София ЖЪЛТИ КОФИ НЯМА.

Пироман далтонист да си - няма да намериш ни една да й палнеш клечката. С трън да въртиш, само черно ще закачиш. След като вече четвърти ден ми я няма жълтата кофа, Монк в мен се обади на Екобулпак да пита. Познайте дали му вдигнаха телефона или дали му върнаха обаждане. Като е така - ще подновя старата си практика в знак на мълчалив протест да си хвърлям остатъците в кофите на Министерски съвет. Бойко има опит с боклука, ще знае какво да направи с моя скромен принос. Халал да му е, сливи не искам.

Аз съм Мадона

Всички сме Мадона.

Мнозинството от нас не може да пее вярно. Като нея. Тоест имаме си някакъв скромен репертоар наш си, с няколко верни ноти тук-там и толкоз. Пеем в банята, на маса след третата ракия, пеем си бе. Дори с дезодорант в ръка пред огледалото (признайте си)

Мнозинството от нас може да танцува. Като нея. Че и по-добре от нея. Клатим се в такт, чупка в кръста, жестове-местове с ръка.

Имаме амбиции. Като нея. И пак като нея занимаваме с нашите си амбиции домашните си, колегите си, приятелите си, непознати даже занимаваме. Понякога ни се получава.

Искаме да се покажем. Като нея. Да демонстрираме успеха си, колкото и квартално-значим да е. Я фурла от намаленията, я някой парцал, я нещо бляскаво като БМВ-тройка с рождена година 1984 примерно и едно работещо електрическо прозорче. Няма лошо.

Мистични сме. Дали ходим да ни леят куршум, да ни чупят яйце, да ни побаят, едни карти да ни хвърлят, кафенце нещо. Царе сме на -логиите и фън-шуйните.

Грижим се за себе си. Фитнес-митнес, пилатеси, йоги, всякакви уелнеси - разбираме ги нещата и прилагаме мощно. Признайте си - стареем доста по-добре от предното поколение.

Всички сме Мадона. И тя е всички. Като еманация на посредствеността ни е тя и аргументите и доводите "против М" са доста по-малко от "за М". Което никога не е било в ситуацията с наистина талантливите, дарените извънмерно, неземните. Тях си ги плюем на общо основание, дори и с пълното съзнание, че пикаем срещу вятъра.

Кулинарно 5

Първо ще започна с извиненията и оправданията.

1. Не мога да готвя за малко хора. Не улучвам дозите просто. Най-често сме двама и винаги има храна да викнеш и съседите.
2. Не мога да готвя ориз. Все ми се получава преварен, мек и направо готов да го пасираш на крем-супа. Всякакви методи пробвах и понеже съм споделял вече, че не обичам кухненската механизация, не съм прибягвал към покупката на уред за готвене на пара. Няма да стане тая, колкото и здравословно да е. Аааайде, бабите ни все на пара са готвили.
3. Поради 2 вкъщи ориз много рядко.
4. След снощи имам ново оправдание - невъзможно е да сготвиш нещо с ориз за един човек. Факт

Понеже произхождам (по бащина линия) от род, известен със своя инат - опитите ми продължават и снощи се увенчаха с успех :) Рецептата е хипер-проста, защото е от типа "каквото има останало в хладилника". В случая остатъците са пилешка гръд и половина, една мъничка тиквичка, която не се побра в тавата на тази рецепта. Другото са ориз, сол и черен пипер.

Почвам с ориза. Слагам в тенджерка да заври три чаени чаши вода. Горе-долу запомням докъде съм пълнил чашите, щото е важно. Сипвам сол и чакам да почне да завира. В този момент сипвам една чаша (до същото място) ориз. Като почне пак да ври поглеждам часовника. Запомням и това.

Пилето е нарязано вече на симпатични кубчета. В тигана с малко масло и стои там, докато придобие ония ресторантски запържвания тук-там. Бъркането от време на време много помага. Като дойде този момент - добавям тиквичките и забравям да бъркам за интервали от по горе-долу три минути. Целта е пак ония ресторантски запичания тук там.

Точно на десетата минута от варенето на ориза спрях котлона и оставих тенджерката отгоре. Погледнах леко под капака и разбрах, че този път съм се справил. Точно като по списанията, оризът ми беше бял и не слепнал, с малки дупчици по повърхността тук-там от варенето. Браво на мен :)

Като ми хареса на вид сместа от пиле и тиквички, добавих сол и черен пипер, разбърках добре и изсипах всичко от тенджерката с ориза. На дъното имаше малко останала вода, точно колкото да се изпари след около две минути бъркане. Резултата вървеше много добре с пармезан и салатка домати със сирене.

Добрата новина е, че Човекът-Който-Не-Яде-Ориз (щото не мога да го готвя, не заради нещо друго) одобри. По снимка и разкази, щото ни делят 340 километра в момента, но има време :) Пак ориз да сготвя :)



Наслаждавайте се!

Кулинарно 4

Нищо особено, просто едно прекрасно барбекю на двора вкъщи. Няма по-вкусни неща от простите, нали така :)

Любителите на фотографията, извинете за цветните температури и така нататък, но с ксенонова светкавица на телефона ми - толкоз. Ако някой се сети да ми подари едно D80 - може и повече :)



Ако ще си правите сами каймата за кюфтета на скара - поискайте бакалина да я смели малко по-едро и да не пести от мазничкото от свинското (шарени гърди най-добре). И като я измесите със сол и черен пипер (с малко кимион за разкош), добавете 20-25 тегловни % вода към каймата (200-250 грама на всеки килограм). Стар балкантуристки трик, но каймата става пухкава и идеална за скара.




Наслаждавайте се!