Днес е най-мълчаливият ден в живота ми. Ever.
Казах четири думи: "Пускана ли е пералнята?". Можех и тях да не изрека. И пак всичко щеше са е изказано, отговорено и обмълчано.
Колко много казваме като не промълвяваме и колко малко, когато говорим?
Дали е само днес или трябва да свиквам?
Неделя следобед, топло е като през май. Хора и деца са изпреварили кокичетата и са нацъфтели по паркове и градинки. Майки, колички, колела, глъч и радост навред. Топло.
Дядо бута бебе, голямата внучка върти кръгчета по плочките. Колелото е ново, хубаво, "дядо, дядо, виж какво мога".
Бум, буф, колелото и внучката са на земята. Минута мълчание, дядото внимава как е бебето в количката. Момичето се изправя на колене. Писъци, писъци, писъци. Пищи пронизително, ръцете стискат корема ниско долу.
Майката притичва набързо, писъците се усилват, сълзи няма. "Казах ли ти аз да внимаваш ма, тъпа гъска такава!!!"
Неделя следобед, топло е като през май. Хора и деца са изпреварили кокичетата и са нацъфтели по паркове и градинки. Майки, колички, колела, глъч и радост навред. Топло.
Куче, захапало напреки голям кокал, ситни между бараките.
Перхидролена блондинка на платформи пуши в очакване на ъгъла.
Мачо с дълго черно палто, дънки и маратонки се оглежда с жажда в погледа и мачка нервно плетена шапка.
Арабин гони трупната миризма на шилешко с наргиле ябълка и канела, не знае къде се продава кускус.
Банички, цигари-цигари-цигари, спици за балканче, крадена стока, полицейска кола.
Чифт тъжни ботуши под стрехата събират вода от капчука.
Трети март на женски пазар.
П.С. Получих забележка, че не става ясно какво има довечера в зала 1 на ндк - има турнир по свободни борби, евфемистично наречени mixed martial arts, което ще рече лупаници кой как свари и както го е учил дядо му пехливанина - бой, кютек, малко кунг-фу, евентуално каратенце нещо. Баталия му е другото име.Защо главната редакторка на гръмнат вестник изглежда толкова добре в 7.30 сутринта?
Вариант 1 - много е ранобудна и към шест и половина вече е с грим, тон, фон, пудра и перли. Блузата бяла и огладена, само перчемът липсва. Напомня оная песен народната за юнака дето към бесилото. Имам познат на мой познат, който винаги е с изряден чифт бели слипове, защото ако стане нещо . . . Няма да продължавам.
Вариант 2 - потеклото и историята говорят за поколения дворци, английски морави, сдържаност и фасада. Все пак никой не е виждал кралицата по пеньоар и ролки. Макар, че ако Бъкингам гръмне . . . Няма да продължавам.
Вариант 3 - както навремето в казармата, ограничен кръг посветени знаехме за предстояща тревога. Затова спяхме с "кофража", за да имаме време като дойде заветния час, да станем и да поведем масите, да оглавим раята и с гърди на амбразурата . . . Ама винаги се намираше по една порта да изпее на останалите и раята и тя се правеше, че спи под юрганите, с кофража и те.
Вариант 3.1 - високо горе в олимпа, в кръга на набъбващо self admiration society са решили, че интелигентността на драгия зрител е близо до тази на анаболен хуманоид и с първосигналността на кучето на Павлов. И ще изкльопат театрото, без забележки. Поради което марионетките трябва да изглеждат добре, даже много добре. С бели огладени ризи, там в епицентъра, да водят. С двата реда перли прекалиха.
Пък да видим.
В същия момент ЦЦ-мъж предотвратявал четири пъти по-голям взрив. Бая тиражни вестници имали в Пазарджик. Само дето не-гръмналата бомба е като Г-точката - ще трябва да я приемем на вяра, малцина са я виждали, още по-малко са я пипали.
