За силата на слабостта и за слабостта на силата, за изхода

Исканията на протеста

Всъщност то е само едно „ОСТАВКА“ и за хората, които пълнят площадите и улиците на София всеки ден за четиридесет-и-забравих-им-бройкатата ден, то е повече от логично. Оставка на правителството „Лъжливото Орешарче“ ще завърти парламентарната рулетка, което ще доведе до невъзможност за втори кабинет, което ще доведе до предсрочни избори, които в никакъв случай няма да повторят статуквото.

И тук няма значение убеждението на Станишев, Местан и сие, че изборите няма да дадат решение на ситуацията. Ако първите не го дадат, вторите ще го направят. В което няма нищо страшно и лошо.

Страшно и лошо е да плашиш народа, че служебно правителство значи хаос и липса на контрол щото нямало парламент. Предпочитам липса на парламентарен контрол, отколкото да слушам актуалния проблем за бактерията гъботворка. Факторът „Плевнелиев назначава служебно правителство“ дори не подлежи на коментар, той е самодостатъчно ясен на кого и защо пречи.

Единственото искане на протеста е неговата най-голяма сила и най-голяма слабост. Яснотата на посланието е видна, искането е обединяващо и силно. И в същото време не дава решение.

София не е България

Не дава решение или поне не загатва за начин за намиране на решение за хората извън София, пък и за голяма част от хората в София. Ако трябва да се търси национална подкрепа за каузата „По-добра България“ аргументи ПРОТИВ не вършат работа, трябва нещо ЗА.

Наивно е да мислим и да разчитаме, че хора, които в последните 23 години малко или много са се задоволявали с готови решения или са припознавали себе си в нечия платформа, ей така сега изведнъж ще се събудят свободни, мислещи и знаещи.

Не бива да се подценява и фактът, че хората извън София си нямат празна сграда, пред която да надуят свирката. Наивно е също така да очакваме бургазлии например да протестират – в този прекрасен град с оправен кмет е направо неудобно да го направиш, повярвайте ми.

Накратко – протестите в София биха получили подкрепата и на хора извън столицата когато се артикулират ясни и точни искания. В допълнение на искането за оставка. Хората са мъдри и знаят, че това правителство не става и за чеп за зеле. Но също така са видели и на предишните избори какви лайна са пълнили листите, извинете френския ми. В този ред на мисли какво предлага протестът в София на тези хора – незабавни избори и горе-долу същите лайна в листите. Не, благодаря.

Силата на единното послание отслабва самото послание, защото няма идея за продължение.

Политиката, политиката

Казвам го със съжаление – дори и Реформаторският блок няма изгода от незабавни избори, да си го признаем. Затова от тази посока виждаме по-скоро вяли опити за сваляне на лъжливото орешарче, а не истинска борба. Която може да включва доста повече външен натиск, доста повече лобизъм и тонове повече публикации в чуждата преса (като начало)

Не виждам и опити на която и да е партия да влезе в диалог (някакъв) с демонстрантите на улицата. Всъщност никакъв опит няма, нито от ляво, нито от дясно. Което говори за огромната сила на събудените граждани, щом никой не смее да ги заговори.

Което освен негова сила е и негова слабост – представете си десетки хиляди политически сирачета на улицата, които плачат непредставени и непотърсени.

Лицето и неговата липса

Винаги съм твърдял, че аморфността на протеста е неговата сила и слабост, защото колективният разум и множествеността на представители побъркват до полуда управляващите. Нито има кого да оплюят и омаскарят, нито има с кого да си говорят монологично след като са го направили на две стотинки.

Което показва и причината да не правят и миша стъпка в тази посока. Защото досега имаха четиридесет-и-забравих-им-бройката дена да пуснат анкетьори и да напипат пулса на протеста. Дори и да са го направили (в което никога не съм се съмнявал) ... явно има неготовност за дебат по темите на хората.

ДАНС, МВР, СДВР и всички структури имат достатъчно инструменти да ни идентифицират кои са (сме) хората зад различните акции и да ни поканят учтиво на дебат.

Изход?

Всъщност изход винаги има и той може да се намери на четири места: учебниците по зоология, социологическите експерименти, Библията и Конституцията. В тези четири места стоят отговорите на всеки един въпрос, който някога е възниквал в общественото развитие или на някого може да му хрумне, че може да възникне. На тези четири места. Там е описано формирането на колективен разум у едноклетъчните и на кой ден сбирщина протестиращи формират ядра, фазите на протестите и всичко останало.

Ясно е, че изходът е един – помирение.

Ще бъде наивно да не признаем, че демонстрациите притиснаха в ъгъла управляващите без полезен ход. Всяко тяхно решение е грешка, която предизвиква само подигравките на улицата. До степен обиди, които не правят чест на никого. Нека си го признаем. На път сме да лишим от чест и достойнство хора, които не заслужават това. Никой не заслужава това.

Дългите протести показват и своето грозно лице – реваншизъм. Съжалявам, но е така. Има активни хора със силен глас в обществото, чиито мотиви не са от най-чистите. Има опити за героизиране и канонизиране на служебното правителство. Има дори призиви за смърт и кръв. Това ли искаме?

От друга страна ще бъде наивно управляващите да не признаят, че могат да не се съобразяват с гласът на улицата, който вече се прехвърли и в социологическите изследвания. Че разполагат с някаква подкрепа за важни реформи и съкращения. Че могат да направят нещо друго освен пожарни ходове за туширане на нечие недоволство (с парите на данъкоплатеца).

Едните имат много да кажат, другите имат много да чуят. Време е за национален сговор в името на държавата. Това ще означава всички, абсолютно всички партии да отстъпят крачка назад. Ще значи и демонстрантите да отстъпим крачка назад, дори само в името на сеира, който ще ни демонстрират партиите и техните лидери.

В никакъв случай не призовавам към лакърдийни упражнения тип „кръгла маса“ или други софри. Един бърз дебат между всички партии с над 1% на последните избори, излъчван директно по БНТ и интернет, ще свърши същата работа. Един единствен. Между всички. Крайно време е да чуем всички партии от спектъра, на едно място.