А сега накъде?

От тридесет и повече дни държавата протестира - явно на площада, тайно на масата, вътре в душата си, навсякъде. По-лудите глави от демонстриращите го правят явно, открито и честно - с децата, кучетата, колелетата, със себе си. На улицата.

Рейтингът на правителството пада главоломно, сгромолясва се и доверието в парламента.

Факт е, че лятото започна и онези от протестиращите заведоха децата, жената и кучето на море, на село, на вилата, в планината. Видимо е, че явно демонстриращите намаляват по улиците. Но не и в душата.

Управниците признават, че нямат план. Предстоят им доста непопулярни мерки.

Въпросът не е в това дали, как, докога ще продължат демонстрациите по улиците на София и другите градове. Въпросът е предизвикалите тези демонстрации да проумеят какво ги извади там. Защото продължаването на сивото задкулисие много успешно ще извади други групи на улицата:

• първи вероятно ще са полицаите, щом ги "освободим" от извънредния труд покрай масовостта на протестите
• ще последват миньорите
• вероятно ще се включат и лекарите и учителите
• не изключвам възможността да бъдат подкрепени от преподаватели и студенти
• допишете списъка

Щафетата ще продължи.

Цифрите са ясни, ако пренесем 16% одобрение към всяка една от горните групи, това правителство освен мъртво-заченато, не-дородено и раздирано от вътрешни противоречия няма никакъв мандат да направи каквото й да е. Каквото й да е. Освен да угаси лампите преди отпътуването си.

изображението е от www.oreablog.com/