вторник, юли 24, 2012

Откраднати спомени

Ще бъде малко дълго, предупреждавам те ... чети, ако искаш

Месецът е май, годината е 2011 и след много дълга пауза, аз отново имам колело. Всъщност това е първото ми истински мое колело, защото винаги с брат ми сме делили едно колело ... детски спомени. То е бяло и всъщност го избрах, защото е красиво. Може и да ти се стори блондински избор, но красотата е важна част от живота и трябва да я търсиш, намираш, уважаваш и съхраняваш. Купих го един следобед и веднага се качих на него за първият си истински преход през града - от Бъкстон до Операта. По пътя свиквах с него, а и то с мен. На кръстовището на Шератон ме засече лимузината на министър Дянков, а докато се прибера целия треперех. От вълнение, от страх, от преживяното.

Моят нов извор на спомени, май 2011 година
Социалната мрежа се оказа място, където мога да намеря съмишленици и така започна моето ново прохождане. Ако искаш и ти може да намериш нови приятели и познати, много стойностни и ценни хора, много красота. Много спомени. Да обиколиш София през парковете и после да седнеш под някое дърво в Борисовата и да пиете бира и да си говорите, пробвай.


По някое време страхът ще изчезне, повярвай ми. Ще дойде свободата и чувството, че можеш да отидеш навсякъде, буквално навсякъде. С малко вода, нещо сладко и много желание ... можеш. Да се метнеш на седлото и да поемеш за три дена до морето, а по пътя да видиш всичко, буквално всичко. Да усетиш с кожата си местата и аромата на полето, да ти става студено на всеки планински завой, където някое ручейче е намерило път надолу, да видиш как пеперудите искат да летят заедно с теб все едно са делфини в морето, а ти си кораба ... да нарисуваш нова география на страната по вкуса на водата от крайпътните чешмички. Усещаш ли колко много губиш докато си в колата?

Преди залез

Да разбереш с кожата си и с устните си как слънцето върви от ниско под брадичката през челото, до задната част на ухото и гърба ти защото сте решили да се движите в различните посоки и двамата не спирате.


Ще дойде и тръпчивото очакване на почивен ден, когато в ранната сутрин ще отвориш картата и ще забиеш пръст някъде, знаейки че ей сега тръгваш натам и няма да се върнеш докато не стигнеш. Пак с времето ще дойде и силата в краката да изкатериш Копитото, Шипка, Хаинбоаза. Първо бавно и мъчително, после по-бързо и накрая ще ти бъде лесно като песен. Защото ще познаваш тялото си много по-добре, ще знаеш за какво можеш да разчиташ на него и докъде можете да стигнете преди почивка. Ще се научиш отново на много неща, ще откриеш места и гледки, от които няма да ти се тръгва. Ще живееш нещо различно.



Ще познаеш много нови хора и повярвай ми, ще преживееш много върхове и много разочарования. Така е навсякъде, не се заблуждавай. Но си заслужава до последната капка пот, която се стича по гърба ти и до последното кафе с приятели след каране в парка.


Това по-горе е само малка част от всичко, което ми се е случило докато карам колело. И това по-горе, заедно с всичко останало, е нещо, което не можеш да ми откраднеш. Просто не можеш. Не се и опитвай. Но ако толкова много ти се иска да караш колело и да усетиш дори и частица от това, което аз съм изживял и ако видиш някъде по битаците моя откраднат бял кроксър - на добър път, пожелавам ти да ти служи вярно и моля те, грижи се за него. Ако чантичката е още под седалката, вътре има инструмент и смазка. Новите странични ръкохватки ще са ти удобни за дълъг път, попътен вятър да имаш и снимай красотите, покрай които минаваш.


Попътен вятър, непознати нов собственико на моето колело. Пожелавам ти никой да не се опита да ти открадне спомените.

понеделник, юли 23, 2012

Добри хора, помогнете

В неделя (22 юли 2012 година) между 12.00 и 17.00 часа от кооперацията, в която живея на улица Пиротска в София (в района на Женски пазар) ми откраднаха колелото. От етажната площадка на петия етаж.

Това колело е с мен от май месец миналата година, изминали сме заедно хиляди километри, станало е свидетел на толкова много положителни емоции, качило ме е два пъти на билото на Хаинбоаз, на Шипка, на Узана, завело ме е на море ... Не знаех, че ще се привържа толкова към вещ, но реално ми липсва онова, което колелото ми дава. Запознанства с весели и готини хора, свобода да откриваш и да бъдеш някъде, вятър в косата и пот по гърба. Толкова много, че ми се реве все едно е починал близък.

Моля, помогнете ми. Ако го мернете някъде или поне ако имате съмнение, че сте го видели някъде - обадете ми се. Дори само смс или един клип ще свърши работа, моля ви. Телефона ми е 0887 818193


Колелото е бял Shockblaze Croxer (Шокблейз Кроксър) с багажник за дисаги на предната гума, сменена лапа с нова черна Ritchey и добавени допълнителни ръкохватки "рога". Каплите и гумите са със светлоотразителни кантове, спирачките са дискови и на двете гуми.



Много ви благодаря

А на оня, който е срязал веригата и го е взел - ти си взел 13 килограма алуминий и ще го продадеш за максимум 300 лева, но всъщност ми взе много повече. Нямам причини да ти симпатизирам или да те разбера и ако те срещна, ще те пребия. Честно. Колкото и да не определям физическата саморазправа като валиден аргумент. Но теб точно ще те направя и майка ти да не те познае.