* - за момента не мога да посоча източника на тази фраза, вчера я видях в Twitter
Една нация се сплотява, сближава и прави всичко възможно да се пребори с бедствие и стихия, раните от която ще пази дълго време. Със сигурност за пет години нищо няма да личи по земята и икономиката й. Ще остане споменът, поуката и разказите.
На няколко хиляди километра от там, пишещия брат търси неуморно. И намира всячески начини вола да роди теле, паниката да се промъкне под прага на вратата и да ни накара да гледаме под постелката на леглата си преди да се завием и заспим. При мен - неуспешно. Но при майката на
Албена емоцията е надвила рационалното и Албена се мести от Токио в Киото.
Там умората е отстъпила мястото на решителността и увереността, че ще се справят. Тук изпразваме аптеките и капем йод върху бучки захар, после ги бутаме в невинните детски уста. Защото нашите мили родни медии твърдят, че
облакът може да стигне до България.
Кой каза, че имало облак? Кой потвърди, че последният е ядрен? Откога облаците се движат със скорост 2000 км в час, втурнали се към земята като една човешка длан? Или просто индулгирате миналите си грехове от
1986, когато пишехте за манифестации, реколтата от марули и развитото социалистическо общество?
Още много неща мога да изпиша за качеството на пишещото братство, но в началото на годината помолих сам себе си да хейтя по-малко. Затова ще спра с обобщението, което вчера споделих в
Twitter. Родните "ядрени" журналисти са като горнооряховските лекари. Единствената разлика е, че техните кофи са пълни с мастило.
И докато търсят теми за несъществуващи истории, ето ви една от мен:
Това е опашка за вода в пострадалия град Сендай (
източник)
Представете си сега подобна опашка на двора на 22-ро училище в София и тогава пишете. За каквото си искате, осъзнавайки пълната отговорност, която носите и последствията, до които може да довете използването на мастилото от вашата кофа.
И още малко на същата тема.