Кулинарно 3

След кратка дискусия в профила ми във Facebook и въпреки топлото време, наред е добрият изпитан чийзкейк, New York style, който би харесал дори на Даян Кийтън. Въпреки калориите в едно средно голямо парче :)

За тънкия блат най-отдолу трябват едно пакетче чаени бисквити, 100 грама масло и две лъжици кафява захар. Натрошете бисквитите на ситно, разтопете маслото, объркайте трите съставки добре и разстелете върху хартия за печене на дъното на тава. 10 минути на 200-220градуса във фурната и вадете. Не изключвайте фурната :)

Тук е мястото да кажа, че не обичам кухненската механизация от сорта на роботи, миксери, пасатори и тънъ. Работя на ръка. Между другото, за мъжете читатели да споделя, че биенето на белтъци на сняг на ръка е чудесно упражнение за предмишница.

В голяма купа поставете осем пакетчета крема сирене (марката няма значение) = 1 килограм сирене. С пресата, с която обикновено правите картофено пюре, размекнете сиренето и почнете да добавяте по малко захар, общо 250 грама. Като стане достатъчно меко - оставете пресата и се прехвърлете на дървена шпатула. Идва ред на три супени лъжици брашно. След тяхното разбъркване, добавете една ванилия и настърганата кора на един лимон. Следващи в редицата са четири големи яйца. Добавяйте ги едно по едно, в началото сместа става лигава, но ще познаете, че идва ред на следващото яйце, когато пак стане кремообразна. Тук забравете енергичното упражнение за предмишница - движенията са бавни :) Накрая едно пакетче от 200 грама заквасена сметана завършва композицията.

Изсипете върху изпечения блат, заравнете отгоре-отгоре и обратно във фурната. Пече се 10 минути на температурата на блата и после още 25 минути на 100-130 градуса. На 26-тата минута изключете фурната и не вадете чийза за още два часа. Така ще се стегне и ще добие приятна консистенция. Възможно е да се появят пукнатини отгоре, да не ви пука. Нормално е

Добре е да ползвате такава тава, със закопчалка на страничния борд, за да извадите лесно накрая кейка и да му запазите формата. Ако нямате, запазете спокойствие, оставете си го в алпаката и се пригответе да жертвате първото парче за постигане на търговски вид на следващите :)

Като го извадите след два часа почивка във фурната, идва ред на заливката. 200 грама заквасена сметана, разбита на ръка с 2 супени лъжици кафява захар и малко лимонов сок (2-3 чаени лъжички). Дава доста бял, равен и ресторантски вид на кейка :)

Така готов, на кейка му трябват още часове (или най-добре един ден) в хладилника, преди да стигне до масата.

Последната част е декорацията (търговското копче). В моя случай това са карамелизирани нектарини, но дайте полет на въображението си - течен шоколад, карамелов топинг, боровинково сладко - като са калории, да са :) Кафена чашка вода и супена лъжица захар, заедно с масло колкото за една намазана филия (извинете, ама съм зле с грамажите, карам на око и усет) - в тигана докато почти изври водата и захарта почне да се карамелизира. Тогава добавяте нарязаните плодове и държите докато ви харесат. Лека почивка докато нарежете парчетата кейк и ги сложите в чиниите и сме готови. Отгоре или отстрани, със или без останалия сок - въпрос на вкус.


Наслаждавайте се!

Кулинарно 2

Като съм започнал с редените зеленчуци в тава и после фурна, да продължа с едни картофи със сметана, рецептата за които заимствах (пардон, откраднах) от ресторант "Београд" в Бургас. Ако имате път натам, посетете го :)



Режете на тънки шайби, редите върху малко зехтин, после сол и черен пипер. Накрая сметана и в този случай най-отгоре пармезан. Топла фурна и проверка дали са станали :)

Другото си е класическата шопска салата, тук снимана преди да отиде неовкусена за един час в хладилника. Към класиката аз добавям и малко черен пипер, който допълнително отваря вкусовите луковици върху езика и така зеленчуците могата да се усетят по-интензивно. За истинския вкус на доматите е задължително и малко оцет (или балсамико).


Наслаждавайте се!

Кулинарно 1

Отпочвам една нова рубрика в този мой блог, стига съм ви занимавал със сериозните неща като битката ми с Парламента :) Имам себе си за що-годе добър кулинар и добих смелост да споделям в снимки манджите, които моите домашни са принудени да ядат :) :)

Почвам с едни редени зеленчуци, с благодарност към списание GoodFood, които за месец август са се отдали на тиквичките. Много е просто, ефектно и доста вкусно.



Тиквички, патладжани и домати на кръгчета, наредени на спирала и в средата една цяла глава чесън. Зехтин, сол, черен пипер и розмарин. После за един час във фурната и сме готови. Накрая може да смачкате чесъна (почистен) и да поръсите мозайката. Много успешно върви със сирене на тиган (Карловско са пуснали едно тип "Халуми")

Второто от снощи са добрите стари свински медалиончета на тиган. За разкош са посипани с натрошени сушени манатарки и каквото остане в тигана е размито с около 13 грама бяло вино (каквото има в хладилника). Малко бях поотпуснал солта, но ... вземам си бележка.



Наслаждавайте се!

Да се съобразим с таргета

Снимката е от гумаджийница в Бургас.

Да гласуваме

Ден първи на 41-вото Народно събрание. Нови костюми, прически, настроение като на първи учебен ден.

И с гласуването с чужди карти щели да се справят новите. Да видим.

Не ми пречи на мен да дам своя дан-предложение как да стане справянето. С парите им, грубо казано. Най-лесния и ефективен начин да няма гласуване с чужди карти е депутатите да гласуват като използват дебитните си карти, по които Парламента им превежда заплатите. Много проста промяна във функционалностите на пластиките и на избраниците може да бъде забранено да теглят парите си на каса в банката. Още по-проста модификация може да ги накара да въвеждат и пин-кода си като гласуват.

Така ползата ще е двояка - хем няма да си дават картите на друг, хем ако го направят - народа лесно ще разбере чии негови избраници не ги е еня за платата им, ерго насъщния им идва от други източници.

Малко видео

С благодарност към сайта на bTV, откъдето свалих клипчето.

Почти свърши

Днес беше заседанието на Комисия за защита от дискриминация по моето дело за "ергенския данък".

Като първо заседание, Комисията трябваше да ни помири, но очевидно това няма как да стане, затова се пристъпи направо нататък. А нататък няма, поне днес нямаше - решението на Комисията ще получа по пощата след около две седмици (надявам се).

Друго искам да споделя - аргументите и стратегията на защита на Министерство на финансите, представено на делото не от г-н Орешарски, а от г-жа Наташа Георгиева, главен юристконсулт.

Аргумент първи - аз като жалбоподател не мога да бъда жалбоподател. Защо не мога - защото не съм представил доказателства, че съм дискриминиран.

В свободен прочит това означава горе-долу, че гражданите на Републиката не могат да сезират органите за нарушения и дискриминативно отношение. Защото аз съм дискриминиран по отношение възраст и семейно положение и още през февруари месец тази година попитах Комисията дали искат удостоверение за семейно положение и копие от лична карта. Не поискаха. Защото не са необходими.

Защото, г-жа Георгиева, в случая не съм само аз. Има още няколко стотици хиляди души в тая държава, които или не са женени (като мен) или са женени, но са над 35 години. Факт.

Аргумент втори - Министерството не може да е ответна страна по казуса. Защо не може - щото промяната на закона била внесена от "група народни представители".

И понеже г-жа Георгиева се е запознала с всички документи, тя ясно е видяла, че аз съм призовал Народното събрание, а Комисията за защита от дискриминация е преценила да пренасочи иска към Министерството.

Обобщение - нищо в аргументите против на ответната страна не е по същество. Нищо. Процедурно-тактически опити да минеш между капките. Не става - някой трябва да го отнесе и да поеме отговорност. Накрая.

И накрая да изразя една моя надежда. Надявам се становището на Комисията да е препоръка към Народното събрание да промени законовата разпоредба. Ако реши обратното - чака ни Върховен административен съд.

Защото аз няма да се откажа.

Предисторията можете да прочетете в блога "Писма" на вестник Капитал, а мой портрет (за тези, които не ме познават) - на страниците на вестник Стандарт.