engrish.com

Има един хипер забавен сайт www.engrish.com където любознателните наканончени япончета снимат и публикуват всякакви надписи на лош, ама много лош английски. Смешно, та чак тъжно.

Моята днешна скромна контрибуция е от една летищна латрина (ъъъъ, тоалетна де) в която любезните пилоти са искали да ни кажат да напуснем мястото по начина, по който искаме да го заварим. Тоест като комунистическа поликлиника - чисто, безплатно и общодостъпно. Получило им се е някак си, engrish-а им е много добър. Инджой

Каре гъзове

Миналата седмица Красимир Костов от КАТ подхвърли в ефира на bTV, че сигурно не е лошо хората да снимат нарушения, ако имат възможност. Не е особено ясно какво да правим по-нататък с така събрания доказателствен материал, снимките демек.

Та по същество. Пътувам в неделя следобед по направлението Бургас-Сливен. Тапата започва някъде след края на магистралата и простира снага до Петолъчката. Нормално, нека не забравяме, че пропускливостта на пътя се измерва с бройка коли за час. И понеже не сме намерили средство да манипулираме времето, но пък намерихме време да се обзаведем с таралясници втора-трета-ента употреба и си ги търкаляме гордо по асфалта - правим тапи, чакаме демек.

Прави впечатление дисциплината, която е обзела колоната - караме, спираме, караме, спираме. Нарушения не правим. Полиция дал господ - на мотори, край коли, има. И независимо, че се бавя и няма да ми остане много време да се видя със семейството си, у мен се заражда добро чувство. Спокойствие, има ред явно, някой е поел нещата и върши нещо по въпроса. Дотук добре.

След като се намериха един два елемента да байпасват колоната и да се навират като шугави, спомних си подмятането на Костов и извадих телефона, камерата демек.

В колекцията ми в момента има четворка гъзове, точно като каре за белот, насладете им се.

Гъз 1, спатията
Софийска регистрация, комби купено с вероятната цел да събира повече буркани в багажника. Слаба боя, става за цакане ако няма нещо по-силно наоколо. В неговия случай по-силното се материализира под формата на насрещна колона и спатийката беше принуден да отбие в канавката, ако иска да се размине с челен сблъсък от първи род (просто нахакване в другия)


Гъз 2, каро
Като няма риба и рака е риба, явно не са ми стигнали парите за Х3, затова сега търкалям тая хондичка, ама нищо й няма, глей как изядохме тука 100 балъци, дето стоят в колоната.


Гъз 3, купа
Силна боя съм и авантюрист по душа, не ми пука, че го правя на мост, където и в нормален трафик лентата е непрекъсната.



Гъз 4, пика
Този заслужава особеното ви внимание, защото е висок и голям. Толкова висок и толкова голям, че да пресече в насрещното, да продължи през нивата по черния път и да се довлачи с мръсна газ и облак прах обратно на платното, точно преди табелата "Венец". Част от прахоляка - на вашето внимание в долния ляв ъгъл.


Номерата на колите нарочно не са закрити. Не ме интересуват защитените им лични данни или евентуални претенции. Ако се намерят обидени, наскърбени или с накърнени достойнства - да ме съдят. Ще стане интересно. Постарах се да не слагам целия номер на червеното ауди пред мен, защото то си беше там през целия път.

Жълто

Снимка www.ecobulpack.com

Втори ден ми липсва нещо жълто!!!

Като едно погражданчено социално животно, yours trully привикна да си разделя отпадъците. Честна градска, така си е :) Хартийките, опаковките, всякаква пропаганда тип "брошурка на метро" заминава в чистото пликче, а като съм в добро настроение и измитите кофички от кисело мляко, майонеза и друг джънк им правят компания.

Излизам с така сбрания боклук в понеделник и що да видя - кварталната жълта кофа я няма. Не се е скрила зад ъгъла, няма я зад будката на Паркинги и гаражи, на нейното място няма купчина стопена пластмаса. Мистерия. И тук представете си ме мен в понеделник сутрин - изкъпан, обръснат, анти-респирант под мишниците и леванто зад ушите, раницата за фитнес на гърба, усмивката 28 карата, чорапите чисти. И ми я няма кофата. Жълтата.

Не съм седнал на бордюра да рева безутешен, ако това си мислите. С ядно Шакил-о-нийл-забива-за-тройка замахване запратих разделно събраното в общовойсковата кофа. АЕС-Х да му мислят.

Днес ситуацията се повтаря. Този път съм с две торби, но жълтата кофа пак я няма. Психически подготвен, отделям внимание на черната и тръгвам да обикалям района за жълта кофа. И емпирично установявам, че в района на задния двор на Министерски съвет, което с други думи си е пъпа на София ЖЪЛТИ КОФИ НЯМА.

Пироман далтонист да си - няма да намериш ни една да й палнеш клечката. С трън да въртиш, само черно ще закачиш. След като вече четвърти ден ми я няма жълтата кофа, Монк в мен се обади на Екобулпак да пита. Познайте дали му вдигнаха телефона или дали му върнаха обаждане. Като е така - ще подновя старата си практика в знак на мълчалив протест да си хвърлям остатъците в кофите на Министерски съвет. Бойко има опит с боклука, ще знае какво да направи с моя скромен принос. Халал да му е, сливи не искам.