петък, май 29, 2009

Нямам сила

Тук исках да пиша как се чувствам и как много искам един зареден калашник в ръцете и всичките отговорни за контрола на каквото и да е контролируемо в тая държава да са ми пред очите. Но не е човешко от моя страна.

Затова ще си затрая и ще позволя на себе си единствено да затворя очи и да си представя картината от горния абзац. За временно облекчение.

Защото и аз съм Господ. Забавям, но не забравям.

Няма коментари:

Публикуване на коментар