ГСП

ГСП = гарнизон с преспиване



Напоследък българският политически живот е толкова многопластов, задълбочен и изискващ сериозен анализ. Като душата на загорял кашик, облечен в шаячна униформа и насочил взор към портала на Н-ското поделение.

Политикът (кашикът) е способен на всякакви подвизи и геройства, за да си издейства гарнизон с преспиване, да хвърли въшкарника, да се облече цивилка и да се ... така де, продължението го знаем. Може да залови диверсант, да уцели десетката на учебни стрелби, да дари кръв, да разболее баба си, да ожени сестра си, да подслуша аскер-аркадаша, да изпие кофа тебешир ... всичко може. Само да види в книжката заветния подпис и после да се наслади на гледката на портала, от външната страна, откъм улицата.

Способен е да рендоса калъп сапун и да го кипне в топла вода, да накара киртаците да лъскат коридора до безсъзнание цяла нощ.

Стига резултата да си заслужава.

Гарнизонката ще му се отблагодари за всичко - ще го приласкае в топлите си заведения, ще го запознае с нови обекти, ще го накара да се чувства свободен и пак човек (за ден, за нощ), ще му отвори райските двери на сладостта без ангажименти.

Затова кашикът е готов на всичко, за да я получи.

Може да накара близък съратник да се офлашка самичък, може да планира малка симпатична бомбичка пред свободната преса (ама малка де, никой не трябва да пострада, само парлама да стане), може със сълзи на очи да отиде при ротния и да изхленчи, че баба му е починала (вероятно за трети път, зависи от смяната на ротните).

За едното ГСП. За ония заветни 48 часа, в които ще царува над трепетливите мацуранки.

Те ще го гледат с обожание и ще се наслаждават на тихата му мъжественост, която той грижливо е събирал по полигона. Ще са готови да го бранят с цената на всичко и ще виждат себе си като Мариана на барикадите, заголили гръд като щит. За ония тъй скъпи 11 минути ... телевизионно време.