Аз съм Мадона

Всички сме Мадона.

Мнозинството от нас не може да пее вярно. Като нея. Тоест имаме си някакъв скромен репертоар наш си, с няколко верни ноти тук-там и толкоз. Пеем в банята, на маса след третата ракия, пеем си бе. Дори с дезодорант в ръка пред огледалото (признайте си)

Мнозинството от нас може да танцува. Като нея. Че и по-добре от нея. Клатим се в такт, чупка в кръста, жестове-местове с ръка.

Имаме амбиции. Като нея. И пак като нея занимаваме с нашите си амбиции домашните си, колегите си, приятелите си, непознати даже занимаваме. Понякога ни се получава.

Искаме да се покажем. Като нея. Да демонстрираме успеха си, колкото и квартално-значим да е. Я фурла от намаленията, я някой парцал, я нещо бляскаво като БМВ-тройка с рождена година 1984 примерно и едно работещо електрическо прозорче. Няма лошо.

Мистични сме. Дали ходим да ни леят куршум, да ни чупят яйце, да ни побаят, едни карти да ни хвърлят, кафенце нещо. Царе сме на -логиите и фън-шуйните.

Грижим се за себе си. Фитнес-митнес, пилатеси, йоги, всякакви уелнеси - разбираме ги нещата и прилагаме мощно. Признайте си - стареем доста по-добре от предното поколение.

Всички сме Мадона. И тя е всички. Като еманация на посредствеността ни е тя и аргументите и доводите "против М" са доста по-малко от "за М". Което никога не е било в ситуацията с наистина талантливите, дарените извънмерно, неземните. Тях си ги плюем на общо основание, дори и с пълното съзнание, че пикаем срещу вятъра.