Почти свърши

Днес беше заседанието на Комисия за защита от дискриминация по моето дело за "ергенския данък".

Като първо заседание, Комисията трябваше да ни помири, но очевидно това няма как да стане, затова се пристъпи направо нататък. А нататък няма, поне днес нямаше - решението на Комисията ще получа по пощата след около две седмици (надявам се).

Друго искам да споделя - аргументите и стратегията на защита на Министерство на финансите, представено на делото не от г-н Орешарски, а от г-жа Наташа Георгиева, главен юристконсулт.

Аргумент първи - аз като жалбоподател не мога да бъда жалбоподател. Защо не мога - защото не съм представил доказателства, че съм дискриминиран.

В свободен прочит това означава горе-долу, че гражданите на Републиката не могат да сезират органите за нарушения и дискриминативно отношение. Защото аз съм дискриминиран по отношение възраст и семейно положение и още през февруари месец тази година попитах Комисията дали искат удостоверение за семейно положение и копие от лична карта. Не поискаха. Защото не са необходими.

Защото, г-жа Георгиева, в случая не съм само аз. Има още няколко стотици хиляди души в тая държава, които или не са женени (като мен) или са женени, но са над 35 години. Факт.

Аргумент втори - Министерството не може да е ответна страна по казуса. Защо не може - щото промяната на закона била внесена от "група народни представители".

И понеже г-жа Георгиева се е запознала с всички документи, тя ясно е видяла, че аз съм призовал Народното събрание, а Комисията за защита от дискриминация е преценила да пренасочи иска към Министерството.

Обобщение - нищо в аргументите против на ответната страна не е по същество. Нищо. Процедурно-тактически опити да минеш между капките. Не става - някой трябва да го отнесе и да поеме отговорност. Накрая.

И накрая да изразя една моя надежда. Надявам се становището на Комисията да е препоръка към Народното събрание да промени законовата разпоредба. Ако реши обратното - чака ни Върховен административен съд.

Защото аз няма да се откажа.

Предисторията можете да прочетете в блога "Писма" на вестник Капитал, а мой портрет (за тези, които не ме познават) - на страниците на вестник Стандарт.