Spring

When I grow up I will become pesto.

67,7% не е малко, ще знаете :)

Кулинарните вдъхновения могат да дойдат от неподозирани места, повярвайте. От простряното пране на отсрещния балкон, от хубава цветова комбинация някъде, от подхвърлена реплика, от рецепта на известен готвач (която аз, както ми е добре известно, ще обърна с хастара навън в опит да я подобря)

Вчера имаше мил, семеен повод да се опитам да потърся вдъхновение за нещо специално, което да не е сложно и да може да стане в рамките на час. Една трета от опита стана, втората трета сякаш искаше още нещо, третата третина нещо не ми се получи. Нищо, другия път.

Това е началото - в главната роля три чифта пилешка гръд, разделени в съдинки. Едната е акомпанирана от сметана, къри и горчица. Жълтото не ми се получи много наситено, следващия път ще сложа и боя вътре :) Зелената роля е проста като трева - лимонов сок и песто. Червеното е авантюриста в компанията - сладък червен пипер, мед, розе.


И трите си плачат за още компания, но първо им се полага да си поседят самички, за да се опознаят добре, да си поговорят, да се съчетаят (не в смисъла на джейксъли от Аватар).

Ето и присъдените им допълнения - гъбки, червен лук, тиквичка на лентички


В хубавите филми партньорите си подхождат, допълват се някак си магически. Тук кумуваха девет дървени шишчета. (отивам на уроци по фотография, фокуса ми никакъв го няма)


След горещи страсти под палещите лъчи на грила, запознайте се с вечерята ни :) Аз съм доволен на 67,7% ... ще пробвам пак по-нататък