Откраднати спомени

Ще бъде малко дълго, предупреждавам те ... чети, ако искаш

Месецът е май, годината е 2011 и след много дълга пауза, аз отново имам колело. Всъщност това е първото ми истински мое колело, защото винаги с брат ми сме делили едно колело ... детски спомени. То е бяло и всъщност го избрах, защото е красиво. Може и да ти се стори блондински избор, но красотата е важна част от живота и трябва да я търсиш, намираш, уважаваш и съхраняваш. Купих го един следобед и веднага се качих на него за първият си истински преход през града - от Бъкстон до Операта. По пътя свиквах с него, а и то с мен. На кръстовището на Шератон ме засече лимузината на министър Дянков, а докато се прибера целия треперех. От вълнение, от страх, от преживяното.

Моят нов извор на спомени, май 2011 година

Социалната мрежа се оказа място, където мога да намеря съмишленици и така започна моето ново прохождане. Ако искаш и ти може да намериш нови приятели и познати, много стойностни и ценни хора, много красота. Много спомени. Да обиколиш София през парковете и после да седнеш под някое дърво в Борисовата и да пиете бира и да си говорите, пробвай.

По някое време страхът ще изчезне, повярвай ми. Ще дойде свободата и чувството, че можеш да отидеш навсякъде, буквално навсякъде. С малко вода, нещо сладко и много желание ... можеш. Да се метнеш на седлото и да поемеш за три дена до морето, а по пътя да видиш всичко, буквално всичко. Да усетиш с кожата си местата и аромата на полето, да ти става студено на всеки планински завой, където някое ручейче е намерило път надолу, да видиш как пеперудите искат да летят заедно с теб все едно са делфини в морето, а ти си кораба ... да нарисуваш нова география на страната по вкуса на водата от крайпътните чешмички. Усещаш ли колко много губиш докато си в колата?

Преди залез

Да разбереш с кожата си и с устните си как слънцето върви от ниско под брадичката през челото, до задната част на ухото и гърба ти защото сте решили да се движите в различните посоки и двамата не спирате.

Ще дойде и тръпчивото очакване на почивен ден, когато в ранната сутрин ще отвориш картата и ще забиеш пръст някъде, знаейки че ей сега тръгваш натам и няма да се върнеш докато не стигнеш. Пак с времето ще дойде и силата в краката да изкатериш Копитото, Шипка, Хаинбоаза. Първо бавно и мъчително, после по-бързо и накрая ще ти бъде лесно като песен. Защото ще познаваш тялото си много по-добре, ще знаеш за какво можеш да разчиташ на него и докъде можете да стигнете преди почивка. Ще се научиш отново на много неща, ще откриеш места и гледки, от които няма да ти се тръгва. Ще живееш нещо различно.

Ще познаеш много нови хора и повярвай ми, ще преживееш много върхове и много разочарования. Така е навсякъде, не се заблуждавай. Но си заслужава до последната капка пот, която се стича по гърба ти и до последното кафе с приятели след каране в парка.

Това по-горе е само малка част от всичко, което ми се е случило докато карам колело. И това по-горе, заедно с всичко останало, е нещо, което не можеш да ми откраднеш. Просто не можеш. Не се и опитвай. Но ако толкова много ти се иска да караш колело и да усетиш дори и частица от това, което аз съм изживял и ако видиш някъде по битаците моя откраднат бял кроксър - на добър път, пожелавам ти да ти служи вярно и моля те, грижи се за него. Ако чантичката е още под седалката, вътре има инструмент и смазка. Новите странични ръкохватки ще са ти удобни за дълъг път, попътен вятър да имаш и снимай красотите, покрай които минаваш.

Попътен вятър, непознати нов собственико на моето колело. Пожелавам ти никой да не се опита да ти открадне спомените.

Добри хора, помогнете

В неделя (22 юли 2012 година) между 12.00 и 17.00 часа от кооперацията, в която живея на улица Пиротска в София (в района на Женски пазар) ми откраднаха колелото. От етажната площадка на петия етаж.

Това колело е с мен от май месец миналата година, изминали сме заедно хиляди километри, станало е свидетел на толкова много положителни емоции, качило ме е два пъти на билото на Хаинбоаз, на Шипка, на Узана, завело ме е на море ... Не знаех, че ще се привържа толкова към вещ, но реално ми липсва онова, което колелото ми дава. Запознанства с весели и готини хора, свобода да откриваш и да бъдеш някъде, вятър в косата и пот по гърба. Толкова много, че ми се реве все едно е починал близък.

Моля, помогнете ми. Ако го мернете някъде или поне ако имате съмнение, че сте го видели някъде - обадете ми се. Дори само смс или един клип ще свърши работа, моля ви. Телефона ми е 0887 818193

Колелото е бял Shockblaze Croxer (Шокблейз Кроксър) с багажник за дисаги на предната гума, сменена лапа с нова черна Ritchey и добавени допълнителни ръкохватки "рога". Каплите и гумите са със светлоотразителни кантове, спирачките са дискови и на двете гуми.

Много ви благодаря

А на оня, който е срязал веригата и го е взел - ти си взел 13 килограма алуминий и ще го продадеш за максимум 300 лева, но всъщност ми взе много повече. Нямам причини да ти симпатизирам или да те разбера и ако те срещна, ще те пребия. Честно. Колкото и да не определям физическата саморазправа като валиден аргумент. Но теб точно ще те направя и майка ти да не те познае.

facts

През 2000-та година Вежди Рашидов е бил на 48 години. Познавал е Валерия Велева по това време.

През 2004 година Александър Кьосев написва един знаменателен материал за качеството на човешкия ресурс в българската журналистика. Материалът се казва "Момиченцата" Не знам дали е познавал Валерия Велева.

През декември 2011 година в списание Биограф излиза интервю с Вежди Рашидов по повод неговата 60 годишнина. Интервюто взема Валерия Велева. В него Валерия включва цитат от частен разговор от преди 12 години.

През януари 2012 година Вежди Рашидов се извинява и иска прошка за нещо, което реално не е сторил. Не и по този начин, по който е представено в интервюто на "мадам в"

Някой да иска да пренапише статията за момиченцата? Някой? Мадам?

News Writing and Reporting

Заглавието отгоре е на една книга. Не особено дебела. Има няма 400 страници. Явно малко хора са я чели. Малцинство един вид.

Научаваме от вестниците, че Костадинка Рашкова, по-известна като Царица Костадинка платила близо 100 хиляди лева данъци - главници, лихви, просрочия и тънъ.

Въпросче веднага. Тоест двечки, ако позволите:
1. Как никой от пишещото братство не се сети да попита за произхода на тая сума ами само рапортува новината. Какво има зад нея - мълчина. Щото да не напомням на целомъдреното читателство воинство същата тая царира каква сума и откъде й беше извадена при обиск на летище в Париж ... или да напомня?
2. Като как да разбирам сега това плащане - царичката надиплила пачките и сичко после чисто, тоест индулгенцията е преведена, опрощението е дадено и оттам нататък Костадинка е цялата в бяло?!? Моля пояснете.

Та сега да се върна на заглавието - една новина не само се рапортува беззъбо, напудрено и копи-пейст. Защото както много пъти съм казвал - триж по-важно от това КАКВО е ЗАЩО ти го казват.

Minority. Report

Според различни източници "малцинство" се определя като група, която е "поставена и непривилегирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве". Българското законодателство има определения, които защитават малцинствата и "определят равни права за хората независимо от тяхната народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в определена организация или партия"

Сега да се заровим в цифрите:
1. Мъжете в България са малцинство, жените са 51.3%
2. Турската етническа общност е 8.8%, циганската е 4.9%
3. Общо животновъдите, риболовците, пчеларите в България са по-малко като брой от турците
4. Според проучвания (правени навън) приблизително 1% са хомосексуални и 1% са бисексуални
5. Само 18% от хората между 25 и 64 години са с висше образование
6. Държавната администрация е малцинство - малко над 10% от общото население
7. 11.5% са безработните
8. Фейсбук България е малко по-голяма от реална София - 2.2 милиона (тук броим и фалшивите профили заради фермите)
9. Само 492 депозита в банките са над 1 милион лева

Тоест казано накратко - ако сте жена от български етнически произход, не сте имала и помен от бисексуално или хомосексуално преживяване, нямате висше образование и фейсбук профил ... имате шансове да попаднете в групата на мнозинството. Много малки шансове. Защото ще отидете в някоя друга малцинствена група:
- кърмачка
- домакиня
- шофьорка

Иначе речено - в това отношение сме нормална държава. Както всяка друга и ние сме държава на малцинствата. Различните видове и групи. Всеки ден ти минава от малцинство в малцинство:
- тези, които се бръснат всяка сутрин
- тези, които ходят пеш
- тези, които наистина гледат витрините, а не собственото си отражение в тях
- тези, които работят нещо, а не поливат фермата от служебния комп
- тези, които четат етикета на храната
- тези, които ...

Раят, това са другите

Ще започна с едно всеизвестно обобщение, макар така да не се започва разсъждение - НА БЪЛГАРИНА ВИНАГИ НЯКОЙ ДРУГ МУ Е ВИНОВЕН! Дали е времето, котката на съседа, самият съсед, вятърът, управниците ... някой друг.

Нарича се "външен локус на контрола" (екстерналност) и е термин от психологията.

Така удобно и лесно българинът намира извинение, оправдание, индулгенция. За собствените си грешки.

И сега ще е така - на циганите ще им е виновна държавата, която ги забрави и замете под килима. Без мисъл за последствията в дългосрочен план, без идея че порочният кръг ще подпали купчина лайна. С много видимост и излишно демонстриране на толерантност, точно заради липсата на визия, циганите започнаха да пречат. С начина си на живот, с предимствата си, с помощите, с показността си. Нали знаете - два лева да има в джоба си, ще вдигне банкет и ще купи сателитна чиния.

После ще се оправдава, че краде, щото няма работа. А кражбите ще останат ненаказани, защото полицията всеизвестно няма топки и не иска да застане на мястото си - ще бъде обвинена в расизъм, а това не е добре за образа на политикът. Който освен липсата на топки е известен и с липсата на непопулярна позиция.

На българите ще са им виновни циганите, турците, арменците, евреите и всичко друго различно и непознато, което живее на съседната улица, но е на светлинни години като светоусещане, манталитет и разбиране.

На лумпенизираната част от българите, известна като футболни фенове, освен съдията, ще са им виновни всички, които имат повече - циганите, турците, арменците, евреите, българите ... Повече акъл, повече коса на темето, повече топки.

В тази безизходна ситуация няма правилно решение, наясно съм. Когато една срещу друга се изправят две нямащи страни, които искат своето и са готови да мятат камъни и молотов ... Най-добре е танковете да дойдат. И тогава ще им е виновна полицията, която не е уважила тяхното изконно право на протест, защита на разбиранията им и свободите на изразяване. И на двете страни.

Все едно гледате две невръстни деца да се карат за лайното в пясъчника. И двете го искат неистово. Вие знаете, че и на двете ще им навреди и се опитвате да им го вземете. Накрая виновния сте вие, защото и двете сополанчета ще реват. Майките и на двете ще ви обвиняват, че малките принцове и принцеси са в сълзи и сополи. Всъщност сте виновни защото сте оставили в пясъчника да се появи лайно.

Уродът от утрешния ден

Въобще не ме е еня кога слънцето ще спре да грее и ще избухне. Не ми дреме какво ще се случи със света през 2153г. Точно през оная работа ми е кой ще е президент на Р.Б. през 2075г. пък дори и да се казва Лили Иванова.

Ужасът бавно пълзи по гърба ми и си проправя път към двете полукълба в моменти, в които гледам как българските медии и журналисти създават уроди. Същите тези медии, които отразяваха земетресението в Япония. Същите тия мили мои родни картинки, с някои от които ежедневно ми се налага да работя.

Надвесени над лабораторната маса и въоръжени с вселенска липса на критерии, мили мои, вие създавате уродите на утрешния ден. Хипократовата клетва е детска броилка в сравнение с онова, върху което трябва да се закълнете преди да ви дадат свитъка с дипломите. Които гордо отнасяте на село при баба и отпочвате да журналясвате, да надигате хорските чаршафи в търсене на новина, да вдигате пръст, да сочите, да изобличавате.

И не, истината никога не е била въпрос на гледна точка. Точка, която ви се мержелее нейде в далечината и от дистанцията на късото си мозъче вземате за торта, а то било лайно.

Уродът, който създавате и който ще живее в утрешния ден има следните характеристики, мили мои късогледчета:

• Скача подред против матурите, униформите, приемните изпити.
• Не иска да работи за 400 лева щото е завършил хипер-престижен ПУЦ със специалност "Редосеялки 4-ти разряд".
• Болен от поредица от болести, той моли някой друг да го евтаназира, щото не може да си плаща сметките и да се грижи за себе си.
• С наводнена къща, същият този реве пред областния управител как държавата е длъжна да му построи отново къщата.
• Държи снимка на сина си, който самокатастрофирал в самотно дърво и настоява застрахователите да изплатят кредита на синчето, лека му пръст

Защото така му е по-лесно.

Защото поколението от епохата на развития социализъм има извинение да смята, че държавата трябва да се грижи за всеки и всичко. Следващите нямат. Никакво. Извинете.

Не се чудете кой ги създаде тия мрънкащи бройлери с вид на турбо-чалга певачки, остатъци от коса след тонове боя и екстеншъни, дебели ланци от лъскав кух метал, бицепси и походка на горили, стероидни или силиконови творения, мрънкащи безотговорни същества с неясен пол. Вие го направихте.

Без свян, без осъзнаване, без да искате.

Най-опасни са убедените грешници. Които вярват в правотата на това, което вършат. Хитлер, Сталин, професор Вучков. И вие.

Без да се срамувате, без да се замисляте, без да го искате. Всеки ден ми предоставяте достатъчно материали с един общ знаменател - покъртителна човешка история, в която някой не е поел отговорност за себе си и действията си и иска остатъка от човечеството да му свърши работата. Да му прекопае градината, да му опрости кредита, да го евтаназира. Добре, не човечеството, нека държавата направи това вместо него.

Не вярвам да прочетете това, не вярвам и да го разберете. Написах го защото ми дойде в повече. Много повече. Две неща не мога да търпя, да го знаете - повърхностността и безнаказаността. Вие имате по много и от двете.