Нямам сила

Тук исках да пиша как се чувствам и как много искам един зареден калашник в ръцете и всичките отговорни за контрола на каквото и да е контролируемо в тая държава да са ми пред очите. Но не е човешко от моя страна.

Затова ще си затрая и ще позволя на себе си единствено да затворя очи и да си представя картината от горния абзац. За временно облекчение.

Защото и аз съм Господ. Забавям, но не забравям.

Интригата на каузите или каузата на интригите

За да не се чудите, ще почна със заключението. Тъп народ сме и това си е!

Тъпо гледаме по "талавизора" как разни учени хора ни обясняват с тежки научни термини за едни заболявания коварни. Толкова коварни (заболяванията) че си стояли тихичко вътре някъде у нас и всяческите ни опити да ги убием с бира или по-силни алкохоли не действали. И един ден, като най-коварни бацили излизат и става тя каквато става. И за да предотвратим, видите ли, коварната им поява в слънчев ден, тест трябва да си направим. И цялото това нещо, дето ни го показват, опаковано като кауза. Пускай народе смс-и, пускай да съберем пари за каузата и да тестваме тестовете. Само дето ако ти я открият коварната болежка, лек няма, да не си помислиш нещо. Въпроса е тестовете да продадем, да разкараме складовите наличности, щото каква я мислиха от фирмата, каква стана тя.

Пускат ти друго зарибявка, народе мой. Тоя път със СПИН те плашат. Там вече си знаем, че лек няма, ама друго си е една друга фирма на наши хора да си пробута поддържащата терапия, нали. Келепир да направим, премиални да има.

Сега да видим какво ще измислят за рака на шийката на матката например, сигурно профилактира срещу ранна поява на бръчки зад ушите, знам ли. И народа пак ще пусне една вяра и ще образува опашки пред аптеките. Той така пусна една вяра и на Симеончо и образува трафик пред урните, пък после се псуваше под одеалото.

И какво се получава накрая - покрай Илия намразвате и светията и спирате да пускате смс-и. Щото и вие като мен се чувствате омерзени и използвани както когато в гимназиалното ми време един клошар сутринта ми обясняваше как не му стигат парите за билет до Горна Оряховица, пък следобед ме убеждаваше, че в Казанлък трябва да ходи. Оттогава съм си изработил една сеялка и плявата безпогрешно си отива на мястото, отсята. Просто си отговарям на въпроса "Кой печели?" и нещата и те по местата си, бегом марш. И под одеалото ми други неща се случват :)

Айде със здраве и сейте плявата от брашното.

Бате шефеее, не така

За всеки, който с престорена погнуса ще продължи да чете тия редове - да, гледах финала на ВИП Брадър 4 снощи. Гледах го почти до края, до момента в който Венелина Гочева се изпусна да признае, че Мария Гроздева е втора и утрепа интригата, но това е друга тема.

Гледах поради няколко причини:
1. Да отброя колко шамара под формата на смс-и ще получи държавата със своето импотентно отношение към различните, хората със специални нужди и хората в нужда
2. Да отсея за собствената си преценка докъде могат да стигнат вип-овете, вип-ките и вип-четата в пресоляването на манджата, понякога грешно определяно като собствен публичен образ
3. Да позная кой ще дере гърло наживо и кой ще пунтира със срамежливи синбеци и откровени плейбеци

Шамарите са доста, направо достатъчно. Део вместо да излезе от къщата, май трябваше да напусне държавата и да угаси лампите. Да ме прощава гореупоменатата Гочева, но България отдавна не е бедна държава (факт, ние сме в клуба на ония 30% от всички държави, които са определени като богати) и в тоя ред на мисли нека уважаемата главна редакторка да си преосмисли приоритетите и да си смени аршина, най-вече.

Доста далеч могат да стигнат, оказва се, нашите обществено-известни, публично-популярни и национално-разпознаваеми образи. Дотам, че да експлоатират нагло, нечистоплътно и докрай дарбата на едно дете, на което за съжаление липсва нещо друго. Крис е феномен, но ние (те) феноменално могат да го изтъркат. Бързо и с настървение, като билет от моментна лотария и да го пратят при останалите непечеливши билетчета.

Пунтарите си личаха от мили разстояния и нямам свян да ги споделя. Лили Иванова, при цялото национално уважение към таланта и дългата й творческа кариера, се осра. Методично и с финес. Със същия финес, с който се правеше, че уж си вади левия рус кичур, палаво попаднал в устата, наведена "вадеше" такива тонове, че да настръхнеш. Само дето ги вадеше машината. БТР-ите се възползваха от нейната пътека и продължиха през просото. Барабаниста даже не си правеше труда да пази ритъма - бие там нещо, хвърля палки все едно палачинки обръща, пък тоновете показват удар. Маргарита Хранова или си е циментирала гласа някъде преди 30 години или и тя пусна машината да пее. По-скоро второто. Голяма е, пее та се къса, ама си личи, че устата се отварят, пък звук не излазя.

После чалгарите им били виновни. Ми виновни са, щото пеят. Софи Маринова, батко Калайджиев. Пеят си хората - толкова, колкото могат. А някои от тях могат доста повече от вас, естрада такава. Един умен рекламист навремето каза на колегите си "Не наричайте клиента идиот, това е вашата майка". Зрителя, мили мои сценични динозаври и той не пасе трева и не е идиот. Като пеете си личи, като зинете нямо - още повече.

На победителите, иначе, честито.

Ще чакам да видя нататък как ще им се случват нещата. С благотворенето, не с друго. Другото е ясно.

Загадка

Премиер на посещение в Москва.

Посещение има, Москва има, премиер няма ...

Москва има, премиер има, среща няма ...

Да се объркаш направо, кое го има, кое го няма

БГ Бубка

Сергей Бубка освен със шестте си световни титли овчарски скок е известен и с факта, че е изобретил стратегията бубка. Знае се, че още в началото на своята кариера, Бубка е бил възможен да скочи шест метра и отгоре, ама защо да си стреля целия патрондаш украинската му лисица. Малко по малко, по сантиметър-два на стъпка и ето ти тебе цяла спортна кариера, медали и купи за библиотеката в хола, държавна пенсия и волга подарък.

Българският Бубка е наречен от майка си Яне, по баща Янев. Натрупал едни папки в килера и пред вратата му върволица от анонимни полицейски служители, които само нему имат вяра и мъкнат ли мъкнат сигнали. Само дето само наблюдаващите офицери от ДАНС и Яне още си вярват на тая буба. Умните хора вече гадаят кой ще е следващият злободневен проблем, с който ще адресират Яне с някоя папчица. Нека се пробваме ...

1. Боклука на София?
2. Мръсни тайни около Първанов?
3. Агентурни пикантерии около някой десен политик?

Да намирате най-малкото общо кратно? Правилно - все каузи, угодни на битието на хамстера министър-председател. Борбата е на няколко фронта, но Сергей знае, учил се е от опита на шивачките-многомашиннички и тъче ли тъче. Пък да видим.

За дупетата

В последните двайсет години една тенденция ме тревожи. Много.

Минат не минат четири години и по екраните и плакатите като се нароят едни млади, стройни, умни, сръчни, увратни ... депутати да стават. Ми да стават, лошо няма. Лошото идва после, като почнат да се заседяват по банките и кабинетите и задните им части отпочнат стремежа си да запълнят цялото седално пространство в широкия министерски кабинет.

Няколко примера привеждам моменталически. Помните ли Милен В. като се върна от Лондон да оправя България какво стройно и пъргаво ергенче беше. А сега като почнат да го снимат по вестниците и оп, глътне коремчето и стегне бузки. Ама виждаме ние, не спим.

Николай В. и той едно време като си дойде, беше толкова мащабен, че лесно се поддаваше на домашни инциденти (тип жена ми ми насини окото) току се появяваше пред публика бушониран. Сега не - стабилен тен, няма синини, даже толкоз натежа, че почна отпечатъци по тротоара да оставя.

Президента П. помните ли? Левенто чедо, историк ... пък сега ... бузьо и гъзьо

И моят любим хамстер Стамишков. Какво миловидно беше (тип да му нащипеш бузките румени) в началото. А сега бузите толкова големи, че не се събират в кадър. Дупцето и то нарастнало пропорционално на несъбраното ДДС.

Едно ме притеснява обаче. Доста ме притеснява. Задника и очите, анатомически, при мъжа са на един бушон. Тоест дебелогъзието и дебелоочието прогресират заедно.

Поклон ...

... доземи!!!

Дълбок поклон към цялото правителство, начело със Стамишков (а.к.а. хамстера) защото мисли за народа и без скрупули, забава и уплах въведе извънредно положение в София.

Понеже вече смея да припозная Дядо Коледа в хамстера, ще посмея да си пожелая още няколко неща, ако не е много нахално от моя страна:

1. Да се въведе вечерен час, така по-бързо ще се събират боклуците от улицата
2. Да се въведе национална униформа за всички, работещи в държавните учреждения да е червена, за гнусните частници нека е синя
3. Да се произведат бели ленти за ръка с някакъв подходяш символ (примерно 6-ъгълна звезда) и всички, които не си изхвърлят боклука на определените за целта места, да бъдат задължени да я носят непрестанно
4. Обществено да бъдат порицавани всички, които носят сини работни униформи и имат наглостта да печелят месечно повече от една легална министерска заплата
5. За бързо справяне с кризата и изпълнение на отколешната мечта социалистическа тая страна да стане водеща сила на пазара на горива, да се въведе дневен лимит за бензин. Остатъкът да се събира принудително и да се продава на световните борси

Дядо Хамстер, това е само началния ми списък, като се присетя за още други обществено-полезни неща, пак ще ти пиша.