Мамицата ви

снимка - novini.bg

Майната ви на всичките десетки хиляди в МВР, с риск да обидя някого или да нагрубя приятел. Майната ви! Не ми дреме колко малко мислите, че получавате. Не ми пука колко сте натоварени! През оная работа ми е колко ви е тежко и трудно!

Както и да го погледнете, всички вие вкупом, воглаве с любимия си министър изяждате, изпивате и после изпикавате един милиард лева всяка година. Събрани от мен, от останалите, от данъците. Насреща предоставяне насрана и напикана работа. Нито повече, нито по-малко.

Фактите:

• 140 лева изтеглени по принуда от банкомат след побой и прорезни рани по главата от домашно сатърче
• 2400 лева за метална пластина и титаниева мрежа на черепа. До живот
• 19 висящи досъдебни производства на извършителя

Жертвата можеше да е всеки. Може да е всеки - приятел, колега, роднина, непознат. Не, такива случаи не стигат до медиите. Стават част от статистиката и дотам.

Защото, мили ми полицайчета и разследващи такива, не си вършите работата. Премятате папки и преписки по цял ден, чудите се кога да си го преместите, пиете кафе от автомата на входа и пушите цигари без бандерол. Които най-вероятно сте прибрали от циганката на Женски пазар, за да не я закачате. После се качвате на патрулните коли по пет-шест човека и се прибирате при салатата и ракията.

Чудите се как да надуете отчета си за месеца и затова отивате седем коли да задържите двама дилъри с три грама трева общо. Пазите си малките мръсни тайни един на друг, криете се и не смеете да извадите собствените си миризливи ризи. Вече не усещате колко сте мръсни и го приемате за част от пейзажа.

Не помагате. На никого. Най-малкото на пострадалия от фактологията по-горе. Да, първо сте го обвинили него, че го е инсценирал, мамицата ви. Вместо да си свършите работата за оня с 19-те висящи производства, три ефективни присъди и един господ знае още какво.

А това е само върхът на мръсния ви айсберг, само повърхността на кочината. Крийте си се един друг, пийте си кафенцата, чоплете си носовете. Явно друго не можете. Майната ви!

Собствеността или личността

Преди два дни автомобил на Генка Шикерова беше запален за втори път в рамките на месеци. Ние от ДЕОС излязохме с остра декларация и в личния ми профил във фейсбук се оформи една дискусия за необходимостта от по-специална защита на отделни професии (лекари, учители, журналисти).

Това ме предизвика да се замисля какво всъщност дискутираме.

Твърдото ми убеждение е, че не бива да се въвеждат специални норми за защита на отделните граждани заради професията, която изпълняват. Подобно действие само отваря една огромна кутия на Пандора и след като сме допуснали едно изключение, няма начин да спрем само дотам и да не чуем аргументите на други гилдии, да добавим и тях, след това и на други и после на други и още и още. Докъде? Докога?

В основата на дискусията лежи много по-дълбок въпрос и той е за светоусещането и за духът на нашето законодателство. По една или друга причина философията на закона е ясна и очеизвадна: повече тежест се отдава на престъпленията против собствеността, а не на престъпленията против личността. Фактите са прости и безмилостни – текущият Наказателекн Кодекс съдържа общо 64 члена, които описват различни престъпления против различни видове собственост (но не и интелектуалната такава). За престъпления против личността са отделени скромните ... 21 члена.

Законотворецът е отделил три пъти повече време и внимание да раздроби, анализира, оцени и заложи норми срещу посегателства върху собствеността и вероятно на същия законотворец му е минал мерака и колкото да не е без хич е претупал другото.

Ако се върнем към началото на този текст – палежът на колата най-вероятно ще бъде разгледан като престъпление против собствеността. Спазвайки буквите на законите, разследващите ще пропуснат факта, че е за втори път (те вече го направиха, заявявайки че почерците на извършителите са различни), няма да вземат под внимание простия факт, че Генка Шикерова е бременна и най-вероятно нейната работа ще е само една от хипотезите, по които ще водят разследването.

Защото законите дават повече тежест на тъпите ламарини отколкото на чувствата и страховете на личността.

По същата идиотска и нелепа логика полицаите ще откажат да образуват разследване за десет буркана туршии, откраднати от незнайна баба в незнайно село. Но ще образуват такова за моето откраднато колело, защото е на по-голяма стойност. Няма никакво значение, че моето колело е по-малоценно за мен (спрямо тогава добрата ми заплата) отколкото бурканите на бабата, с които тя е разчитала да оживее студените месеци като си добави нещо към пенсията от 153 лева и 48 стотинки.

И пак по същата логика като ми търсят колелото (поправка – като манкират някакви действия, които наподобяват търсене) те ще търсят 11 килограма алуминий, гуми и смазка. Без грам замисляне, че те за мен означават много повече от това.

Накратко – необходим, болезнено необходим е нов Наказателен Кодекс. Но с много повече внимание и емпатия към човека. Много повече. Тогава няма да имаме нужда да защитаваме отделни професии, защото ще сме защитили всички. Просто е.

Защото трябва

ДЕОС. В момента това словосъчетание носи смисъл само за посветените и онези, с които сме споделили най-съкровените си идеи, мечти, въжделения. Много искам да започне да говори и на други хора, познати и непознати, привърженици и противници, последователи и неутрали.

Намерихме се на жълтите павета, които трамбовахме с различна интензивност от 14-ти юни насам. В началото плахо, опипом, скришом и много предпазливо говорихме за нуждата от промяна. Срещнахме стената на мълчанието, борихме я с фенери, стени, рояли ... не падна. Някои прескачаха оттатък, а после ни ги връщаха след престой в районното.

Срещахме се, обсъждахме, планирахме. На деветия месец след началото излязохме на светло. Да, родихме се от протеста. Ние сме ДЕОС.

Аз съм там, сред основателите, защото трябва.

Защото ми писна да гледам как политиката се изроди в тънки сметки, дебели дебили, тъмни сделки и светло бъдеще дето никога не идва. Защото фасадата не е цялата сграда, а кулисите се владеят от бездарни марионетки. Защото вместо обещаната промяна ми сервираха същата подмяна и ми надписаха сметката. Защото знам, че има и много други като мен - без идеологически обвързаности, без мътни зависимости, без кални петна.

Защото трябва.

Защото искам двамата ми племенника да учат език не за да емигрират, а за да четат. Защото искам децата на Жустин да не търсят портокаловата градина в чужбина, а да създадат ябълкова тук. Защото споделям мечтите на Михаил.

Защото така е правилно - от нулата, на чисто, без обвързаности, честно.

Кой?

Важен въпрос. Смислен. Навременен.

Но отговорът, уважаеми читатели, няма ви хареса.

Ти. Аз. Ние.

Да, всички ние заедно и всеки един поотделно предложи и назначи Пеевски, Иванов, бат Сали и който още се сетите. Или поне с бездействието си позволихме това да се случи. Което е едно и също, колкото и да не искате да се съгласите.

Ти. Аз. Ние.

С живота си от 9 до 5, със затварянето си в удобният ни микро-свят от приятели и познати, с  мълчанието пред дребни нарушения, с двайсетте лева между личната карта и шофьорската книжка, с извърнатата настрани глава, със сведения поглед.

Ти. Аз. Ние.

С нищоправенето си ние позволихме държавата да бъде превзета, оставихме устоите да прогният, допуснахме моралът да изчезне, емигрирахме вътре в нашата си подредена кочинка. С бездействието си направихме така, че да имаме премиер-призрак, сиви кардинали, взаимни мръсни обвързаности.

Ти. Аз. Ние.

И ето ни го резултата от общите ни бездействия. Проблемът е толкова голям, че чак не виждаме решението. Отрочето на взаимното ни мълчание е толкова уродливо, че не искаме да го припознаем и търсим начин да прехвърлим бащинството ни върху самото него.

Аз.

Късно осъзнаваме собствената си сила да променим нещата. Или навреме, а в началото ни се струва късно. През 2008 година заведох дело срещу държавата в Комисия за закрила от дискриминация. Поводът - данъчните облекчения за млади семейства. Комисията отсъди в моя полза и посъветва държавата да промени закона. Тя не го направи. Аз май се отказах да повторя упражнението и да стигна докрай. Още не е късно, ще го направя.

Откакто активно карам колело по улиците на София станах много лош за хората, които на светофарите изхвърлят фасовете си направо на улицата. Понякога горящият фас идва направо в лицето ми. Започнах да им ги хвърлям обратно в колата. Понякога им ги изгасям и връщам с невинна усмивка и думите "май си го изпуснахте"

Преди време направих забележка в магазин, че продадоха цигари на ученичка. Имахме скандал с управителя първия път, аз имах своите аргументи. Вторият път, когато станах свидетел на същото, той ме видя, аз само го погледнах и ученичката си излезе без цигари. При третия път поне се е огледал да види дали не съм наоколо. Да, наясно съм, че малката пикла ще отиде на другия магазин и оттам ще си купи цигарите. Знам, малко е, миниатюрно е. Но си е мое, аз го постигнах.

Ти. Ние.

Разгневете се. Ядосайте се. Поемете дъх. Огледайте се.

Огромният уродлив проблем е преплетено кълбо от малки, застояли, тинясали проблемчета. Хвани си един и го реши. В началото е трудно. Не става от първия път. Но си заслужава.

И не спирай, моля те. Продължавай да се оглеждаш, да си поемаш дъх и най-важното - не спирай да бъдеш гневен и ядосан. Друг начин няма.

За силата на слабостта и за слабостта на силата, за изхода

Исканията на протеста

Всъщност то е само едно „ОСТАВКА“ и за хората, които пълнят площадите и улиците на София всеки ден за четиридесет-и-забравих-им-бройкатата ден, то е повече от логично. Оставка на правителството „Лъжливото Орешарче“ ще завърти парламентарната рулетка, което ще доведе до невъзможност за втори кабинет, което ще доведе до предсрочни избори, които в никакъв случай няма да повторят статуквото.

И тук няма значение убеждението на Станишев, Местан и сие, че изборите няма да дадат решение на ситуацията. Ако първите не го дадат, вторите ще го направят. В което няма нищо страшно и лошо.

Страшно и лошо е да плашиш народа, че служебно правителство значи хаос и липса на контрол щото нямало парламент. Предпочитам липса на парламентарен контрол, отколкото да слушам актуалния проблем за бактерията гъботворка. Факторът „Плевнелиев назначава служебно правителство“ дори не подлежи на коментар, той е самодостатъчно ясен на кого и защо пречи.

Единственото искане на протеста е неговата най-голяма сила и най-голяма слабост. Яснотата на посланието е видна, искането е обединяващо и силно. И в същото време не дава решение.

София не е България

Не дава решение или поне не загатва за начин за намиране на решение за хората извън София, пък и за голяма част от хората в София. Ако трябва да се търси национална подкрепа за каузата „По-добра България“ аргументи ПРОТИВ не вършат работа, трябва нещо ЗА.

Наивно е да мислим и да разчитаме, че хора, които в последните 23 години малко или много са се задоволявали с готови решения или са припознавали себе си в нечия платформа, ей така сега изведнъж ще се събудят свободни, мислещи и знаещи.

Не бива да се подценява и фактът, че хората извън София си нямат празна сграда, пред която да надуят свирката. Наивно е също така да очакваме бургазлии например да протестират – в този прекрасен град с оправен кмет е направо неудобно да го направиш, повярвайте ми.

Накратко – протестите в София биха получили подкрепата и на хора извън столицата когато се артикулират ясни и точни искания. В допълнение на искането за оставка. Хората са мъдри и знаят, че това правителство не става и за чеп за зеле. Но също така са видели и на предишните избори какви лайна са пълнили листите, извинете френския ми. В този ред на мисли какво предлага протестът в София на тези хора – незабавни избори и горе-долу същите лайна в листите. Не, благодаря.

Силата на единното послание отслабва самото послание, защото няма идея за продължение.

Политиката, политиката

Казвам го със съжаление – дори и Реформаторският блок няма изгода от незабавни избори, да си го признаем. Затова от тази посока виждаме по-скоро вяли опити за сваляне на лъжливото орешарче, а не истинска борба. Която може да включва доста повече външен натиск, доста повече лобизъм и тонове повече публикации в чуждата преса (като начало)

Не виждам и опити на която и да е партия да влезе в диалог (някакъв) с демонстрантите на улицата. Всъщност никакъв опит няма, нито от ляво, нито от дясно. Което говори за огромната сила на събудените граждани, щом никой не смее да ги заговори.

Което освен негова сила е и негова слабост – представете си десетки хиляди политически сирачета на улицата, които плачат непредставени и непотърсени.

Лицето и неговата липса

Винаги съм твърдял, че аморфността на протеста е неговата сила и слабост, защото колективният разум и множествеността на представители побъркват до полуда управляващите. Нито има кого да оплюят и омаскарят, нито има с кого да си говорят монологично след като са го направили на две стотинки.

Което показва и причината да не правят и миша стъпка в тази посока. Защото досега имаха четиридесет-и-забравих-им-бройката дена да пуснат анкетьори и да напипат пулса на протеста. Дори и да са го направили (в което никога не съм се съмнявал) ... явно има неготовност за дебат по темите на хората.

ДАНС, МВР, СДВР и всички структури имат достатъчно инструменти да ни идентифицират кои са (сме) хората зад различните акции и да ни поканят учтиво на дебат.

Изход?

Всъщност изход винаги има и той може да се намери на четири места: учебниците по зоология, социологическите експерименти, Библията и Конституцията. В тези четири места стоят отговорите на всеки един въпрос, който някога е възниквал в общественото развитие или на някого може да му хрумне, че може да възникне. На тези четири места. Там е описано формирането на колективен разум у едноклетъчните и на кой ден сбирщина протестиращи формират ядра, фазите на протестите и всичко останало.

Ясно е, че изходът е един – помирение.

Ще бъде наивно да не признаем, че демонстрациите притиснаха в ъгъла управляващите без полезен ход. Всяко тяхно решение е грешка, която предизвиква само подигравките на улицата. До степен обиди, които не правят чест на никого. Нека си го признаем. На път сме да лишим от чест и достойнство хора, които не заслужават това. Никой не заслужава това.

Дългите протести показват и своето грозно лице – реваншизъм. Съжалявам, но е така. Има активни хора със силен глас в обществото, чиито мотиви не са от най-чистите. Има опити за героизиране и канонизиране на служебното правителство. Има дори призиви за смърт и кръв. Това ли искаме?

От друга страна ще бъде наивно управляващите да не признаят, че могат да не се съобразяват с гласът на улицата, който вече се прехвърли и в социологическите изследвания. Че разполагат с някаква подкрепа за важни реформи и съкращения. Че могат да направят нещо друго освен пожарни ходове за туширане на нечие недоволство (с парите на данъкоплатеца).

Едните имат много да кажат, другите имат много да чуят. Време е за национален сговор в името на държавата. Това ще означава всички, абсолютно всички партии да отстъпят крачка назад. Ще значи и демонстрантите да отстъпим крачка назад, дори само в името на сеира, който ще ни демонстрират партиите и техните лидери.

В никакъв случай не призовавам към лакърдийни упражнения тип „кръгла маса“ или други софри. Един бърз дебат между всички партии с над 1% на последните избори, излъчван директно по БНТ и интернет, ще свърши същата работа. Един единствен. Между всички. Крайно време е да чуем всички партии от спектъра, на едно място.

По-голямата грешка

Оттеглянето на Делян Пеевски беше по-голямата грешка от неговото назначаване.

Всъщност, замислете се, драги читатели. Делян Пеевски беше наложен на старицата-столетница само и единствено за да бъде оттеглен по-късно. Дори и старицата да е имала минимални надежди да се договаря на що-годе принципни позиции с ДПС, след приемането на номинацията (под дулото на "правителството пада") всяка такава мъждукаща надеждица беше отвяна от отчасти планирано народно недоволство.

След първото огъване на старицата да приеме Пеевски, дойде "катарзисът" на оттеглянето, който отвори широко вратите ДПС да иска (и да получава) още и още и още. Доган и сие не за първи път демонстрират (по този начин) че винаги има кой да опере пешкира и да отнесе ибрика. Замисъл - изпълнение - снишаване е сарайската тактика и тя се прилага не за първи път. В момента са в етап снишаване и чакат да отмине поредната буря, на фона на която посръбват кайвенце някъде.

Аз лично мога само да предполагам какво е поискано след като Пеевски отгърмя:
- какво му е дадено на него, за да изиграе бушонната роля (ако въобще я осъзнава)
- какво ДПС поиска и получи след "неспазената" уговорка за бушончето да оглави ДАНС

Станишев не я разбира голямата политика, това е факт.

Мисля би било добре да се обърне с гняв навътре в столетницата и да потърси врагът с партиен билет, на когото няма да му е за първи път да бабува на политически проекти. Търсенето ще отнеме 12 минути, максимум.

Доколкото мога да се досещам, този въпрос вече е бил обсъждан по време на пленум-по-никое-време. В паниката на проба-грешка-катарзис, старицата и нейните функционери не са си задали следващите въпроси. Притиснати да държат пръстчета по многобройните пробойни на дигата, не подозират откъде ще им дойде следващото.

А то винаги идва от едно и също място.

От същото място произхождат и наглед независими хора, които някак лесно се съгласяват ГДБОП да излезе от повереното им министерство и да отиде в ДАНС и които наричат "белия автобус" ... добре свършена работа.

Прав е човекът, добре е свършена работата. Въпросът е кой печели. От древния Рим, другарю Станишев, винаги това е бил въпросът. До момента нямате нищо спечелено. Впрочем, спечелили се, сбърках - получили сте купчина данайски дарове и им се радвате като туземец на мънисто. Търкаляйте си го между пръстите, но обърнете поглед и отвъд, за да видите кой ви чопли храма отвътре и спокойно заявява, че ако сега има избори, ще добави минимум десет мандата.

Уважавай ме като враг, поне това!

Йовчев, ти май нещо ми се подиграваш, а?

Как искаш да имаш моето уважение като министър, като аз нямам твоето като опонент? Сигурно защото моето оръжие не са коктейлите молотов и импровизираните бухалки. Моите оръжия са бели дрехи, фенери и една свирка, вързана на връвчица. А, и една значка влиза в арсенала.

И срещу тази моя екипировка ти изправяш някакви дребни душици с криминални и парични зависимости? Пращаш ми някакви хора да ме натискат протеста да се радикализира? За да имаш основание да изправиш срещу свирката ми водното оръдие, да свалиш фенерите ми със сълзотворен газ, да окъпеш белите ми дрехи в кръв? Срещу значката какво ще изправиш?

Ясен си ми, Йовчев, като бял ден си ми ясен.

Нека ти кажа нещо - две от заптиета, дето ми ги пусна тихомълком, са отстреляни. Край с тях, можеш да ги свалиш от ведомостта с надника. Няма ги. Чудиш се кои от всичките ли? Чуди се, няма да ти кажа.

На мен (и всички хора с разум) на демонстрациите всеки ден, ни е ясно, че слушате, снимате, записвате си. Анализирате. Нека ти кажа нещо - в 2013 година ти ми пращаш някакви фелтфебели без капацитет. На тях им отнема 36 часа да анализират какво им казвам. На теб ти отнема 36 часа да измислиш как да реагираш. На мен ми отнема 20 минути да ги разбера откъде си ги наскубал, как си ги обвързал в зависимости, защо ги ползваш.

36 часа. 20 минути.

За времето в което ти само мислиш какво да направиш, аз мога да свърша още 107 други неща освен онова, което вече съм направил. Защото мога и да не спя в тези 36 часа. 108 действия срещу едно мислене. Губиш.

Няма как да имаш моето уважение като опонент, щом ме оценяваш толкова ниско. Няма как срещу моята свирка да изправиш нещо, каквото и да е, нещо. Безсилен си, признай го и публично вече. Да, известно ми е. Както ти знаеш много за мен, така и аз имам канали да се информирам за теб. Губиш. Въпрос на време е някой да се пропука.

Очаквам нечий катарзис, истински.

На всичките седем и кусур милиона души в България им е ясно, че приказката свършва. Наясно са, че сте се овъртолили във взаимни зависимости от пари и грях, престъпления и нарушения, интереси и изгоди. Няколко десетки хиляди проявиха смелост и гражданско поведение да ви кажат, че това не им харесва. Че това трябва са спре. Че повече не може така.

Аз знам, че между вас има и достойни хора. Няма начин да няма. Хора, на които им е трудно да заспиват, с усилие гледат децата си право в очите, искат да бъдат отново добри. Да, всички искаме да изградим чиста и свята република и за разлика от вашата влъхва аз не смятам, че тя се прави от чисти и свети хора. Такива просто няма.

Чиста и свята република се прави от чисти правила и свети закони.

Не е далеч денят, когато всички вие, един по един, признаете публично, че наистина повече не може така. Ще признаете, че сте заменили уважението с платено клакьорство, че сте пробутали напред обожанието вместо истинската любов, че зависимостта не е уважение. Ще си дадете сметка, че на оня дето дърпа твоите конци някой друг държи неговите, а ония дето ти им дърпаш конците, дирижират някой от другите, дето управляват теб.

Вместо рамо до рамо, вие сте един зад друг. Доверието ви се дължи на взаимни подозрения. Деградацията си манифестирате като извисяване. Децата ви нямат приятели, а платени компании. Със или без тефтерчета си записвате кривите черти на измислена реалност. 

Реалност от зависимости.

За всички вас имам един прост цитат: "За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора."

Защото човек не е красив, когато е паднал. Човек не е красив, когато е прав. Човекът е красив, когато се изправя.