неделя, юли 21, 2013

Уважавай ме като враг, поне това!

Йовчев, ти май нещо ми се подиграваш, а?

Как искаш да имаш моето уважение като министър, като аз нямам твоето като опонент? Сигурно защото моето оръжие не са коктейлите молотов и импровизираните бухалки. Моите оръжия са бели дрехи, фенери и една свирка, вързана на връвчица. А, и една значка влиза в арсенала.

И срещу тази моя екипировка ти изправяш някакви дребни душици с криминални и парични зависимости? Пращаш ми някакви хора да ме натискат протеста да се радикализира? За да имаш основание да изправиш срещу свирката ми водното оръдие, да свалиш фенерите ми със сълзотворен газ, да окъпеш белите ми дрехи в кръв? Срещу значката какво ще изправиш?

Ясен си ми, Йовчев, като бял ден си ми ясен.

Нека ти кажа нещо - две от заптиета, дето ми ги пусна тихомълком, са отстреляни. Край с тях, можеш да ги свалиш от ведомостта с надника. Няма ги. Чудиш се кои от всичките ли? Чуди се, няма да ти кажа.

На мен (и всички хора с разум) на демонстрациите всеки ден, ни е ясно, че слушате, снимате, записвате си. Анализирате. Нека ти кажа нещо - в 2013 година ти ми пращаш някакви фелтфебели без капацитет. На тях им отнема 36 часа да анализират какво им казвам. На теб ти отнема 36 часа да измислиш как да реагираш. На мен ми отнема 20 минути да ги разбера откъде си ги наскубал, как си ги обвързал в зависимости, защо ги ползваш.

36 часа. 20 минути.

За времето в което ти само мислиш какво да направиш, аз мога да свърша още 107 други неща освен онова, което вече съм направил. Защото мога и да не спя в тези 36 часа. 108 действия срещу едно мислене. Губиш.

Няма как да имаш моето уважение като опонент, щом ме оценяваш толкова ниско. Няма как срещу моята свирка да изправиш нещо, каквото и да е, нещо. Безсилен си, признай го и публично вече. Да, известно ми е. Както ти знаеш много за мен, така и аз имам канали да се информирам за теб. Губиш. Въпрос на време е някой да се пропука.

Очаквам нечий катарзис, истински.

На всичките седем и кусур милиона души в България им е ясно, че приказката свършва. Наясно са, че сте се овъртолили във взаимни зависимости от пари и грях, престъпления и нарушения, интереси и изгоди. Няколко десетки хиляди проявиха смелост и гражданско поведение да ви кажат, че това не им харесва. Че това трябва са спре. Че повече не може така.

Аз знам, че между вас има и достойни хора. Няма начин да няма. Хора, на които им е трудно да заспиват, с усилие гледат децата си право в очите, искат да бъдат отново добри. Да, всички искаме да изградим чиста и свята република и за разлика от вашата влъхва аз не смятам, че тя се прави от чисти и свети хора. Такива просто няма.

Чиста и свята република се прави от чисти правила и свети закони.

Не е далеч денят, когато всички вие, един по един, признаете публично, че наистина повече не може така. Ще признаете, че сте заменили уважението с платено клакьорство, че сте пробутали напред обожанието вместо истинската любов, че зависимостта не е уважение. Ще си дадете сметка, че на оня дето дърпа твоите конци някой друг държи неговите, а ония дето ти им дърпаш конците, дирижират някой от другите, дето управляват теб.

Вместо рамо до рамо, вие сте един зад друг. Доверието ви се дължи на взаимни подозрения. Деградацията си манифестирате като извисяване. Децата ви нямат приятели, а платени компании. Със или без тефтерчета си записвате кривите черти на измислена реалност. 

Реалност от зависимости.

За всички вас имам един прост цитат: "За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора."

Защото човек не е красив, когато е паднал. Човек не е красив, когато е прав. Човекът е красив, когато се изправя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар