В последните двайсет години една тенденция ме тревожи. Много.
Минат не минат четири години и по екраните и плакатите като се нароят едни млади, стройни, умни, сръчни, увратни ... депутати да стават. Ми да стават, лошо няма. Лошото идва после, като почнат да се заседяват по банките и кабинетите и задните им части отпочнат стремежа си да запълнят цялото седално пространство в широкия министерски кабинет.
Няколко примера привеждам моменталически. Помните ли Милен В. като се върна от Лондон да оправя България какво стройно и пъргаво ергенче беше. А сега като почнат да го снимат по вестниците и оп, глътне коремчето и стегне бузки. Ама виждаме ние, не спим.
Николай В. и той едно време като си дойде, беше толкова мащабен, че лесно се поддаваше на домашни инциденти (тип жена ми ми насини окото) току се появяваше пред публика бушониран. Сега не - стабилен тен, няма синини, даже толкоз натежа, че почна отпечатъци по тротоара да оставя.
Президента П. помните ли? Левенто чедо, историк ... пък сега ... бузьо и гъзьо
И моят любим хамстер Стамишков. Какво миловидно беше (тип да му нащипеш бузките румени) в началото. А сега бузите толкова големи, че не се събират в кадър. Дупцето и то нарастнало пропорционално на несъбраното ДДС.
Едно ме притеснява обаче. Доста ме притеснява. Задника и очите, анатомически, при мъжа са на един бушон. Тоест дебелогъзието и дебелоочието прогресират заедно.
сряда, април 15, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар