Откраднати спомени

Ще бъде малко дълго, предупреждавам те ... чети, ако искаш

Месецът е май, годината е 2011 и след много дълга пауза, аз отново имам колело. Всъщност това е първото ми истински мое колело, защото винаги с брат ми сме делили едно колело ... детски спомени. То е бяло и всъщност го избрах, защото е красиво. Може и да ти се стори блондински избор, но красотата е важна част от живота и трябва да я търсиш, намираш, уважаваш и съхраняваш. Купих го един следобед и веднага се качих на него за първият си истински преход през града - от Бъкстон до Операта. По пътя свиквах с него, а и то с мен. На кръстовището на Шератон ме засече лимузината на министър Дянков, а докато се прибера целия треперех. От вълнение, от страх, от преживяното.

Моят нов извор на спомени, май 2011 година

Социалната мрежа се оказа място, където мога да намеря съмишленици и така започна моето ново прохождане. Ако искаш и ти може да намериш нови приятели и познати, много стойностни и ценни хора, много красота. Много спомени. Да обиколиш София през парковете и после да седнеш под някое дърво в Борисовата и да пиете бира и да си говорите, пробвай.

По някое време страхът ще изчезне, повярвай ми. Ще дойде свободата и чувството, че можеш да отидеш навсякъде, буквално навсякъде. С малко вода, нещо сладко и много желание ... можеш. Да се метнеш на седлото и да поемеш за три дена до морето, а по пътя да видиш всичко, буквално всичко. Да усетиш с кожата си местата и аромата на полето, да ти става студено на всеки планински завой, където някое ручейче е намерило път надолу, да видиш как пеперудите искат да летят заедно с теб все едно са делфини в морето, а ти си кораба ... да нарисуваш нова география на страната по вкуса на водата от крайпътните чешмички. Усещаш ли колко много губиш докато си в колата?

Преди залез

Да разбереш с кожата си и с устните си как слънцето върви от ниско под брадичката през челото, до задната част на ухото и гърба ти защото сте решили да се движите в различните посоки и двамата не спирате.

Ще дойде и тръпчивото очакване на почивен ден, когато в ранната сутрин ще отвориш картата и ще забиеш пръст някъде, знаейки че ей сега тръгваш натам и няма да се върнеш докато не стигнеш. Пак с времето ще дойде и силата в краката да изкатериш Копитото, Шипка, Хаинбоаза. Първо бавно и мъчително, после по-бързо и накрая ще ти бъде лесно като песен. Защото ще познаваш тялото си много по-добре, ще знаеш за какво можеш да разчиташ на него и докъде можете да стигнете преди почивка. Ще се научиш отново на много неща, ще откриеш места и гледки, от които няма да ти се тръгва. Ще живееш нещо различно.

Ще познаеш много нови хора и повярвай ми, ще преживееш много върхове и много разочарования. Така е навсякъде, не се заблуждавай. Но си заслужава до последната капка пот, която се стича по гърба ти и до последното кафе с приятели след каране в парка.

Това по-горе е само малка част от всичко, което ми се е случило докато карам колело. И това по-горе, заедно с всичко останало, е нещо, което не можеш да ми откраднеш. Просто не можеш. Не се и опитвай. Но ако толкова много ти се иска да караш колело и да усетиш дори и частица от това, което аз съм изживял и ако видиш някъде по битаците моя откраднат бял кроксър - на добър път, пожелавам ти да ти служи вярно и моля те, грижи се за него. Ако чантичката е още под седалката, вътре има инструмент и смазка. Новите странични ръкохватки ще са ти удобни за дълъг път, попътен вятър да имаш и снимай красотите, покрай които минаваш.

Попътен вятър, непознати нов собственико на моето колело. Пожелавам ти никой да не се опита да ти открадне спомените.