Personal. Image

Основен закон в предизборния ПР е, че един специалист може да направи всичко освен едно нещо - да подмени кандидата. Може да го прати да сади картофи, да милва дечица, да се конущисва с бабите. Може да му нахули бяла касинка край поточна линия, да тикне в ръцете му златна лопата за първа копка, да го курдиса до девойки в народна носия и трикольор за рязане.

Обикновено ПР-а е зад кадър, с пудра в едната и носна кърпа в другата ръка.

Ако прехвърлим гореказаното в реалиите на корпоративния ПР, като правиш интервю на шефа си в луксозно списание, мислиш за много неща.

Мислиш за мислите, които трябва да отрони. За сентенциите и антропологично устойчивите сравнения, които трябва да вмъкне. За баланса между бизнеса и личния му живот, за който му остава все по-малко време и как се наслаждава изцяло на ценните моменти със семейството си.

Най-вече мислиш как да го облечеш в тъмна риза с тъмно сако, да разкопчееш ризата до третото копче, за да се види ясно дебелия златен ланец. За броеницата, която трябва артистично да положиш върху работното му бюро. За списанието с яхтите, което да тикнеш в ръцете му (най-добре да е предишния брой на същото издание, за което давате интервюто)

И въпреки многото вглеждане в детайла да ти остане време да намериш паралелите и сравненията, за да бъде всичко на мястото си.


Снимката е реална, няма значение кой е мениджъра и кое е списанието.