Кулинарно 7 - без търговски вид, но вкусно

Излезе новият брой на GoodFood и на корицата какво - бананова тортааааа :) Я да се пробвам и аз дали ще ми се получи такава картинка :) Речено-сторено. Отсега да кажа - не стана като на снимката, не ползвах описаните там бонбони-дунапренки и мааалко промених рецептата. Пак се получи, даже много ми се получи. Но, да почна отначало.

Тестото е доста трудоемко и времеемко, защото както съм писал вече, не си падам по кухненската механизация. Започнах със 165 грама масло и толкова грама кафява захар.



Отнема около половин час да докарам състоянието от първата до втората снимка само с помощта на дървена лъжица. Рецептата включва и четири яйца, първите две от които доста помогнаха на процеса да се съединят маслото със захарта. Така де, няма да се моря излишно :)


Следващият етап е 320 грама брашно, чаена лъжичка канела и чаена лъжичка бакпулвер. В рецептата пишеше брашното да е самонадигащо, но аз такова не ползвам и затова удвоих дозата на бакпулвера. Рационализация първа - сложих и маааалко галета, ей така за пробата. Никак не се усеща и да си призная, тестото така е по-добро. Да не забравите да добавите и другите яйца от общо четирите по рецептата. В списание пише яйцата да се слагат едно по едно и след яйцето и по една лъжица от брашното, но аз действам по-директно. Всичките яйца, добро разбъркване и после брашното. Накрая се добавят и четири лъжици прясно мляко.

Ей това е сместа преди да влезе във фурната, но последния щрих, за да стане тортата бананова, са два големи смачкани банана. После отиваме да се печем - на 170 градуса с обдухване, 50 минути по часовник.


Отново ползвах формата с падащ борд, за да нямам проблеми с ваденето на блата цял.

Следва охлаждане и малко преди да изстине цялостно - рязане на три, за да се оформят блатовете. Тук да споделя един трик. Понеже е почти невъзможно да се опазят блатовете цели след разрязване, на помощ идва дъното на формата за печене. Много е лесно - като разрежа с дълъг нож блата, подпъхвам дъното и така вдигам отрязаното парче. После то лесно се плъзга някъде встрани, за да не пречи на следващото рязана. За полагането на блатовете при сглобяването на тортата - пак дъното и няма пукнатини (почти)


Накрая - крема и сглобяването. За крема се ползват 300 грама сметана и една кутийка дулче де лече. Това с дулчето си го мисля от много време да го пробвам, но накрая му дойде времето. Как се прави дулче де лече научих от Йоана, пак по неин съвет сварих повече кутийки, да си имам :) Трите неизползвани и чинно измити в момента са декорация :)

Разбитата сметана се съединява с един нарязан на ситно банан и почнах сглобката. Блат, дулче де лече, половината от крема, блат, дулче, втората половина от крема, блат, дулче за финал.

Ето го и крайния резултат. Няма търговския вид от корицата на списанието, но пък по думите на хората, които от снощи вечерта до този момент ометоха половината (и аз в това число) се е получила доста вкусна. Има вид на кекс, ама какво толкоз. Канелата и банана много добре се съчетават с карамеления вкус на дулчето.


Наслаждавайте се!

Кулинарно 6

Занемарих го малко тоя блог, ама си имам причини :)

Сега към готвенето. Снощи като се прибрах малко по-късно и реших да експериментирам леко с една манджа от типа "готвя се сама, не ме закачай". В една кръгла тавичка положих малко зехтин, отгоре нарязано на жулиени свинско контра-филе, после посипах със сушени манатарки, сол и черен пипер и бяхме готови. С едно алуминиево фолио отгоре за около 45 минути във фурната и вече плачеха за масата :) Десет минути преди да ги сервирам, махнах фолиото, за да придобият жулиенките запечен ресторантски вид.

Наслаждавайте се :)

engrish.com

Има един хипер забавен сайт www.engrish.com където любознателните наканончени япончета снимат и публикуват всякакви надписи на лош, ама много лош английски. Смешно, та чак тъжно.

Моята днешна скромна контрибуция е от една летищна латрина (ъъъъ, тоалетна де) в която любезните пилоти са искали да ни кажат да напуснем мястото по начина, по който искаме да го заварим. Тоест като комунистическа поликлиника - чисто, безплатно и общодостъпно. Получило им се е някак си, engrish-а им е много добър. Инджой

Каре гъзове

Миналата седмица Красимир Костов от КАТ подхвърли в ефира на bTV, че сигурно не е лошо хората да снимат нарушения, ако имат възможност. Не е особено ясно какво да правим по-нататък с така събрания доказателствен материал, снимките демек.

Та по същество. Пътувам в неделя следобед по направлението Бургас-Сливен. Тапата започва някъде след края на магистралата и простира снага до Петолъчката. Нормално, нека не забравяме, че пропускливостта на пътя се измерва с бройка коли за час. И понеже не сме намерили средство да манипулираме времето, но пък намерихме време да се обзаведем с таралясници втора-трета-ента употреба и си ги търкаляме гордо по асфалта - правим тапи, чакаме демек.

Прави впечатление дисциплината, която е обзела колоната - караме, спираме, караме, спираме. Нарушения не правим. Полиция дал господ - на мотори, край коли, има. И независимо, че се бавя и няма да ми остане много време да се видя със семейството си, у мен се заражда добро чувство. Спокойствие, има ред явно, някой е поел нещата и върши нещо по въпроса. Дотук добре.

След като се намериха един два елемента да байпасват колоната и да се навират като шугави, спомних си подмятането на Костов и извадих телефона, камерата демек.

В колекцията ми в момента има четворка гъзове, точно като каре за белот, насладете им се.

Гъз 1, спатията
Софийска регистрация, комби купено с вероятната цел да събира повече буркани в багажника. Слаба боя, става за цакане ако няма нещо по-силно наоколо. В неговия случай по-силното се материализира под формата на насрещна колона и спатийката беше принуден да отбие в канавката, ако иска да се размине с челен сблъсък от първи род (просто нахакване в другия)


Гъз 2, каро
Като няма риба и рака е риба, явно не са ми стигнали парите за Х3, затова сега търкалям тая хондичка, ама нищо й няма, глей как изядохме тука 100 балъци, дето стоят в колоната.


Гъз 3, купа
Силна боя съм и авантюрист по душа, не ми пука, че го правя на мост, където и в нормален трафик лентата е непрекъсната.



Гъз 4, пика
Този заслужава особеното ви внимание, защото е висок и голям. Толкова висок и толкова голям, че да пресече в насрещното, да продължи през нивата по черния път и да се довлачи с мръсна газ и облак прах обратно на платното, точно преди табелата "Венец". Част от прахоляка - на вашето внимание в долния ляв ъгъл.


Номерата на колите нарочно не са закрити. Не ме интересуват защитените им лични данни или евентуални претенции. Ако се намерят обидени, наскърбени или с накърнени достойнства - да ме съдят. Ще стане интересно. Постарах се да не слагам целия номер на червеното ауди пред мен, защото то си беше там през целия път.

Жълто

Снимка www.ecobulpack.com

Втори ден ми липсва нещо жълто!!!

Като едно погражданчено социално животно, yours trully привикна да си разделя отпадъците. Честна градска, така си е :) Хартийките, опаковките, всякаква пропаганда тип "брошурка на метро" заминава в чистото пликче, а като съм в добро настроение и измитите кофички от кисело мляко, майонеза и друг джънк им правят компания.

Излизам с така сбрания боклук в понеделник и що да видя - кварталната жълта кофа я няма. Не се е скрила зад ъгъла, няма я зад будката на Паркинги и гаражи, на нейното място няма купчина стопена пластмаса. Мистерия. И тук представете си ме мен в понеделник сутрин - изкъпан, обръснат, анти-респирант под мишниците и леванто зад ушите, раницата за фитнес на гърба, усмивката 28 карата, чорапите чисти. И ми я няма кофата. Жълтата.

Не съм седнал на бордюра да рева безутешен, ако това си мислите. С ядно Шакил-о-нийл-забива-за-тройка замахване запратих разделно събраното в общовойсковата кофа. АЕС-Х да му мислят.

Днес ситуацията се повтаря. Този път съм с две торби, но жълтата кофа пак я няма. Психически подготвен, отделям внимание на черната и тръгвам да обикалям района за жълта кофа. И емпирично установявам, че в района на задния двор на Министерски съвет, което с други думи си е пъпа на София ЖЪЛТИ КОФИ НЯМА.

Пироман далтонист да си - няма да намериш ни една да й палнеш клечката. С трън да въртиш, само черно ще закачиш. След като вече четвърти ден ми я няма жълтата кофа, Монк в мен се обади на Екобулпак да пита. Познайте дали му вдигнаха телефона или дали му върнаха обаждане. Като е така - ще подновя старата си практика в знак на мълчалив протест да си хвърлям остатъците в кофите на Министерски съвет. Бойко има опит с боклука, ще знае какво да направи с моя скромен принос. Халал да му е, сливи не искам.

Аз съм Мадона

Всички сме Мадона.

Мнозинството от нас не може да пее вярно. Като нея. Тоест имаме си някакъв скромен репертоар наш си, с няколко верни ноти тук-там и толкоз. Пеем в банята, на маса след третата ракия, пеем си бе. Дори с дезодорант в ръка пред огледалото (признайте си)

Мнозинството от нас може да танцува. Като нея. Че и по-добре от нея. Клатим се в такт, чупка в кръста, жестове-местове с ръка.

Имаме амбиции. Като нея. И пак като нея занимаваме с нашите си амбиции домашните си, колегите си, приятелите си, непознати даже занимаваме. Понякога ни се получава.

Искаме да се покажем. Като нея. Да демонстрираме успеха си, колкото и квартално-значим да е. Я фурла от намаленията, я някой парцал, я нещо бляскаво като БМВ-тройка с рождена година 1984 примерно и едно работещо електрическо прозорче. Няма лошо.

Мистични сме. Дали ходим да ни леят куршум, да ни чупят яйце, да ни побаят, едни карти да ни хвърлят, кафенце нещо. Царе сме на -логиите и фън-шуйните.

Грижим се за себе си. Фитнес-митнес, пилатеси, йоги, всякакви уелнеси - разбираме ги нещата и прилагаме мощно. Признайте си - стареем доста по-добре от предното поколение.

Всички сме Мадона. И тя е всички. Като еманация на посредствеността ни е тя и аргументите и доводите "против М" са доста по-малко от "за М". Което никога не е било в ситуацията с наистина талантливите, дарените извънмерно, неземните. Тях си ги плюем на общо основание, дори и с пълното съзнание, че пикаем срещу вятъра.

Кулинарно 5

Първо ще започна с извиненията и оправданията.

1. Не мога да готвя за малко хора. Не улучвам дозите просто. Най-често сме двама и винаги има храна да викнеш и съседите.
2. Не мога да готвя ориз. Все ми се получава преварен, мек и направо готов да го пасираш на крем-супа. Всякакви методи пробвах и понеже съм споделял вече, че не обичам кухненската механизация, не съм прибягвал към покупката на уред за готвене на пара. Няма да стане тая, колкото и здравословно да е. Аааайде, бабите ни все на пара са готвили.
3. Поради 2 вкъщи ориз много рядко.
4. След снощи имам ново оправдание - невъзможно е да сготвиш нещо с ориз за един човек. Факт

Понеже произхождам (по бащина линия) от род, известен със своя инат - опитите ми продължават и снощи се увенчаха с успех :) Рецептата е хипер-проста, защото е от типа "каквото има останало в хладилника". В случая остатъците са пилешка гръд и половина, една мъничка тиквичка, която не се побра в тавата на тази рецепта. Другото са ориз, сол и черен пипер.

Почвам с ориза. Слагам в тенджерка да заври три чаени чаши вода. Горе-долу запомням докъде съм пълнил чашите, щото е важно. Сипвам сол и чакам да почне да завира. В този момент сипвам една чаша (до същото място) ориз. Като почне пак да ври поглеждам часовника. Запомням и това.

Пилето е нарязано вече на симпатични кубчета. В тигана с малко масло и стои там, докато придобие ония ресторантски запържвания тук-там. Бъркането от време на време много помага. Като дойде този момент - добавям тиквичките и забравям да бъркам за интервали от по горе-долу три минути. Целта е пак ония ресторантски запичания тук там.

Точно на десетата минута от варенето на ориза спрях котлона и оставих тенджерката отгоре. Погледнах леко под капака и разбрах, че този път съм се справил. Точно като по списанията, оризът ми беше бял и не слепнал, с малки дупчици по повърхността тук-там от варенето. Браво на мен :)

Като ми хареса на вид сместа от пиле и тиквички, добавих сол и черен пипер, разбърках добре и изсипах всичко от тенджерката с ориза. На дъното имаше малко останала вода, точно колкото да се изпари след около две минути бъркане. Резултата вървеше много добре с пармезан и салатка домати със сирене.

Добрата новина е, че Човекът-Който-Не-Яде-Ориз (щото не мога да го готвя, не заради нещо друго) одобри. По снимка и разкази, щото ни делят 340 километра в момента, но има време :) Пак ориз да сготвя :)



Наслаждавайте се!

Кулинарно 4

Нищо особено, просто едно прекрасно барбекю на двора вкъщи. Няма по-вкусни неща от простите, нали така :)

Любителите на фотографията, извинете за цветните температури и така нататък, но с ксенонова светкавица на телефона ми - толкоз. Ако някой се сети да ми подари едно D80 - може и повече :)



Ако ще си правите сами каймата за кюфтета на скара - поискайте бакалина да я смели малко по-едро и да не пести от мазничкото от свинското (шарени гърди най-добре). И като я измесите със сол и черен пипер (с малко кимион за разкош), добавете 20-25 тегловни % вода към каймата (200-250 грама на всеки килограм). Стар балкантуристки трик, но каймата става пухкава и идеална за скара.




Наслаждавайте се!

Трамвай №1

Какво точно се очаква от нас да правим на тази седалка в трамвай №1 в София? В неделя следобед.

Кулинарно 3

След кратка дискусия в профила ми във Facebook и въпреки топлото време, наред е добрият изпитан чийзкейк, New York style, който би харесал дори на Даян Кийтън. Въпреки калориите в едно средно голямо парче :)

За тънкия блат най-отдолу трябват едно пакетче чаени бисквити, 100 грама масло и две лъжици кафява захар. Натрошете бисквитите на ситно, разтопете маслото, объркайте трите съставки добре и разстелете върху хартия за печене на дъното на тава. 10 минути на 200-220градуса във фурната и вадете. Не изключвайте фурната :)

Тук е мястото да кажа, че не обичам кухненската механизация от сорта на роботи, миксери, пасатори и тънъ. Работя на ръка. Между другото, за мъжете читатели да споделя, че биенето на белтъци на сняг на ръка е чудесно упражнение за предмишница.

В голяма купа поставете осем пакетчета крема сирене (марката няма значение) = 1 килограм сирене. С пресата, с която обикновено правите картофено пюре, размекнете сиренето и почнете да добавяте по малко захар, общо 250 грама. Като стане достатъчно меко - оставете пресата и се прехвърлете на дървена шпатула. Идва ред на три супени лъжици брашно. След тяхното разбъркване, добавете една ванилия и настърганата кора на един лимон. Следващи в редицата са четири големи яйца. Добавяйте ги едно по едно, в началото сместа става лигава, но ще познаете, че идва ред на следващото яйце, когато пак стане кремообразна. Тук забравете енергичното упражнение за предмишница - движенията са бавни :) Накрая едно пакетче от 200 грама заквасена сметана завършва композицията.

Изсипете върху изпечения блат, заравнете отгоре-отгоре и обратно във фурната. Пече се 10 минути на температурата на блата и после още 25 минути на 100-130 градуса. На 26-тата минута изключете фурната и не вадете чийза за още два часа. Така ще се стегне и ще добие приятна консистенция. Възможно е да се появят пукнатини отгоре, да не ви пука. Нормално е

Добре е да ползвате такава тава, със закопчалка на страничния борд, за да извадите лесно накрая кейка и да му запазите формата. Ако нямате, запазете спокойствие, оставете си го в алпаката и се пригответе да жертвате първото парче за постигане на търговски вид на следващите :)

Като го извадите след два часа почивка във фурната, идва ред на заливката. 200 грама заквасена сметана, разбита на ръка с 2 супени лъжици кафява захар и малко лимонов сок (2-3 чаени лъжички). Дава доста бял, равен и ресторантски вид на кейка :)

Така готов, на кейка му трябват още часове (или най-добре един ден) в хладилника, преди да стигне до масата.

Последната част е декорацията (търговското копче). В моя случай това са карамелизирани нектарини, но дайте полет на въображението си - течен шоколад, карамелов топинг, боровинково сладко - като са калории, да са :) Кафена чашка вода и супена лъжица захар, заедно с масло колкото за една намазана филия (извинете, ама съм зле с грамажите, карам на око и усет) - в тигана докато почти изври водата и захарта почне да се карамелизира. Тогава добавяте нарязаните плодове и държите докато ви харесат. Лека почивка докато нарежете парчетата кейк и ги сложите в чиниите и сме готови. Отгоре или отстрани, със или без останалия сок - въпрос на вкус.


Наслаждавайте се!

Кулинарно 2

Като съм започнал с редените зеленчуци в тава и после фурна, да продължа с едни картофи със сметана, рецептата за които заимствах (пардон, откраднах) от ресторант "Београд" в Бургас. Ако имате път натам, посетете го :)



Режете на тънки шайби, редите върху малко зехтин, после сол и черен пипер. Накрая сметана и в този случай най-отгоре пармезан. Топла фурна и проверка дали са станали :)

Другото си е класическата шопска салата, тук снимана преди да отиде неовкусена за един час в хладилника. Към класиката аз добавям и малко черен пипер, който допълнително отваря вкусовите луковици върху езика и така зеленчуците могата да се усетят по-интензивно. За истинския вкус на доматите е задължително и малко оцет (или балсамико).


Наслаждавайте се!

Кулинарно 1

Отпочвам една нова рубрика в този мой блог, стига съм ви занимавал със сериозните неща като битката ми с Парламента :) Имам себе си за що-годе добър кулинар и добих смелост да споделям в снимки манджите, които моите домашни са принудени да ядат :) :)

Почвам с едни редени зеленчуци, с благодарност към списание GoodFood, които за месец август са се отдали на тиквичките. Много е просто, ефектно и доста вкусно.



Тиквички, патладжани и домати на кръгчета, наредени на спирала и в средата една цяла глава чесън. Зехтин, сол, черен пипер и розмарин. После за един час във фурната и сме готови. Накрая може да смачкате чесъна (почистен) и да поръсите мозайката. Много успешно върви със сирене на тиган (Карловско са пуснали едно тип "Халуми")

Второто от снощи са добрите стари свински медалиончета на тиган. За разкош са посипани с натрошени сушени манатарки и каквото остане в тигана е размито с около 13 грама бяло вино (каквото има в хладилника). Малко бях поотпуснал солта, но ... вземам си бележка.



Наслаждавайте се!

Да се съобразим с таргета

Снимката е от гумаджийница в Бургас.

Да гласуваме

Ден първи на 41-вото Народно събрание. Нови костюми, прически, настроение като на първи учебен ден.

И с гласуването с чужди карти щели да се справят новите. Да видим.

Не ми пречи на мен да дам своя дан-предложение как да стане справянето. С парите им, грубо казано. Най-лесния и ефективен начин да няма гласуване с чужди карти е депутатите да гласуват като използват дебитните си карти, по които Парламента им превежда заплатите. Много проста промяна във функционалностите на пластиките и на избраниците може да бъде забранено да теглят парите си на каса в банката. Още по-проста модификация може да ги накара да въвеждат и пин-кода си като гласуват.

Така ползата ще е двояка - хем няма да си дават картите на друг, хем ако го направят - народа лесно ще разбере чии негови избраници не ги е еня за платата им, ерго насъщния им идва от други източници.

Малко видео

С благодарност към сайта на bTV, откъдето свалих клипчето.

Почти свърши

Днес беше заседанието на Комисия за защита от дискриминация по моето дело за "ергенския данък".

Като първо заседание, Комисията трябваше да ни помири, но очевидно това няма как да стане, затова се пристъпи направо нататък. А нататък няма, поне днес нямаше - решението на Комисията ще получа по пощата след около две седмици (надявам се).

Друго искам да споделя - аргументите и стратегията на защита на Министерство на финансите, представено на делото не от г-н Орешарски, а от г-жа Наташа Георгиева, главен юристконсулт.

Аргумент първи - аз като жалбоподател не мога да бъда жалбоподател. Защо не мога - защото не съм представил доказателства, че съм дискриминиран.

В свободен прочит това означава горе-долу, че гражданите на Републиката не могат да сезират органите за нарушения и дискриминативно отношение. Защото аз съм дискриминиран по отношение възраст и семейно положение и още през февруари месец тази година попитах Комисията дали искат удостоверение за семейно положение и копие от лична карта. Не поискаха. Защото не са необходими.

Защото, г-жа Георгиева, в случая не съм само аз. Има още няколко стотици хиляди души в тая държава, които или не са женени (като мен) или са женени, но са над 35 години. Факт.

Аргумент втори - Министерството не може да е ответна страна по казуса. Защо не може - щото промяната на закона била внесена от "група народни представители".

И понеже г-жа Георгиева се е запознала с всички документи, тя ясно е видяла, че аз съм призовал Народното събрание, а Комисията за защита от дискриминация е преценила да пренасочи иска към Министерството.

Обобщение - нищо в аргументите против на ответната страна не е по същество. Нищо. Процедурно-тактически опити да минеш между капките. Не става - някой трябва да го отнесе и да поеме отговорност. Накрая.

И накрая да изразя една моя надежда. Надявам се становището на Комисията да е препоръка към Народното събрание да промени законовата разпоредба. Ако реши обратното - чака ни Върховен административен съд.

Защото аз няма да се откажа.

Предисторията можете да прочетете в блога "Писма" на вестник Капитал, а мой портрет (за тези, които не ме познават) - на страниците на вестник Стандарт.

Резово

Кратка разходка до Резово този петък. Тихо и спокойно място, където "денят завършва с първа програма", а в единствения работещ ресторант в края на юни ... цените са като в ресторанта на хотел Луксор, Бургас.

Е, има и някои места, където цените не са обявени, защото партито е частно и само с клубни карти.






















Естествено, задължителната снимка на "съседната територия" на фона на камбаните от двора на църквата.

















И накрая същите камбани, но в по-приятен (за мен) ракурс

Екстремно зелено

Аааааа, прекалиха

Шведски еколози изчислили колко диша и колко пръцка една крава преди да произведе едно кило месо, което да бъде така добра да тури жертва в олтара на моята трапеза. 25 килограма въглероден диоксид. Еми да измислят крави, дето не дишат тогава ... или да не газоотделя отзад примерно.

Човека затова е по върховете на хранителните пирамиди, щото яде всичко (айде, почти всичко ... Магърдич и "Страх" правят изключения).

Зеления екстремизъм нещо почва безмерно да дразни.
- Не яжте крави, щото отглеждането им увеличава парниковите газове
- Не ползвайте перилни препарати, щото фекалните води цъфтят в розово после
- вие допишете следващото не

Ето как сите зелени движения ще се опръцкат сами ... Щото нали знаете - на една каца с мед и ей-тонинко лайно й стига. И отгоре й идва (на кацата)

GreenPeace поеха вече в тая посока (справка около 60% от даренията отиват за издръжка на самата корпорация вече, каквото остане за спасяване на китовете - остане). Има тука едни калкулатори, дето ти смятат отпечатъка ... ми той дай направо да мрем и да се самозаровим, че да спрем да отпечатваме озонова дупка ...

Burn ...?!?

ОК, знам ... чета етикетите и продуктовата информация по опаковките, щото ми е интересно какво си проправя път през устата ми.

Аз ли днес съм неадекватен или наистина някоя машина е превеждала текста за Burn (на Кока Кола енергийната напитка) ... ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА СУХО И ХЛАДНО (това добре) ама ДА СЕ КОНСУМИРА НА ТЪМНО ... като как да го разбирам това твърдение.


Моля, помогнете

Do You Remember the Movie :-)

С извинение за качеството, ама черната ми страна (телефона) това успя да свърши тая заран. Enjoy

Госпожа другарката

Върви ми да ставам неволен свидетел на любопитни случки. Като от тази сутрин.

По пътя за офиса обикновено минавам през паркинга на Министерски съвет (знаете го, зад сградата, до Банята). Тази заран под бариерата мина черен голям мерцедес и спря пред входа. И нищо. Шофьора (да не си представите някой левент охранител от НСО, не) слезе, заобиколи и отвори задната дясна врата. И оттам елегантно се измъкна госпожа другарката Масларова.

Моите изводи:

1. Другарката Масларова вече е дама. Няма го онзи плам и жар да настигнем и задминем мъжете, така присъщ на времето на развития социализъм. Смирено изчаква силната половина на човечеството да се погрижи за нея.
2. Другарката Масларова се вози на задната седалка. Похвално
3. Другарката Масларова се вози в мерцедес, не като другите министри в черни БМВ-та

Последната точка особено важна за мен. Как всички останали ги търкалят в едни лимузини, чиито всички регистрации почват с 60, а тя в по-нова, по-голяма и по-черна? Явно ресора го изисква, сигурно Мерцедес по-малко неприятни асоциации извиква в посрещачите колчем Госпожата отиде на посещение или на откриване на дом за социално онеправдани неравностойно разположени опосуми (само такъв нямаме комай, време е)

И понеже умът ми услужливо асоциативен, сещам се за една друга случка с министерска лимузина, от миналата година.

Помните шестте дена почивка дето любящото правителство ни поради лани? Помните.
Помните как задръстихме КПП-тата към Гърция на първо число май месец? Помните.

Аз помня едно друго нещо. В последното село преди Атон (Уранополи), в един хотел (Акти) група самоорганизирали се българи туристи се наслаждавахме на дългата снага на министъра транспортен, в комплект със служебната лимузина, още едно возило, жени, деца и придружители. Помня мини-скандала, който се разрази в хотелския ресторант, защото едната от жените (сигурно в грижа за децата) беше отпочнала процедура по намазване на половин дузина франзели и напълването им с колбаси (вероятно щяха на разходка да ходят и да си имат нещо за из път) - предвидлива майка и домакиня, но срещна отпора на персонала, щото то вярно закуската безплатна ... ама да наобядваме и армията министерска ... размина им се. Тоест хотела не си получи допълнителното заплащане за екстра-храната, но пък и дамата не си получи саднвичите за воаяжа.

Два дена по-късно вестниците в родината писаха за посещението министерско в Хилендарския манастир. Това добре, имало е държавническа работа за вършене. Ама да си го комбинираш с едни почивки с помощта на служебното лимо ... не го разбирам и това си е! Надявам се грешката не е в мене ....

Дела и документи

Ще се съдя с парламента на трети юли тази година.

Правилно сте прочели, жалбата, която подадох в Комисия за защита от дискриминация е уважена, разпределена е за разглеждане от разширен състав на Комисията (5 членове) и първото изслушване е насрочено за последния работен ден преди парламентарните избори тази година.

Предисторията можете да прочетете в блога "Писма" на Капитал или на сайта на Стандарт (упс, няма го там вече, препечатано в лекс.бг)


Аз че ще се явя, ще се явя - спор няма. Вземам си един ден отпуска и в указания час - там, на адреса. Само ми е интересно кой ще представлява ответника, в моя случай Народното събрание. Щото както неофициално сподели една служителка на Комисията "ами той вашия случай малко по-особен, щото кого от Парламента да извикаме"

Очаквайте подробности и резултати.

Chill-out

Нямам сила

Тук исках да пиша как се чувствам и как много искам един зареден калашник в ръцете и всичките отговорни за контрола на каквото и да е контролируемо в тая държава да са ми пред очите. Но не е човешко от моя страна.

Затова ще си затрая и ще позволя на себе си единствено да затворя очи и да си представя картината от горния абзац. За временно облекчение.

Защото и аз съм Господ. Забавям, но не забравям.

Интригата на каузите или каузата на интригите

За да не се чудите, ще почна със заключението. Тъп народ сме и това си е!

Тъпо гледаме по "талавизора" как разни учени хора ни обясняват с тежки научни термини за едни заболявания коварни. Толкова коварни (заболяванията) че си стояли тихичко вътре някъде у нас и всяческите ни опити да ги убием с бира или по-силни алкохоли не действали. И един ден, като най-коварни бацили излизат и става тя каквато става. И за да предотвратим, видите ли, коварната им поява в слънчев ден, тест трябва да си направим. И цялото това нещо, дето ни го показват, опаковано като кауза. Пускай народе смс-и, пускай да съберем пари за каузата и да тестваме тестовете. Само дето ако ти я открият коварната болежка, лек няма, да не си помислиш нещо. Въпроса е тестовете да продадем, да разкараме складовите наличности, щото каква я мислиха от фирмата, каква стана тя.

Пускат ти друго зарибявка, народе мой. Тоя път със СПИН те плашат. Там вече си знаем, че лек няма, ама друго си е една друга фирма на наши хора да си пробута поддържащата терапия, нали. Келепир да направим, премиални да има.

Сега да видим какво ще измислят за рака на шийката на матката например, сигурно профилактира срещу ранна поява на бръчки зад ушите, знам ли. И народа пак ще пусне една вяра и ще образува опашки пред аптеките. Той така пусна една вяра и на Симеончо и образува трафик пред урните, пък после се псуваше под одеалото.

И какво се получава накрая - покрай Илия намразвате и светията и спирате да пускате смс-и. Щото и вие като мен се чувствате омерзени и използвани както когато в гимназиалното ми време един клошар сутринта ми обясняваше как не му стигат парите за билет до Горна Оряховица, пък следобед ме убеждаваше, че в Казанлък трябва да ходи. Оттогава съм си изработил една сеялка и плявата безпогрешно си отива на мястото, отсята. Просто си отговарям на въпроса "Кой печели?" и нещата и те по местата си, бегом марш. И под одеалото ми други неща се случват :)

Айде със здраве и сейте плявата от брашното.

Бате шефеее, не така

За всеки, който с престорена погнуса ще продължи да чете тия редове - да, гледах финала на ВИП Брадър 4 снощи. Гледах го почти до края, до момента в който Венелина Гочева се изпусна да признае, че Мария Гроздева е втора и утрепа интригата, но това е друга тема.

Гледах поради няколко причини:
1. Да отброя колко шамара под формата на смс-и ще получи държавата със своето импотентно отношение към различните, хората със специални нужди и хората в нужда
2. Да отсея за собствената си преценка докъде могат да стигнат вип-овете, вип-ките и вип-четата в пресоляването на манджата, понякога грешно определяно като собствен публичен образ
3. Да позная кой ще дере гърло наживо и кой ще пунтира със срамежливи синбеци и откровени плейбеци

Шамарите са доста, направо достатъчно. Део вместо да излезе от къщата, май трябваше да напусне държавата и да угаси лампите. Да ме прощава гореупоменатата Гочева, но България отдавна не е бедна държава (факт, ние сме в клуба на ония 30% от всички държави, които са определени като богати) и в тоя ред на мисли нека уважаемата главна редакторка да си преосмисли приоритетите и да си смени аршина, най-вече.

Доста далеч могат да стигнат, оказва се, нашите обществено-известни, публично-популярни и национално-разпознаваеми образи. Дотам, че да експлоатират нагло, нечистоплътно и докрай дарбата на едно дете, на което за съжаление липсва нещо друго. Крис е феномен, но ние (те) феноменално могат да го изтъркат. Бързо и с настървение, като билет от моментна лотария и да го пратят при останалите непечеливши билетчета.

Пунтарите си личаха от мили разстояния и нямам свян да ги споделя. Лили Иванова, при цялото национално уважение към таланта и дългата й творческа кариера, се осра. Методично и с финес. Със същия финес, с който се правеше, че уж си вади левия рус кичур, палаво попаднал в устата, наведена "вадеше" такива тонове, че да настръхнеш. Само дето ги вадеше машината. БТР-ите се възползваха от нейната пътека и продължиха през просото. Барабаниста даже не си правеше труда да пази ритъма - бие там нещо, хвърля палки все едно палачинки обръща, пък тоновете показват удар. Маргарита Хранова или си е циментирала гласа някъде преди 30 години или и тя пусна машината да пее. По-скоро второто. Голяма е, пее та се къса, ама си личи, че устата се отварят, пък звук не излазя.

После чалгарите им били виновни. Ми виновни са, щото пеят. Софи Маринова, батко Калайджиев. Пеят си хората - толкова, колкото могат. А някои от тях могат доста повече от вас, естрада такава. Един умен рекламист навремето каза на колегите си "Не наричайте клиента идиот, това е вашата майка". Зрителя, мили мои сценични динозаври и той не пасе трева и не е идиот. Като пеете си личи, като зинете нямо - още повече.

На победителите, иначе, честито.

Ще чакам да видя нататък как ще им се случват нещата. С благотворенето, не с друго. Другото е ясно.

Загадка

Премиер на посещение в Москва.

Посещение има, Москва има, премиер няма ...

Москва има, премиер има, среща няма ...

Да се объркаш направо, кое го има, кое го няма

БГ Бубка

Сергей Бубка освен със шестте си световни титли овчарски скок е известен и с факта, че е изобретил стратегията бубка. Знае се, че още в началото на своята кариера, Бубка е бил възможен да скочи шест метра и отгоре, ама защо да си стреля целия патрондаш украинската му лисица. Малко по малко, по сантиметър-два на стъпка и ето ти тебе цяла спортна кариера, медали и купи за библиотеката в хола, държавна пенсия и волга подарък.

Българският Бубка е наречен от майка си Яне, по баща Янев. Натрупал едни папки в килера и пред вратата му върволица от анонимни полицейски служители, които само нему имат вяра и мъкнат ли мъкнат сигнали. Само дето само наблюдаващите офицери от ДАНС и Яне още си вярват на тая буба. Умните хора вече гадаят кой ще е следващият злободневен проблем, с който ще адресират Яне с някоя папчица. Нека се пробваме ...

1. Боклука на София?
2. Мръсни тайни около Първанов?
3. Агентурни пикантерии около някой десен политик?

Да намирате най-малкото общо кратно? Правилно - все каузи, угодни на битието на хамстера министър-председател. Борбата е на няколко фронта, но Сергей знае, учил се е от опита на шивачките-многомашиннички и тъче ли тъче. Пък да видим.

За дупетата

В последните двайсет години една тенденция ме тревожи. Много.

Минат не минат четири години и по екраните и плакатите като се нароят едни млади, стройни, умни, сръчни, увратни ... депутати да стават. Ми да стават, лошо няма. Лошото идва после, като почнат да се заседяват по банките и кабинетите и задните им части отпочнат стремежа си да запълнят цялото седално пространство в широкия министерски кабинет.

Няколко примера привеждам моменталически. Помните ли Милен В. като се върна от Лондон да оправя България какво стройно и пъргаво ергенче беше. А сега като почнат да го снимат по вестниците и оп, глътне коремчето и стегне бузки. Ама виждаме ние, не спим.

Николай В. и той едно време като си дойде, беше толкова мащабен, че лесно се поддаваше на домашни инциденти (тип жена ми ми насини окото) току се появяваше пред публика бушониран. Сега не - стабилен тен, няма синини, даже толкоз натежа, че почна отпечатъци по тротоара да оставя.

Президента П. помните ли? Левенто чедо, историк ... пък сега ... бузьо и гъзьо

И моят любим хамстер Стамишков. Какво миловидно беше (тип да му нащипеш бузките румени) в началото. А сега бузите толкова големи, че не се събират в кадър. Дупцето и то нарастнало пропорционално на несъбраното ДДС.

Едно ме притеснява обаче. Доста ме притеснява. Задника и очите, анатомически, при мъжа са на един бушон. Тоест дебелогъзието и дебелоочието прогресират заедно.

Поклон ...

... доземи!!!

Дълбок поклон към цялото правителство, начело със Стамишков (а.к.а. хамстера) защото мисли за народа и без скрупули, забава и уплах въведе извънредно положение в София.

Понеже вече смея да припозная Дядо Коледа в хамстера, ще посмея да си пожелая още няколко неща, ако не е много нахално от моя страна:

1. Да се въведе вечерен час, така по-бързо ще се събират боклуците от улицата
2. Да се въведе национална униформа за всички, работещи в държавните учреждения да е червена, за гнусните частници нека е синя
3. Да се произведат бели ленти за ръка с някакъв подходяш символ (примерно 6-ъгълна звезда) и всички, които не си изхвърлят боклука на определените за целта места, да бъдат задължени да я носят непрестанно
4. Обществено да бъдат порицавани всички, които носят сини работни униформи и имат наглостта да печелят месечно повече от една легална министерска заплата
5. За бързо справяне с кризата и изпълнение на отколешната мечта социалистическа тая страна да стане водеща сила на пазара на горива, да се въведе дневен лимит за бензин. Остатъкът да се събира принудително и да се продава на световните борси

Дядо Хамстер, това е само началния ми списък, като се присетя за още други обществено-полезни неща, пак ще ти пиша.

Дневният ред ...

... на един хамстер

01.00 часа - Да се събуда облян в студена пот и да си запиша нещо на едно листче
02.00 часа - Да проверя къде е листчето
07.00 часа - Да прочета на глас на Елена какво съм написал. Тя да го хареса много. Написал съм "Да възложа на няколко министъра да ми намерят причини и начини. Трябват ми, щото извиненията и оправданията ми към Вълка вече не вършат работа, който пък ми каза, че боклука е новия газ и нали не искам и аз както Карлович. Не искам"

09.00 часа - Да извикам майстори да ми сложат нова изолация на прозорците, не мога да се съсредоточа от тия протести навънка.

11.00 часа - Да извикам бойни другари да измислим как Кремиковци да продължи да работи поне до края на август. Да проверят другарите разни фондове, от които можем да плащаме на инвеститори да инвестират временно.
13.00 часа - Да хапна нещо

15.00 часа - Да ударя една шайба до Барозу, да го питам дали е прочел последното ми писмо и какво мисли да ми отговори. Тия експерти нещо много ги бавят, не бива така.

17.00 часа - Елена ми се обади и ми каза, че е харесала написаното. Умна жена.

19.00 часа - Барозу ми се обади. Прочел го, ама няма да ми отговаря. Що така?

Тя е жива

За вярване или не, но демокрацията е жива!!! По свой си начин, но крета ... мъждука и се опитва да свети като премазана светулка върху спирачния път на валяк. Не заради нещо друго, ами просто така е по-добре. За хамстера Станишев и кръговете мишки и плъхове около него. Наистина е по-добре.

Имаме си призната действаща демокрация, никой не може да оспори това. Имаме си и най-наглото правителство, което сме си избирали в последните години. Имаме си и най-беззъбата, импотентна и хашлащка опозиция, която можем да си пожелаем.

Някой да вижда пречки наглярите да си въртят гешефтарските завери? Опозицийката, тя милата, седнала като недокосната мома на ръба на леглото, чака. Чака сирищнишкия хубостник да насрочи дата за избори. Щото тогава на момата може да й дойде ...

Някакви стотина блогърчета се опитват да правят вятър и всеки си тръби за неговата си болка. И ето ти тебе парадокс - лайте си, блогърчета, вятъра отива в алените ни платна. Щото още веднъж доказвате, че има демокрация тука и тя е жива.

И аз съм част от тоя лай зад оградата. Пазя си територията един вид. Нямам избор защото.

Математиката вече не е точна наука

Излиза, че математиката вече не е точна наука. Поне според хамстеровия министър на парите и паричките.

Как стигам до това дълбокомъдрие ли? Ето как:

Като едно прозрачно министерво, минфин си публикуват данните. За януари - добре, по национален бюджет 631 милиона излишък. Като туриш и някакви европари и току стигат милиард (907 милиона). Идва февруари и какво да видим. Ми те жълтиците в гърнето намалели, вече са 300 милиона. Айде слагаме и европейските пари, ама пак стигаме само до 587 милиона.

Де го милиарда от преди един месец ... няма го ... Или някой е бъркал в оцетеното буре (справка Чудомир) или най-добре някой както прозрачно ги е турил тия числа, така прозрачно да вземе да ги обясни. Мъжката, с бяла риза, вчесан перчем и айде на мегдана.

Не, както знаем вече - математиката не е точна наука. Нищо не й пречи на устата министерска да изрече, че няма таквоз нещо като намаление нивото на парите в сантиметри. После притежателят на същий тоз сурат да внесе поправка (помните ли кои политици пращат преводачи да обясняват какво са имали предвид) и да изтресе, че нищо притеснително нямало, очаквано било това. Ама какво ме учудва - гьонсуратщината явно е заразна. Естествено че е очаквано, горе долу колкото сто милиона лева бонуси е очаквано.

Добре, господа министри и господин хамстере, не разбирам от икономика, висшата математика ми е близка колкото космодрума Байконур. Това не ми пречи от личен опит да знам, че ручането на жабета под светлините на рампата е неприятно в своите последствия занимание.

Пак от опит знам, че като ми показвате картинка със залез и дългокоса девойка, яхнала бял кон, да тича по прибоя ... трябва да потърся лайната из дюните някъде.

Рошави въпроси

Кое е по-важно - да са ти тонизирани задните прозорци на таралясника или да ти е тонирано на душата?

Като те няма онлайн, дали си болен или просто си в градината и подстригваш райграса?

На кого му е по-лесно - на кюрето да се откаже от секса или на равина от шунката?

Ако пет пъти изям по три бонбона, по-сладко ли ще ми е, или да изям три пъти по пет?

Да искам или да мога?

Двойка софийски гъзове

Неделя, ранен следобед. Малко вали, но приятно.

Само дето двойка софийски гъзове решават да разходят по едно канапе на четири гуми по пешеходния булевард Витоша. Насладете им се.


От същия следобед, на различно място имам и друго впечатление, но не ми стана снимката. Иначе щяхте да видите друга двойка, тоя път униформена, настанена в полицейска кола и половинката зад волана сладко приказва по телефона, докато управлява возилото по Арсеналски.

Айде със здраве, двойки софийски ...

Big/small

Голямата правда е възможността държавата да използва всеки един ресурс, за да решава проблемите си, в това число и борбата с престъпността. Ресурса в случая е един Тошко. Голямата неправда обаче е същия тоя ресурс (Тошко) да го ползва политически съперник.

Голямата правда е дотолкова да предпазваме децата си от всяка една заплаха (ожулени колене, гълтане на вода, четене на непристойни текстове и коментари в интернет, насинено око, махленски войни, гледане на инсценирани опасности, вируси и други) че накрая на процеса да произведем гражданин тип "бройлер". Голямата неправда е, че за съжаление в светът оттатък оградата на къщата добрите пеперуди все още не са се научили да се хранят с лошите крокодили.

Някой да си спомня?

Сеща ли се още някой за декларацията за вината, която група будни и национално-отговорни социалисти предложиха да бъде приета от партията-майка на нейния 39-ти конгрес? (дано не бъркам цифрата)

Никой, естествено.

Съвсем резонно никой не се сеща. Защото неприемането й легитимира сегашните дегизирани комуняги, че въпреки миниатюрните грешчици, управлениието им през ония 45 години е било правилно, прогресивно и е извело страната от феодализма направо в социализма, тоест пак сме прескочили един етап (тази теза май също е забравена вече). Същото това неприемане легитимира продължаването на методите и похватите на бившата ДС, въведе в публичното пространство образа на добрия шпионин, даде възможност сиви кардинали да запазят и разширят своите сфери на влияние, доведе до политически и други публични убийства.

---лирично отклонение---
Чудно защо на сайта на майката-партия няма "ни дума, ни ред" за предишните конгреси, за историята и действията й през годините след 1990. Малко прилича на активната работа на "Министерството на войната", но сигурно социалистите тая книга не са я чели, просто са налучкали.
---край---

Та понеже мама-партия не се е самокоригирала навремето, няма какво да очакваме положително нещо да дойде, да се случи, че й да остане за бъдните поколения. Сенки генералски ще продължават да дърпат конци, председателя на министрите ще продължава да придобива формата на хамстер, много много бивши зам-нещо си ще продължават да си заменят урвите срещу тучни поляни, празни подписани чекове тип договорите на Батко ще поемат пътя към превръщането си в обществена норма.

Дали?

Дано не!

Една утеха ми е остала, избори идат

Ще те чакам в осем под колоните ...

... ама не под колоните на Валентина (помните я сигурно) ами на министерския съвет.

Що там? Ми щото там работиш, кво толко
Що в осем? Що не
Що в неделя? Е, сега на интересни ли ще се правим, а

Да им имам диалозите смислени и да си имам тъпата глава да ги гледам, че да стоя втренчен в късните емисии, сякаш Армстронг на Луната каца... Що не вземат се наплюят качествено най-накрая, ами се дърлят като мартенски котараци за проскубана женска

Станишев - некадърник или гьонсурат?!?

За втори път ме напъна този въпрос след вчерашните брюкселски случки. Станишев казал на Барозу, че искаме още пари за затворените реактори на Козлодуй и Барозу (вместо да си го премести, както се очаква) се съгласил официално от името на ЕК. Разбиваща победа в лицето на мерзкия империализъм нанесена от бедното планинско овчарче, справедливостта е възстановена и прочее словоформи от близкото минало.

Да ама не.

Барозу казал, че ще разгледат станишевото искате на заседание на Комисията, тоест наистина си го е преместил човека.

Та на въпроса - Станишката некадърник ли е, че не е разбрал тактичния отказ или е гьонсурат, който го е разбрал, но по почина на чичко Гьобелс е решил, че номера му ще мине.

И тук да споделя кога за първи път ме обля студена пот със същия въпрос - като махнаха синдика на Кремиковци, представител на държавата. Ще го махнат разбира се, избран е със само 48% от гласовете. Та като го махнаха синдичето и Станишев пак така - ние ще я видим тая работа, социалната справедливост, защитата на работниците, дрън-дрън.

И така същият въпрос отново - некадърник ли е бил тогава, че не е знаел за малцинственото избиране и очакваното скорошно сваляне или гьонсуратлъшки е знаел, но си е траел като наакано бебе с тайната надежда да не се размирише?