Тук исках да пиша как се чувствам и как много искам един зареден калашник в ръцете и всичките отговорни за контрола на каквото и да е контролируемо в тая държава да са ми пред очите. Но не е човешко от моя страна.
Затова ще си затрая и ще позволя на себе си единствено да затворя очи и да си представя картината от горния абзац. За временно облекчение.
Защото и аз съм Господ. Забавям, но не забравям.
Няма коментари:
Публикуване на коментар