Жълто

Снимка www.ecobulpack.com

Втори ден ми липсва нещо жълто!!!

Като едно погражданчено социално животно, yours trully привикна да си разделя отпадъците. Честна градска, така си е :) Хартийките, опаковките, всякаква пропаганда тип "брошурка на метро" заминава в чистото пликче, а като съм в добро настроение и измитите кофички от кисело мляко, майонеза и друг джънк им правят компания.

Излизам с така сбрания боклук в понеделник и що да видя - кварталната жълта кофа я няма. Не се е скрила зад ъгъла, няма я зад будката на Паркинги и гаражи, на нейното място няма купчина стопена пластмаса. Мистерия. И тук представете си ме мен в понеделник сутрин - изкъпан, обръснат, анти-респирант под мишниците и леванто зад ушите, раницата за фитнес на гърба, усмивката 28 карата, чорапите чисти. И ми я няма кофата. Жълтата.

Не съм седнал на бордюра да рева безутешен, ако това си мислите. С ядно Шакил-о-нийл-забива-за-тройка замахване запратих разделно събраното в общовойсковата кофа. АЕС-Х да му мислят.

Днес ситуацията се повтаря. Този път съм с две торби, но жълтата кофа пак я няма. Психически подготвен, отделям внимание на черната и тръгвам да обикалям района за жълта кофа. И емпирично установявам, че в района на задния двор на Министерски съвет, което с други думи си е пъпа на София ЖЪЛТИ КОФИ НЯМА.

Пироман далтонист да си - няма да намериш ни една да й палнеш клечката. С трън да въртиш, само черно ще закачиш. След като вече четвърти ден ми я няма жълтата кофа, Монк в мен се обади на Екобулпак да пита. Познайте дали му вдигнаха телефона или дали му върнаха обаждане. Като е така - ще подновя старата си практика в знак на мълчалив протест да си хвърлям остатъците в кофите на Министерски съвет. Бойко има опит с боклука, ще знае какво да направи с моя скромен принос. Халал да му е, сливи не искам.