Рестарт

Просто е, системата е зациклила и е необходимо някой с достатъчно разум и топки да използва бастър-копчето. При простите системи схемата е "среден пръст за четири секунди" и екрана светва наново.

При малко по-сложната държавна машина ще са необходими повече средни пръсти в синхрон.

Отдавна ми се върти в главата една полу-безумна идея за частичен рестарт на държавната система, особено в частта правораздаване и правоохраняване. Всъщност не е толкова безумна.

Аз искам:

1. Промяна на Изборния кодекс и синхронизиране на изборите за Парламент и местна власт. Така ще даваме мандат през четири години на преобладаващите настроения и ще спестим доста средства за организация. Някак си очаквам и повече синхрон между централната и местната власт.
2. Райониране на населените места и мажоритарен избор на общински съветници. Сори, принадлежността към силната партия не е достатъчно за представителство.
3. Всички по-високи постове в системата на МВР и правосъдието да станат изборни с въвеждане на образователен ценз. Няма нищо лошо или сложно в това хората в града да избират шефовете на РДВР-тата и РПУ-тата. Същото се отнася и до ръководителите на районните и градските съдилища и прокуратури.

Не искам много, нали?

Аз избирам, ти избираш, той избира, тя избира, ние избираме. Сори, май избрахме

източник - www.bnt.bg

Като че ли избрахме. Не всеки един поотделно, а заедно всичките с право да го правим. Нали не сте забравили, че сме в състояние на представителна демокрация и на четири години се провежда мащабно социологическо проучване, наричано за краткост избори.

Някои от нас избраха статуквото и дадоха глас на строителите. На моите приятели във фейсбук ще кажа следното - спрете да съдите за света по себе си и да си мислите, че изборът на хората е продиктуван от страх (да не си загубят работата) или страх (да не дойдат други да ги доят). Седнете си на гениалните части и размислете малко - тази партия говори по начина, по който говори мнозинството от населението. Дори и изтеклият записан разговор от вилата им е близък и познат, те така си говорят.

Ама вие се обиждате, наричате това профанизиране на политиката, ама не можело така да се говори. Мили ми ради госпожини - може, така се говори. Ако гнусливо туряте кърпичка под носа всеки път като чуете думата "педал" ... не излизайте от вкъщи, моля, има опасност да получите пристъп само на 12 километра извън обсега на обичайните ви местообитания (къщата, офиса, клуба, парка, пистата).

С риск да ви обидя, мили ми, светът не започва и не свършва със собственият ви кръг, който вие удобно наричате "приятели, познати, колеги". Истинското име на вашето обкръжение е mutual admiration society. И не, светът не се движи от реката от хейт, която създавате. В допълнение - светът не се управлява с мърморене, критика и постоянно споменаване на терминал 1 и терминал 2. Ако толкова много ви се отлита оттук - айде, пътя. Няма да ви спирам.

Други от нас избраха да се върнат ония, дето увеличават пенсиите. И какво лошо виждате в това? Или пак премерихте света по себе си? Данни на НЦИОМ показват, че младите под 30 са най-малко гласувалите. Най-масово са гласували хората над 60. Ми какво да ви кажа - топло време, слънчево, гласува им се на хората. Разбираемо е и друго - ако човек сега е над 60, то при началото на промените е бил на 40 и нещо (примерно), работил е на сиво, черно или не е работил последните преходни 23 години, осигуровките сигурно са били близки до минус безкрайност. Що да не си даде гласа на някой, където да трансферира желанието си за "достойни старини". Хем ще има кого да псува в кръчмата, хем току виж пак е ебнал системата и макар да не е внасял за пенсия, ще му я дадат.

Поколение на кантар, уважаеми, на кантар - половината им стаж минал в социализма, другата половина в мътното и калното на прехода. Според вас кой от двата периода си спомня с по-добро? М? Айде пак да се замислите.

Екстремисти, етнически вот и еко-екстремисти няма да коментирам. Дясното и него няма да го коментирам. Само един пример - дават някакъв брадат човек да говори за какво и за кого е гласувал и понеже изборите не са приключили, БНТ не му пишат името и партията. Ама гледам го и не вдявам кой е тоз брадатия, не го познавам. А той бил бившия кмет на Карлово, дето прие боклука на София преди време, гушна едни милиони и после оглави синята партия. Толкоз.

Резултатите са такива каквито са, защото никоя от големите партии не искаше да ги спечели тия избори. НИ-КО-Я. Поправка, една от партиите искаше, ама е прекалено малка, за да й дадат управлението. Всички други, мастодонтите, факторите в българската политика, колосите на управленския капацитет - не искат да се занимават с тая държава. Просто не искат. Вариантите са два - или проблемите са прекалено сериозни и няма опция още четири години да тупаме топката на място или просто не е останало много за крадене и лапане.

Всъщност има и трети вариант - колкото и да не ви се вярва, уважаеми, вашето мърморене и хейт е дало резултат. Щото ги е страх. Страх ги е да не им се види пак червения гъз като се качат на високо. Фейса е прекалено голям вече, народа се понаучи освен да пцуе в кръчмата, да завежда дела в КЗД, ВАС и другаде. И ако тази хипотеза е вярна, то изборите вие ги спечелихте, не мислите ли. Ако тази хипотеза е вярна, то следващия парламент и правителство ще бъдат подложени на масирано гражданско наблюдение и ще го правите със същия жар и плам, с който сте наблюдавали растежа на първите си косъмчета под носа или изпълването на чашките на сутиена през пуберитета (заградете съответния пол).

Честито ви, народни представители, извоювахте пряка демокрация без да сте я искали. Вие сте победителите, ти си победител. Честито. Готов ли си да поемеш тази отговорност?

Откраднати спомени

Ще бъде малко дълго, предупреждавам те ... чети, ако искаш

Месецът е май, годината е 2011 и след много дълга пауза, аз отново имам колело. Всъщност това е първото ми истински мое колело, защото винаги с брат ми сме делили едно колело ... детски спомени. То е бяло и всъщност го избрах, защото е красиво. Може и да ти се стори блондински избор, но красотата е важна част от живота и трябва да я търсиш, намираш, уважаваш и съхраняваш. Купих го един следобед и веднага се качих на него за първият си истински преход през града - от Бъкстон до Операта. По пътя свиквах с него, а и то с мен. На кръстовището на Шератон ме засече лимузината на министър Дянков, а докато се прибера целия треперех. От вълнение, от страх, от преживяното.

Моят нов извор на спомени, май 2011 година

Социалната мрежа се оказа място, където мога да намеря съмишленици и така започна моето ново прохождане. Ако искаш и ти може да намериш нови приятели и познати, много стойностни и ценни хора, много красота. Много спомени. Да обиколиш София през парковете и после да седнеш под някое дърво в Борисовата и да пиете бира и да си говорите, пробвай.

По някое време страхът ще изчезне, повярвай ми. Ще дойде свободата и чувството, че можеш да отидеш навсякъде, буквално навсякъде. С малко вода, нещо сладко и много желание ... можеш. Да се метнеш на седлото и да поемеш за три дена до морето, а по пътя да видиш всичко, буквално всичко. Да усетиш с кожата си местата и аромата на полето, да ти става студено на всеки планински завой, където някое ручейче е намерило път надолу, да видиш как пеперудите искат да летят заедно с теб все едно са делфини в морето, а ти си кораба ... да нарисуваш нова география на страната по вкуса на водата от крайпътните чешмички. Усещаш ли колко много губиш докато си в колата?

Преди залез

Да разбереш с кожата си и с устните си как слънцето върви от ниско под брадичката през челото, до задната част на ухото и гърба ти защото сте решили да се движите в различните посоки и двамата не спирате.

Ще дойде и тръпчивото очакване на почивен ден, когато в ранната сутрин ще отвориш картата и ще забиеш пръст някъде, знаейки че ей сега тръгваш натам и няма да се върнеш докато не стигнеш. Пак с времето ще дойде и силата в краката да изкатериш Копитото, Шипка, Хаинбоаза. Първо бавно и мъчително, после по-бързо и накрая ще ти бъде лесно като песен. Защото ще познаваш тялото си много по-добре, ще знаеш за какво можеш да разчиташ на него и докъде можете да стигнете преди почивка. Ще се научиш отново на много неща, ще откриеш места и гледки, от които няма да ти се тръгва. Ще живееш нещо различно.

Ще познаеш много нови хора и повярвай ми, ще преживееш много върхове и много разочарования. Така е навсякъде, не се заблуждавай. Но си заслужава до последната капка пот, която се стича по гърба ти и до последното кафе с приятели след каране в парка.

Това по-горе е само малка част от всичко, което ми се е случило докато карам колело. И това по-горе, заедно с всичко останало, е нещо, което не можеш да ми откраднеш. Просто не можеш. Не се и опитвай. Но ако толкова много ти се иска да караш колело и да усетиш дори и частица от това, което аз съм изживял и ако видиш някъде по битаците моя откраднат бял кроксър - на добър път, пожелавам ти да ти служи вярно и моля те, грижи се за него. Ако чантичката е още под седалката, вътре има инструмент и смазка. Новите странични ръкохватки ще са ти удобни за дълъг път, попътен вятър да имаш и снимай красотите, покрай които минаваш.

Попътен вятър, непознати нов собственико на моето колело. Пожелавам ти никой да не се опита да ти открадне спомените.

Добри хора, помогнете

В неделя (22 юли 2012 година) между 12.00 и 17.00 часа от кооперацията, в която живея на улица Пиротска в София (в района на Женски пазар) ми откраднаха колелото. От етажната площадка на петия етаж.

Това колело е с мен от май месец миналата година, изминали сме заедно хиляди километри, станало е свидетел на толкова много положителни емоции, качило ме е два пъти на билото на Хаинбоаз, на Шипка, на Узана, завело ме е на море ... Не знаех, че ще се привържа толкова към вещ, но реално ми липсва онова, което колелото ми дава. Запознанства с весели и готини хора, свобода да откриваш и да бъдеш някъде, вятър в косата и пот по гърба. Толкова много, че ми се реве все едно е починал близък.

Моля, помогнете ми. Ако го мернете някъде или поне ако имате съмнение, че сте го видели някъде - обадете ми се. Дори само смс или един клип ще свърши работа, моля ви. Телефона ми е 0887 818193

Колелото е бял Shockblaze Croxer (Шокблейз Кроксър) с багажник за дисаги на предната гума, сменена лапа с нова черна Ritchey и добавени допълнителни ръкохватки "рога". Каплите и гумите са със светлоотразителни кантове, спирачките са дискови и на двете гуми.

Много ви благодаря

А на оня, който е срязал веригата и го е взел - ти си взел 13 килограма алуминий и ще го продадеш за максимум 300 лева, но всъщност ми взе много повече. Нямам причини да ти симпатизирам или да те разбера и ако те срещна, ще те пребия. Честно. Колкото и да не определям физическата саморазправа като валиден аргумент. Но теб точно ще те направя и майка ти да не те познае.

facts

През 2000-та година Вежди Рашидов е бил на 48 години. Познавал е Валерия Велева по това време.

През 2004 година Александър Кьосев написва един знаменателен материал за качеството на човешкия ресурс в българската журналистика. Материалът се казва "Момиченцата" Не знам дали е познавал Валерия Велева.

През декември 2011 година в списание Биограф излиза интервю с Вежди Рашидов по повод неговата 60 годишнина. Интервюто взема Валерия Велева. В него Валерия включва цитат от частен разговор от преди 12 години.

През януари 2012 година Вежди Рашидов се извинява и иска прошка за нещо, което реално не е сторил. Не и по този начин, по който е представено в интервюто на "мадам в"

Някой да иска да пренапише статията за момиченцата? Някой? Мадам?

News Writing and Reporting

Заглавието отгоре е на една книга. Не особено дебела. Има няма 400 страници. Явно малко хора са я чели. Малцинство един вид.

Научаваме от вестниците, че Костадинка Рашкова, по-известна като Царица Костадинка платила близо 100 хиляди лева данъци - главници, лихви, просрочия и тънъ.

Въпросче веднага. Тоест двечки, ако позволите:
1. Как никой от пишещото братство не се сети да попита за произхода на тая сума ами само рапортува новината. Какво има зад нея - мълчина. Щото да не напомням на целомъдреното читателство воинство същата тая царира каква сума и откъде й беше извадена при обиск на летище в Париж ... или да напомня?
2. Като как да разбирам сега това плащане - царичката надиплила пачките и сичко после чисто, тоест индулгенцията е преведена, опрощението е дадено и оттам нататък Костадинка е цялата в бяло?!? Моля пояснете.

Та сега да се върна на заглавието - една новина не само се рапортува беззъбо, напудрено и копи-пейст. Защото както много пъти съм казвал - триж по-важно от това КАКВО е ЗАЩО ти го казват.

Minority. Report

Според различни източници "малцинство" се определя като група, която е "поставена и непривилегирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве". Българското законодателство има определения, които защитават малцинствата и "определят равни права за хората независимо от тяхната народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в определена организация или партия"

Сега да се заровим в цифрите:
1. Мъжете в България са малцинство, жените са 51.3%
2. Турската етническа общност е 8.8%, циганската е 4.9%
3. Общо животновъдите, риболовците, пчеларите в България са по-малко като брой от турците
4. Според проучвания (правени навън) приблизително 1% са хомосексуални и 1% са бисексуални
5. Само 18% от хората между 25 и 64 години са с висше образование
6. Държавната администрация е малцинство - малко над 10% от общото население
7. 11.5% са безработните
8. Фейсбук България е малко по-голяма от реална София - 2.2 милиона (тук броим и фалшивите профили заради фермите)
9. Само 492 депозита в банките са над 1 милион лева

Тоест казано накратко - ако сте жена от български етнически произход, не сте имала и помен от бисексуално или хомосексуално преживяване, нямате висше образование и фейсбук профил ... имате шансове да попаднете в групата на мнозинството. Много малки шансове. Защото ще отидете в някоя друга малцинствена група:
- кърмачка
- домакиня
- шофьорка

Иначе речено - в това отношение сме нормална държава. Както всяка друга и ние сме държава на малцинствата. Различните видове и групи. Всеки ден ти минава от малцинство в малцинство:
- тези, които се бръснат всяка сутрин
- тези, които ходят пеш
- тези, които наистина гледат витрините, а не собственото си отражение в тях
- тези, които работят нещо, а не поливат фермата от служебния комп
- тези, които четат етикета на храната
- тези, които ...