Аз съм Мадона

Всички сме Мадона.

Мнозинството от нас не може да пее вярно. Като нея. Тоест имаме си някакъв скромен репертоар наш си, с няколко верни ноти тук-там и толкоз. Пеем в банята, на маса след третата ракия, пеем си бе. Дори с дезодорант в ръка пред огледалото (признайте си)

Мнозинството от нас може да танцува. Като нея. Че и по-добре от нея. Клатим се в такт, чупка в кръста, жестове-местове с ръка.

Имаме амбиции. Като нея. И пак като нея занимаваме с нашите си амбиции домашните си, колегите си, приятелите си, непознати даже занимаваме. Понякога ни се получава.

Искаме да се покажем. Като нея. Да демонстрираме успеха си, колкото и квартално-значим да е. Я фурла от намаленията, я някой парцал, я нещо бляскаво като БМВ-тройка с рождена година 1984 примерно и едно работещо електрическо прозорче. Няма лошо.

Мистични сме. Дали ходим да ни леят куршум, да ни чупят яйце, да ни побаят, едни карти да ни хвърлят, кафенце нещо. Царе сме на -логиите и фън-шуйните.

Грижим се за себе си. Фитнес-митнес, пилатеси, йоги, всякакви уелнеси - разбираме ги нещата и прилагаме мощно. Признайте си - стареем доста по-добре от предното поколение.

Всички сме Мадона. И тя е всички. Като еманация на посредствеността ни е тя и аргументите и доводите "против М" са доста по-малко от "за М". Което никога не е било в ситуацията с наистина талантливите, дарените извънмерно, неземните. Тях си ги плюем на общо основание, дори и с пълното съзнание, че пикаем срещу вятъра.

Кулинарно 5

Първо ще започна с извиненията и оправданията.

1. Не мога да готвя за малко хора. Не улучвам дозите просто. Най-често сме двама и винаги има храна да викнеш и съседите.
2. Не мога да готвя ориз. Все ми се получава преварен, мек и направо готов да го пасираш на крем-супа. Всякакви методи пробвах и понеже съм споделял вече, че не обичам кухненската механизация, не съм прибягвал към покупката на уред за готвене на пара. Няма да стане тая, колкото и здравословно да е. Аааайде, бабите ни все на пара са готвили.
3. Поради 2 вкъщи ориз много рядко.
4. След снощи имам ново оправдание - невъзможно е да сготвиш нещо с ориз за един човек. Факт

Понеже произхождам (по бащина линия) от род, известен със своя инат - опитите ми продължават и снощи се увенчаха с успех :) Рецептата е хипер-проста, защото е от типа "каквото има останало в хладилника". В случая остатъците са пилешка гръд и половина, една мъничка тиквичка, която не се побра в тавата на тази рецепта. Другото са ориз, сол и черен пипер.

Почвам с ориза. Слагам в тенджерка да заври три чаени чаши вода. Горе-долу запомням докъде съм пълнил чашите, щото е важно. Сипвам сол и чакам да почне да завира. В този момент сипвам една чаша (до същото място) ориз. Като почне пак да ври поглеждам часовника. Запомням и това.

Пилето е нарязано вече на симпатични кубчета. В тигана с малко масло и стои там, докато придобие ония ресторантски запържвания тук-там. Бъркането от време на време много помага. Като дойде този момент - добавям тиквичките и забравям да бъркам за интервали от по горе-долу три минути. Целта е пак ония ресторантски запичания тук там.

Точно на десетата минута от варенето на ориза спрях котлона и оставих тенджерката отгоре. Погледнах леко под капака и разбрах, че този път съм се справил. Точно като по списанията, оризът ми беше бял и не слепнал, с малки дупчици по повърхността тук-там от варенето. Браво на мен :)

Като ми хареса на вид сместа от пиле и тиквички, добавих сол и черен пипер, разбърках добре и изсипах всичко от тенджерката с ориза. На дъното имаше малко останала вода, точно колкото да се изпари след около две минути бъркане. Резултата вървеше много добре с пармезан и салатка домати със сирене.

Добрата новина е, че Човекът-Който-Не-Яде-Ориз (щото не мога да го готвя, не заради нещо друго) одобри. По снимка и разкази, щото ни делят 340 километра в момента, но има време :) Пак ориз да сготвя :)



Наслаждавайте се!

Кулинарно 4

Нищо особено, просто едно прекрасно барбекю на двора вкъщи. Няма по-вкусни неща от простите, нали така :)

Любителите на фотографията, извинете за цветните температури и така нататък, но с ксенонова светкавица на телефона ми - толкоз. Ако някой се сети да ми подари едно D80 - може и повече :)



Ако ще си правите сами каймата за кюфтета на скара - поискайте бакалина да я смели малко по-едро и да не пести от мазничкото от свинското (шарени гърди най-добре). И като я измесите със сол и черен пипер (с малко кимион за разкош), добавете 20-25 тегловни % вода към каймата (200-250 грама на всеки килограм). Стар балкантуристки трик, но каймата става пухкава и идеална за скара.




Наслаждавайте се!

Трамвай №1

Какво точно се очаква от нас да правим на тази седалка в трамвай №1 в София? В неделя следобед.

Кулинарно 3

След кратка дискусия в профила ми във Facebook и въпреки топлото време, наред е добрият изпитан чийзкейк, New York style, който би харесал дори на Даян Кийтън. Въпреки калориите в едно средно голямо парче :)

За тънкия блат най-отдолу трябват едно пакетче чаени бисквити, 100 грама масло и две лъжици кафява захар. Натрошете бисквитите на ситно, разтопете маслото, объркайте трите съставки добре и разстелете върху хартия за печене на дъното на тава. 10 минути на 200-220градуса във фурната и вадете. Не изключвайте фурната :)

Тук е мястото да кажа, че не обичам кухненската механизация от сорта на роботи, миксери, пасатори и тънъ. Работя на ръка. Между другото, за мъжете читатели да споделя, че биенето на белтъци на сняг на ръка е чудесно упражнение за предмишница.

В голяма купа поставете осем пакетчета крема сирене (марката няма значение) = 1 килограм сирене. С пресата, с която обикновено правите картофено пюре, размекнете сиренето и почнете да добавяте по малко захар, общо 250 грама. Като стане достатъчно меко - оставете пресата и се прехвърлете на дървена шпатула. Идва ред на три супени лъжици брашно. След тяхното разбъркване, добавете една ванилия и настърганата кора на един лимон. Следващи в редицата са четири големи яйца. Добавяйте ги едно по едно, в началото сместа става лигава, но ще познаете, че идва ред на следващото яйце, когато пак стане кремообразна. Тук забравете енергичното упражнение за предмишница - движенията са бавни :) Накрая едно пакетче от 200 грама заквасена сметана завършва композицията.

Изсипете върху изпечения блат, заравнете отгоре-отгоре и обратно във фурната. Пече се 10 минути на температурата на блата и после още 25 минути на 100-130 градуса. На 26-тата минута изключете фурната и не вадете чийза за още два часа. Така ще се стегне и ще добие приятна консистенция. Възможно е да се появят пукнатини отгоре, да не ви пука. Нормално е

Добре е да ползвате такава тава, със закопчалка на страничния борд, за да извадите лесно накрая кейка и да му запазите формата. Ако нямате, запазете спокойствие, оставете си го в алпаката и се пригответе да жертвате първото парче за постигане на търговски вид на следващите :)

Като го извадите след два часа почивка във фурната, идва ред на заливката. 200 грама заквасена сметана, разбита на ръка с 2 супени лъжици кафява захар и малко лимонов сок (2-3 чаени лъжички). Дава доста бял, равен и ресторантски вид на кейка :)

Така готов, на кейка му трябват още часове (или най-добре един ден) в хладилника, преди да стигне до масата.

Последната част е декорацията (търговското копче). В моя случай това са карамелизирани нектарини, но дайте полет на въображението си - течен шоколад, карамелов топинг, боровинково сладко - като са калории, да са :) Кафена чашка вода и супена лъжица захар, заедно с масло колкото за една намазана филия (извинете, ама съм зле с грамажите, карам на око и усет) - в тигана докато почти изври водата и захарта почне да се карамелизира. Тогава добавяте нарязаните плодове и държите докато ви харесат. Лека почивка докато нарежете парчетата кейк и ги сложите в чиниите и сме готови. Отгоре или отстрани, със или без останалия сок - въпрос на вкус.


Наслаждавайте се!

Кулинарно 2

Като съм започнал с редените зеленчуци в тава и после фурна, да продължа с едни картофи със сметана, рецептата за които заимствах (пардон, откраднах) от ресторант "Београд" в Бургас. Ако имате път натам, посетете го :)



Режете на тънки шайби, редите върху малко зехтин, после сол и черен пипер. Накрая сметана и в този случай най-отгоре пармезан. Топла фурна и проверка дали са станали :)

Другото си е класическата шопска салата, тук снимана преди да отиде неовкусена за един час в хладилника. Към класиката аз добавям и малко черен пипер, който допълнително отваря вкусовите луковици върху езика и така зеленчуците могата да се усетят по-интензивно. За истинския вкус на доматите е задължително и малко оцет (или балсамико).


Наслаждавайте се!

Кулинарно 1

Отпочвам една нова рубрика в този мой блог, стига съм ви занимавал със сериозните неща като битката ми с Парламента :) Имам себе си за що-годе добър кулинар и добих смелост да споделям в снимки манджите, които моите домашни са принудени да ядат :) :)

Почвам с едни редени зеленчуци, с благодарност към списание GoodFood, които за месец август са се отдали на тиквичките. Много е просто, ефектно и доста вкусно.



Тиквички, патладжани и домати на кръгчета, наредени на спирала и в средата една цяла глава чесън. Зехтин, сол, черен пипер и розмарин. После за един час във фурната и сме готови. Накрая може да смачкате чесъна (почистен) и да поръсите мозайката. Много успешно върви със сирене на тиган (Карловско са пуснали едно тип "Халуми")

Второто от снощи са добрите стари свински медалиончета на тиган. За разкош са посипани с натрошени сушени манатарки и каквото остане в тигана е размито с около 13 грама бяло вино (каквото има в хладилника). Малко бях поотпуснал солта, но ... вземам си бележка.



Наслаждавайте се!