ГСП

ГСП = гарнизон с преспиване



Напоследък българският политически живот е толкова многопластов, задълбочен и изискващ сериозен анализ. Като душата на загорял кашик, облечен в шаячна униформа и насочил взор към портала на Н-ското поделение.

Политикът (кашикът) е способен на всякакви подвизи и геройства, за да си издейства гарнизон с преспиване, да хвърли въшкарника, да се облече цивилка и да се ... така де, продължението го знаем. Може да залови диверсант, да уцели десетката на учебни стрелби, да дари кръв, да разболее баба си, да ожени сестра си, да подслуша аскер-аркадаша, да изпие кофа тебешир ... всичко може. Само да види в книжката заветния подпис и после да се наслади на гледката на портала, от външната страна, откъм улицата.

Способен е да рендоса калъп сапун и да го кипне в топла вода, да накара киртаците да лъскат коридора до безсъзнание цяла нощ.

Стига резултата да си заслужава.

Гарнизонката ще му се отблагодари за всичко - ще го приласкае в топлите си заведения, ще го запознае с нови обекти, ще го накара да се чувства свободен и пак човек (за ден, за нощ), ще му отвори райските двери на сладостта без ангажименти.

Затова кашикът е готов на всичко, за да я получи.

Може да накара близък съратник да се офлашка самичък, може да планира малка симпатична бомбичка пред свободната преса (ама малка де, никой не трябва да пострада, само парлама да стане), може със сълзи на очи да отиде при ротния и да изхленчи, че баба му е починала (вероятно за трети път, зависи от смяната на ротните).

За едното ГСП. За ония заветни 48 часа, в които ще царува над трепетливите мацуранки.

Те ще го гледат с обожание и ще се наслаждават на тихата му мъжественост, която той грижливо е събирал по полигона. Ще са готови да го бранят с цената на всичко и ще виждат себе си като Мариана на барикадите, заголили гръд като щит. За ония тъй скъпи 11 минути ... телевизионно време.

Sunday

Ясна неделна утрин
Въздухът остър от студ
Бавно мързеливо събуждане

По какво разбираш, че е станало 10?
По миризмата на яхния през прозореца

Стопански сметки, България

Един леко и неволно подслушан разговор:

- Ауууу, много ти е хубаво това, колко струва (б.а. става дума за някакво герданче)

- Ми на мене с отстъпката ми е 10 лева, иначе в магазина е към 20-26 някъде. Ама нали се сещаш, че като дойдат малко бройки и като си ги харесаме ние и за продаване не остава... Чакат после клиентките като докарат пак.

И като ме навяха едни мисли - как аджеба ценообразуват новите български търговци, честните частници един вид; колко дълга е тая хранителна верига, че от Китай дотук идва на 5 лева примерно, продавачките го купуват за по 10, клиентките за по 20; всъщност тоя пластмасов боклуджак (невероятно модната комбинация розово-червено, б.а.) колко точно му е производствената цена ...

И въпросът за конфиденциалността на "персионала", ама айде това няма да го обсъждам

Catwalk

Catwalk, roof version

Hello world

Такааааа. Май ще стане работата. Ще се пробвам поне. Пък каквото сабя . . .

Станах малко повече мобилен и ще се пробвам да съм малко повече активен. Активно блогиращ имам предвид. От дивана, от кафето, от колата, от . . . От определени места няма да блогирам.

Вероятно постовете ще станат по-кратки, по-рошави и по-спонтанни. Ама няма лошо, нали? Дано.

Хубав ден от мен и за тези, които ме четат - битката с държавата за "ергенския данък" е възобновена. Тръбата свири сбор и аз се строих, батальон от един. . .

"Истински, от Своге" или за любовта в парченце палмово масло

Няма как да не си спомняте онази толкова забавна реклама от ранните години на прехода - "Швейцарски експерт опитва нов шоколад" ... "Ммммм, истински, швейцарски е, нали". Не, шоколада е наш, роден, бугарски и е гордостта на възраждащата се нова индустрия в новото време, толкова успешен пример за умна приватизация, утрото на утрешния ден ... абе страхотия ви казвам.

Тази толкова хубава приказка не свършва. В годините, когато българската икономика бележи средно 5-6% ръст годишно, хората са щастливи и оптимисти, мечтаят и планират дългосрочно, забавляват се, хапват шоколад. Истински, от Своге.

И тогава дошла лошата криза. Промъкнала се като четвърта братовчедка на новобранска вечер, седнала в ъгъла и нахапала мечтите, планирането, щастието.

Шоколадът устоял. На бурите, турбуленциите, вихъра на валутните волатилности. Прав и горд като Стария бряст в родния ми град, като велика стена пазел емоцията, скрита в него.

Дрън дрън ярина

Хайде сега да ми кажете колко продавачки и продавачи в магазините, клек-шоповете, будките и хипер-маркетите са забелязали, че грамажа от стандартните 100 се е смъкнал на незнайно защо 90?!? В това множество не включвам "посветените" от търговската верига, закупчици, обслужващи агенции.

От всичките споменати по-горе, колко са зачели съдържанието на новите, възродени 90 грама?!? Колко от тях са забелязали, че гордостта на новата българска индустрия е приютила в себе си растителни масла (грозно, ама вярно - словосъчетанието "растително масло" се превежда като "гнус с палмов произход").

Точно така, същото онова палмово масло, което в комбинация със смляно шкембе и мас прави така нареченото "сирене за 2.90" Точно същото масълце, което не е много ясно безвредно ли е, вредител ли е, но за всеки случай вече не присъства в продуктите, които се зоват "масло", "сирене", "кашкавал"

Няма как да го забележите, освен ако не сложите една до друга старата и новата опаковка. Не, не съм Плюшкин, който колекционира хартийки от шоколади, стари сметки за вода и използвани трамвайни билетчета. Намерих начин да се докопам до старата опаковка и да я снимам до новата - вижте сами и ме извинете за големия файл, ама буквите са ситнички.



Не така, пичове. Айде 90-те грама ще ги пропусна, макар да е дребнаво и слузесто. От ваша страна. Палмовия екстракт обаче няма да ви го простя, защото е тъпо, неоправдано и меко казано гнусно. Като сте толкова социално отговорни, загрижени и любящи, сори - даряващи любов ... поне да бяхте сменили името.

ЗАЩОТО ТОВА НЕ Е ШОКОЛАД.

Вече не е.

Това е смеска, излязла изпод ръцете на анонимен алхимик с тежък махмурлук и нерадостно детство. Това е изрод, роден някъде между колоните "приход" и "разход" и със сигурност никой не си е излял сърцето точно в това недоразумение. Това е четвъртата братовчедка, за която съм взел специални мерки да не прекрачва повече прага ми.

Баташов

Греховен ритъм и ритмичен грях
Стрес и суета
Лъжа, фасада, самота