Намерихме се на жълтите павета, които трамбовахме с различна интензивност от 14-ти юни насам. В началото плахо, опипом, скришом и много предпазливо говорихме за нуждата от промяна. Срещнахме стената на мълчанието, борихме я с фенери, стени, рояли ... не падна. Някои прескачаха оттатък, а после ни ги връщаха след престой в районното.
Срещахме се, обсъждахме, планирахме. На деветия месец след началото излязохме на светло. Да, родихме се от протеста. Ние сме ДЕОС.
Аз съм там, сред основателите, защото трябва.
Защото ми писна да гледам как политиката се изроди в тънки сметки, дебели дебили, тъмни сделки и светло бъдеще дето никога не идва. Защото фасадата не е цялата сграда, а кулисите се владеят от бездарни марионетки. Защото вместо обещаната промяна ми сервираха същата подмяна и ми надписаха сметката. Защото знам, че има и много други като мен - без идеологически обвързаности, без мътни зависимости, без кални петна.
Защото трябва.
Защото искам двамата ми племенника да учат език не за да емигрират, а за да четат. Защото искам децата на Жустин да не търсят портокаловата градина в чужбина, а да създадат ябълкова тук. Защото споделям мечтите на Михаил.
Защото така е правилно - от нулата, на чисто, без обвързаности, честно.