Ако зимата и началото на пролетта не са най-добрите сезони на София, какво да кажа за първите топли дни. Тогава, уважаеми читателю, настъпва сезонът на миризливите подмишници.
Не съм чаааааак толкова чувствителен нос, но щом усещам как талазите те удрят сутрин с първите зари на слънцето ... какво остава да се разходиш по среда-пладне в сърцето на тоя европейски град. Имаш чувството, че археолозите са разровили нещо мноооого старо и доста опасно, но издайническите му следи са полепнали по мишците на трудовия народ.
Сигурен съм, че не е заразно, но също така съм убеден, че се изискват титанични усилия да си поддържаш миризмата. Да ходиш с една и съща юнашка фланелка тип потник, да не объркаш посоката на долното бельо (сещате се - жълтото отпред), да се чудиш вечер колко скилидки чесън да храно-смелиш между ракиите и на сутринта с бодра стъпка да заявиш на всички около себе си правото да съществуваш. Нахален, горд и миризлив. Устремен съм смрадливото си бъдеще.
