Аз съм Мадона

Всички сме Мадона.

Мнозинството от нас не може да пее вярно. Като нея. Тоест имаме си някакъв скромен репертоар наш си, с няколко верни ноти тук-там и толкоз. Пеем в банята, на маса след третата ракия, пеем си бе. Дори с дезодорант в ръка пред огледалото (признайте си)

Мнозинството от нас може да танцува. Като нея. Че и по-добре от нея. Клатим се в такт, чупка в кръста, жестове-местове с ръка.

Имаме амбиции. Като нея. И пак като нея занимаваме с нашите си амбиции домашните си, колегите си, приятелите си, непознати даже занимаваме. Понякога ни се получава.

Искаме да се покажем. Като нея. Да демонстрираме успеха си, колкото и квартално-значим да е. Я фурла от намаленията, я някой парцал, я нещо бляскаво като БМВ-тройка с рождена година 1984 примерно и едно работещо електрическо прозорче. Няма лошо.

Мистични сме. Дали ходим да ни леят куршум, да ни чупят яйце, да ни побаят, едни карти да ни хвърлят, кафенце нещо. Царе сме на -логиите и фън-шуйните.

Грижим се за себе си. Фитнес-митнес, пилатеси, йоги, всякакви уелнеси - разбираме ги нещата и прилагаме мощно. Признайте си - стареем доста по-добре от предното поколение.

Всички сме Мадона. И тя е всички. Като еманация на посредствеността ни е тя и аргументите и доводите "против М" са доста по-малко от "за М". Което никога не е било в ситуацията с наистина талантливите, дарените извънмерно, неземните. Тях си ги плюем на общо основание, дори и с пълното съзнание, че пикаем срещу вятъра.

Кулинарно 5

Първо ще започна с извиненията и оправданията.

1. Не мога да готвя за малко хора. Не улучвам дозите просто. Най-често сме двама и винаги има храна да викнеш и съседите.
2. Не мога да готвя ориз. Все ми се получава преварен, мек и направо готов да го пасираш на крем-супа. Всякакви методи пробвах и понеже съм споделял вече, че не обичам кухненската механизация, не съм прибягвал към покупката на уред за готвене на пара. Няма да стане тая, колкото и здравословно да е. Аааайде, бабите ни все на пара са готвили.
3. Поради 2 вкъщи ориз много рядко.
4. След снощи имам ново оправдание - невъзможно е да сготвиш нещо с ориз за един човек. Факт

Понеже произхождам (по бащина линия) от род, известен със своя инат - опитите ми продължават и снощи се увенчаха с успех :) Рецептата е хипер-проста, защото е от типа "каквото има останало в хладилника". В случая остатъците са пилешка гръд и половина, една мъничка тиквичка, която не се побра в тавата на тази рецепта. Другото са ориз, сол и черен пипер.

Почвам с ориза. Слагам в тенджерка да заври три чаени чаши вода. Горе-долу запомням докъде съм пълнил чашите, щото е важно. Сипвам сол и чакам да почне да завира. В този момент сипвам една чаша (до същото място) ориз. Като почне пак да ври поглеждам часовника. Запомням и това.

Пилето е нарязано вече на симпатични кубчета. В тигана с малко масло и стои там, докато придобие ония ресторантски запържвания тук-там. Бъркането от време на време много помага. Като дойде този момент - добавям тиквичките и забравям да бъркам за интервали от по горе-долу три минути. Целта е пак ония ресторантски запичания тук там.

Точно на десетата минута от варенето на ориза спрях котлона и оставих тенджерката отгоре. Погледнах леко под капака и разбрах, че този път съм се справил. Точно като по списанията, оризът ми беше бял и не слепнал, с малки дупчици по повърхността тук-там от варенето. Браво на мен :)

Като ми хареса на вид сместа от пиле и тиквички, добавих сол и черен пипер, разбърках добре и изсипах всичко от тенджерката с ориза. На дъното имаше малко останала вода, точно колкото да се изпари след около две минути бъркане. Резултата вървеше много добре с пармезан и салатка домати със сирене.

Добрата новина е, че Човекът-Който-Не-Яде-Ориз (щото не мога да го готвя, не заради нещо друго) одобри. По снимка и разкази, щото ни делят 340 километра в момента, но има време :) Пак ориз да сготвя :)



Наслаждавайте се!

Кулинарно 4

Нищо особено, просто едно прекрасно барбекю на двора вкъщи. Няма по-вкусни неща от простите, нали така :)

Любителите на фотографията, извинете за цветните температури и така нататък, но с ксенонова светкавица на телефона ми - толкоз. Ако някой се сети да ми подари едно D80 - може и повече :)



Ако ще си правите сами каймата за кюфтета на скара - поискайте бакалина да я смели малко по-едро и да не пести от мазничкото от свинското (шарени гърди най-добре). И като я измесите със сол и черен пипер (с малко кимион за разкош), добавете 20-25 тегловни % вода към каймата (200-250 грама на всеки килограм). Стар балкантуристки трик, но каймата става пухкава и идеална за скара.




Наслаждавайте се!

Трамвай №1

Какво точно се очаква от нас да правим на тази седалка в трамвай №1 в София? В неделя следобед.